О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 487   гр. София, 30.06.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 171  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „И” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. К срещу определение № 2* от 19.10.2009г. по в. ч. гр. д. № 2332/2009г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което е оставенo в сила разпореждането от 23.06.2009г. по ч. гр. д. № 7378/2009г. по описа на Пловдивски райнонен съд, IV гр. състава. С разпореждането Районен съд Пловдив е оставил без уважение искането на „И” А. , гр. С. за постановяване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Й. Ч., с. М., община Р., област Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържаното становище е, че Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по искане, с което не е сезиран – отказал е да издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, докато заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК - съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът да се произнесе по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът К. Й. Ч., с. М., община Р., област Пловдив не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Пловдивски районен съд, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводни книги с правно основание чл. 417, т. 2 ГПК. Изложил е съображения, че заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не могат да бъдат издадени, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката не установява просрочие на дълга. Същото следва да бъде придружено с извадка за движението на заема за целия период – от датата на сключване на договора до момента на изискуемостта на вземането, а не само размера на дълга и наказателната лихва. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като от него зависи изхода на делото. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения от частния жалбоподател въпрос има формирана съдебна практика на ВКС /определение № 17/12.01.2010г. по ч. т. дело № 734/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отделение/ в смисъл, че съдът дължи произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение и е ограничен в рамките на заявеното искане. Когато заявлението е подадено на основание чл. 410 ГПК, съдът не може да издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Поради обстоятелството, че релевантният за спора процесуалноправен въпрос е решен в противоречие на създадената практика, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението на Пловдивски окръжен съд е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по заявление, с което не е сезиран. Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК и Пловдивски районен съд е разгледал подаденото заявление. Без значение е, че към заявлението има представени писмени доказателства, въз основа на които се претендират сумите за плащане. Недопустимо въззивната инстанция се е произнесла по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което не е предявено. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на Пловдивски окръжен съд следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОБЕЗСИЛВА определение № 2* от 19.10.2009г. по в. ч. гр. д. № 2332/2009г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.