Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 109
гр. София, 10.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2005 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1071/22.03.2022 г., подадена от адвокат Й. К. Т. срещу определение № 122 от 1.03.2022 г. по ч. гр. д. № 31/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отменено определение № 260947/1.10.2021 г. по гр. д. № 457/2015 г. на Районен съд - Кюстендил в частта, с която на адвокат Й. К. Т. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на общо 99.57 лв., и вместо това е постановено друго, с което Окръжен съд – Кюстендил е изменил решение № 260408/30.06.2021 г. по гр. д. № 457/2015 г. на Районен съд – Кюстендил в частта за разноските, като е осъдил В. С. С. да заплати на адвокат Й. К. Т. сумата 767.58 лв., представляваща дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на страните в делбеното производство по гр. д. № 457/2015 г. на РС - Кюстендил - Р. Й. С. и Н. С. С..
Въззивният съд е посочил, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е делба на поземлен имот в [населено място] и находящи се в него три сгради. С решение № 208/7.04.2017 г. съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Р. Й. С., Н. С. С. и В. С. С., като не е допусната до участие в делбата Н. К. С.. В първото съдебно заседание от втората фаза В. С. е предявил претенция по чл. 346 ГПК, която съдът е приел за разглеждане. Първоначално заявеният размер на претенцията е бил 7333 лв., а впоследствие - след допълнителни уточнения и отстраняване на нередовности - сведен до 4394 лв. В това заседание ищцата Р. С. се е явила лично и с адвокат Й. Т., когото упълномощила изрично пред съда. Впоследствие за всяка от ищците Р. И. и Н. С. поотделно са представени договори за правна помощ и съдействие с адвокат Т., в които е отразено, че осъществяваните правна защита, съдействие и процесуално представителство са безплатни на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗА. Адвокат Й. Т. се е явил на 16 съдебни заседания по делото във втората фаза на делбеното производство. Представил е списък по чл. 80 ГПК от 15.01.2021 г., в който е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. първо, във вр. с ал. 2 ЗА за оказаната безплатна адвокатска помощ за всяка една от ищците поотделно и по два отделни иска (делба и иск по чл. 346 ГПК), на основание чл. 7, ал. 2, ал. 4, ал. 8 и във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 април 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да конкретизира размера на претендираното възнаграждение. С решение № 260408/30.06.2021 г. съдът е извършил делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, каквото е било и желанието на страните. По отношение на разноските първоинстанционният съд е определил и осъдил всяка страна да заплати държавна такса върху поставените в дял имоти, определил е и сума за уравнение на дяловете и е осъдил ответника да заплати на всяка от ищците по 39.50 лв. разноски по водене на процеса за делбата, съобразно правата им в съсобствеността. Осъдил е всяка една от ищците да заплати на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС на ответника сумата от по 19.66 лв. Съдът се е произнесъл и по претенцията за сметки по чл. 346 ГПК, като е осъдил всяка една от ищците поотделно да заплати на ответника сума от 1267.97 лв., представляваща 1/6 от стойността на извършени от ответника необходими разноски и подобрения, като за сумата от 1858.06 лв., представляваща разликата между уважената част на иска общо за сумата от 2535.95 лв. до пълния му предявен размер за сума в размер на 4394 лв., е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е страните да заплатят държавна такса за претенцията по чл. 346 ГПК съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от претенцията, както и се е произнесъл по разноските, които двете ищци следва да заплатят на ответника за претенцията по чл. 346 от ГПК съобразно уважената част на същата. Приел е, че разноските за адвокатско възнаграждение, свързано с делбата, остават за страните, както са ги сторили. Посочил е, че по приетата за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата претенция за сметки като самостоятелен иск, ответникът би бил задължен за разноски на ищците предвид частичното му уважаване и съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, но същото се дължало за един адвокат, а не за двама, и тъй като по делото липсвали данни за оттегляне пълномощното на адвокат А. – процесуален представител на Р. С. и Н. С. за първата фаза на делбата, за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство ответникът по иска за делба и ищец по претенцията за сметки не му дължи заплащане за защитата по последната, независимо от резултата по нея. С определение № 260947/1.10.2021 г. РС - Кюстендил е приел молбата на адвокат Й. Т. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за частично основателна и, допълвайки решението си, е осъдил ответника В. С. С. да заплати на процесуалния представител на ищците адвокат Т., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗА, възнаграждение в размер на 99.57 лв., определена като дължима сума по иска с правно основание чл. 346 ГПК. Позовал се е на разпоредбата на чл. 355 ГПК, като досежно иска за делба е приел, че разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са направени, поради липсата на оспорване правата на съделителите.
Въззивният съдебен състав е посочил, че развилото се пред PC - К. производство е особено исково производство и има свои правила за разпределение на разноските. Нормата на чл. 355 ГПК постановява, че страните поемат разноските съобразно размера на дяловете си. По този начин се разпределят всички разноски, които са свързани със съдопроизводствените действия, направени по повод признаване и ликвидиране на съсобствеността, нужните за това съдебноделоводни разноски, експертизи, държавни такси. Разноските за адвокатски хонорар се поемат от страните така, както са ги направили. Съгласно изр. второ на чл. 355 ГПК за разноските, направени по присъединените искове, се прилагат разпоредбите на чл. 78 ГПК. Въззивният съд е съобразил съдебната практика на Върховния касационен съд, съгласно която правилото на чл. 355 ГПК, според което страните заплащат разноски според стойността на дяловете им, намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. При наличие на такива спорове, както и при пренасянето им в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила в чл. 78 ГПК.
Окръжен съд – Кюстендил е приел, че от материалите по делото се установява, че в първата фаза на делбата между съделителите е бил спорен въпросът за техните квоти от делбеното имущество. В тази фаза на делбата, обаче, ищците са били представлявани не от адвокат Т., а от АД „А. и К.“. В следващия етап - по извършване на делбата, не е повдиган реално спор за способа, по който следва да се ликвидира съсобствеността между съделителите, приключила с приложението на чл. 353 ГПК, поради което липсва основание за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищците адвокат Т. по иска за делба. Съдът е счел, че възнаграждение на адвокат Т. се дължи по присъединения иск по чл. 346 ГПК, до какъвто извод е достигнал и районният съд, но е намерил присъденото от последния за неправилно определено по размер. Посочил е, че общо претендираната по реда на чл. 346 ГПК сума е в размер на 4394 лв., т. е. материалният интерес за всяка от ищците е в размер на по 2197 лева. Определеното по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 ГПК възнаграждение, дължимо на адвокат Т. за процесуално представителство на всяка от двете ищци, възлиза на сумата от по 383.79 лв.
Същевременно съдът е намерил за неоснователна претенцията на адвокат Т. за присъждане на възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Визирал е, че в представения списък по чл. 80 ГПК от този пълномощник не е направено искане за присъждане на възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 9 от въпросната наредба. Съдът е обосновал извода си за недължимост на така претендираното възнаграждение с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 80 ГПК.
Ето защо, съдът е изменил решението в частта на разноските, като е осъдил В. С. С. да заплати на адвокат Й. Т. сумата от общо 767.58 лв. (по 383.79 лв. за всяка една от представляваните от последния страни).
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно – постановено в нарушение на закона и съдебната практика.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като Окръжен съд – Кюстендил се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, обективирана в: определение № 333/23.02.2012 г. по гр. д. № 1262/2011 г. на ВКС, решение № 7919/22.06.2020 г. по адм. д. № 8010/2019 г. на ВАС и определение № 234/3.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.
Сочи, че съгласно трайната практика, за да възникне правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица; в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Единственото изискване за присъждане на възнаграждението е преди приключване на последното съдебно заседание адвокатът да е направил искане да му се изчисли и присъди такова за положения труд, като няма изискване нито за представяне на списък по чл. 80 ГПК, нито за посочване на конкретни текстове от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят счита, че и двете съдебни инстанции неправилно са определили, че в производството по делба разноските за адвокат следва да се понесат от страните така, както са сторени, като Районен съд - Кюстендил не е съобразил, че страната оспорва начина на извършване на делбата, че се иска сервитут за преминаване, че има иск по чл. 346 ГПК, от което реално зависи дали в делбеното производство следва да се приложат правилата на чл. 355 или чл. 78 ГПК.
Намира за неоснователно занижен и размера на дължимото адвокатско възнаграждение по присъединения иск по чл. 346 от ГПК. Адвокат Й. Т. излага, че в случая този иск е срещу две лица - в размер на 3666.50 лв. срещу всяко, което попада в обхвата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба и дължимото възнаграждение е по 486.62 лв. за всяка упълномощителка, или общо 973.24 лв. Предвид проведените 18 съдебни заседания, съобразно чл. 7, ал. 9 от наредбата се дължи допълнително възнаграждение по 100 лв. за всяко съдебно заседание извън първите две - общо 3200 лв. за двете упълномощителки. Така общото дължимо възнаграждение за иска по чл. 346 от ГПК е в размер на 4173.24 лв., като следва да бъде намалено с уважената част от иска (по 1267.97 лв. за всяка ищца). В резултат възнаграждението по двата иска и за двете страни възлиза на 7589 лв. От насрещната страна не е постъпил отговор на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. По отношение на нея, обаче, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая, въпреки че се е позовал на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираната в частната касационна жалба съдебна практика. Изложени са само основания за касационно обжалване, които подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същевременно определението на Окръжен съд – Кюстендил е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 122 от 1.03.2022 г. по ч. гр. д. № 31/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: