7 Р Е Ш Е Н И Е №72 гр. София,09.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 май , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1047/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ш. Я. М. ЕГН: [ЕГН], Н. И. З. ЕГН: [ЕГН] и М. Й. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №260024 от 22.02.2021 г. по в.гр.д. №437/2020г. на АС-Варна, с което: 1. е отменено първоинстанционното решение № 58/23.06.2020 год. на Окръжен съд – Добрич по т. д. № 116/2019 год. в съответните части и вместо него са отхвърлени исковете срещу Гаранционен фонд-София на Ш. Я. М. за разликата от 75 000 лева до 100 000 лева и на М. Й. К. за разликата от 2500 лева до 25 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Й. К. при ПТП на 30.08.2018 г., виновно причинени от смъртта на водач на МПС без сключена застраховка ГО 2. е потвърдено същото решение , в отхвърлителните части за разликата над уважените от първоинстанционния съд размери, съответно от: 100 000 лева до пълнопредявения размер от 200 000 лева за първата ищца-майка на загиналия и от по 25 000 лева до 100 000 лева за останалите двама ищци,съответно- сестра и брат на същия, както и в частта за разноските, присъдени в тежест на ищците. Касационното обжалване на въззивно решение №260024 от 22.02.2021 г. по в.гр.д. №437/2020г. на АС-Варна е допуснато само в съответните части , с които са приети за неоснователни исковете на: Ш. Я. М. за разликата над 75000 лева до 150 000 лева, , на ищцата Н. И. З. за разликата от 25 000.00 лева до 50 000 лева, както и за разликата от 2500 лева до 5000 лева- за ищеца М. Й. К.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, съотнесен към вредите, които ищците в действителност са претърпели, както и в неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП . Ответникът по касационната жалба ГФ-София в отговора на същата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следното: От приложената преписка № 514/2018 г. на Окръжна прокуратура – Добрич и досъдебно производство № 192/2018 г. на РУ на МВР – Балчик се установява, че на 30.08.2018 г., в тъмната част на денонощието, по пътя Варна-К., товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per.№ 110М394, управляван от Д. В. В. е ударил движещия се пред него велосипедист Е. Й. К., който загинал в резултат от удара. От заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че велосипедът е бил снабден със спирачен механизъм на двете колела и светлоотразителни елементи на рамата, но пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка. Според вещите лица, причината за смъртта е несъвместимо с живота разкъсване на гръбначния мозък в шийния отдел и на черния дроб, получени при конкретното пътно-транспортно произшествие, следователно е налице пряка и непосредствена причинна връзка между получените при произшествието травми и настъпилата смърт на пострадалия. Не се спори и относно факта, че към датата на настъпване на произшествието, товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per. № 110М394, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Приложеното удостоверение за наследници № 455/01.10.2018 г. на Община - Балчик установява, че починалият е син на първата ищца и брат на останалите двама. Ищците са предявили пред Гаранционен фонд претенция за заплащане на обезщетение вх.№ 24-01-916/917 от 10.12.2018 г., но ответникът не изплатил обезщетения по нея. По делото са изслушани свидетелски показания, които установяват, че първата ищца – майка на пострадалия приела много тежка смъртта на сина си – все още тя е отчаяна и съкрушена, намира се в постоянен стрес, потиснатост и вътрешна опустошеност. Братът и сестрата на загиналия болезнено изживели и продължават да изживяват внезапния му край. Между тях е съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие, обичайна за отношенията между връзка между братя и сестри. Въззивният съд, с оглед изложеното, е приел наличие на предпоставките по чл.519, т.1, вр. с чл.557,ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на ищците вреди, настъпили в резултат от ПТП на 30.08.2018 г., виновен за което е водачът, управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът е преценил възрастта на пострадалия, характера на понесените болки и страдания от ищците и икономическата конюнктура в страната. С оглед преценка на тези критерии същият е приел, че справедливият размер на претърпените неимуществени вреди е в размер на 150000 лева за ищцата Ш. М.-майка на загиналия и 50000 лева за ищцата Н. З.-негова сестра, докато, според съда, претендираните от М. К. неимуществени вреди са останали недоказани, но с оглед на признание от ответника за основателна на неговата претенция до размера на 5000 лева е приел същата за основателна. Съдът се е основал на събраните гласни доказателства, от които се установява, че ищцата Ш. М. е живяла в България и в Германия, където се е намирала и по време на произшествието. Тя и сина й не са съжителствали в едно домакинсто, не са имали ежедневни контакти и отношенията им са били обичайните между майка и син. Според изложеното в мотивите, ищцата е преживяла мъка от загубата, каквато би преживяла всяка майка, загубила детето си. Заключението на назначената от настоящата инстанция СПЕ не установява какво е влиянието на смъртта на сина й върху психическото състояние на същата, предвид факта, че преди произшествието тя е преживяла тежка катастрофа, загубила е сестра си и е невъзможно да се разграничи отражението на всяко от тези стресиращи събития върху психиката й. Съдът е изложил съображения, че починалият Е. К. е живял на квартира заедно със сестра си – ищцата Н. З., работел като общ работник и е осигурявал прехраната им; сестра му не работела, тъй като не била добре здравословно и се грижела за домакинството. От това е направен извод за особено близката връзка между втората ищцата и пострадалия. Двамата са живели като брат и сестра, не са имали създадени семейства и взаимно са се подкрепяли, което, според съда, обосновава извод основателност на иска за сумата от 50 000 лева. Предявеният от М. К.- син на пострадалия, иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от загубата на брат му Е., е счетен за недоказан, доколкото гласните доказателства не установявали особени близки и емоционални отношения между двамата братя. Ищецът М. пътувал често заедно с майка си до Германия, живеел в [населено място], а от обстоятелството, че от време на време семейството се се събирало да празнува, не следва, според съда, извод за основателност на претенцията. Предвид факта, че във въззивната жалба ответното дружество изразява становище за основателност на иска, предявен от М. К. за сумата от 5000 лева, според въззивния съд, това следвало да се съобрази при постановяване на решението. За основателно е счетено възражението на ответника по чл.51, ал 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, доколкото принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От приложеното ДП № 192/2018 г. се установява, че при настъпване на местопроизшествието, в нарушение на чл.80, ал.1 ЗДвП пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост и по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносните последици. Приносът на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпването на вредоносния резултат правилно е определен от съда на 50 %. С оглед на това, размерът на обезщетението за ищцата Ш. М., след редуцирането му с 50 % е в размер на 75000 лева, поради което обжалваното решение – в частта му, с която искът е уважен за разликата над 75000 лева, до 100000 лева следва да бъде отменено, а искът за посочената сума – отхвърлен. По отношение на ищцата Н. З. определеният от съда размер на обезщетението от 25 000.00 лева е счетен за правилен/ Ѕ от дължимите 50 000 лева/ като с оглед редуциране на размера от 5000 лева за ищеца М. К., предявеният от него иск е основателен за сумата от 2500 лева. С определение № 117/01.03.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, доколкото същият е разрешен в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК /служебно известни на настоящия състав/ решения на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г.; решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о. и Р №171 от 10.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 629/2012, съобразно която практика, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: Касационната жалба е основателна до размерите, в които е допуснато касационно обжалване, като в останалите части, с които исковете са отхвърлени до пълнопредявените с ИМ размери въззивното решение е влязло в сила, тъй като за тях не е допуснато касационно обжалване. Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение относно преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди. В горецитираната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, последователно е възприето, че при изследване наличието на съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал следва да се отчита не само факта на извършено от страна на последния нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В настоящия случай , като единствено основание да приеме 50 на сто съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал , въззивният съд е приел, че същият, в нарушение на чл.80, ал.1 ЗДвП, не е използвал светлоотразителна жилетка при управление на велосипеда си към момента на настъпването на вредоносното ПТП. Съдът не е взел в предвид данните от заключението на САТЕ и обясненията на в.л. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд , че самият велосипед е бил снабден със всички светлоотразителни елементи от двете страни и на спиците на колелата, включително блещукаща червена светлина отзад, вследствие на което е бил могъл да бъде забелязан от водача на товарния автомобил от разстояние на 90-100 м. В експертното заключение и в изявленията на в.л. пред съда липсват каквито и да изявления в насока, че употребата на светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста би намалила риска от настъпването на ПТП , т.е. би го предотвратила или намалила вредите за увредения. Ето защо, като е приел обратното, въззивният съд е постановил необосновано решение в частта относно приетото съпричиняване като е приел за такова неправомерно поведение на пострадалия, за което не се установява да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, което е довело и до неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. С оглед гореизложеното и при липса на касационна жалба от ответната страна относно размерите на приетите с въззивното решение общи / т.е. без отчитане на съпричиняване/ размери на дължимите на всеки от ищците обезщетения: 150 000 лева- за ищцата Ш. М.-майка на загиналия и 50 000 лева- за ищцата Н. З.-негова сестра, и 5000 лева за М. К. субективно съединените искове следва да бъдат приети за основателни до тези размери. Въззивното решение следва да бъде отменено в съответните части като в полза на всеки от ищците следва да се присъдят допълнително по още 75 000 лева-за първата ищца, 25 000 лева-за втората и 2 500 -за третия ищец. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от считано от 10.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касаторите, с оглед изхода по спора, разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-сумата от общо 1664,87 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. С. Ж. от САК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от всяка една претенция. Върху уважената от ВКС част от исковата претенция, ответния ГФ следва да заплати държавна такса в размер на 2001 лева по сметка на ВКС на основание чл.78 ал.6 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №260024 от 22.02.2021 г. по в.гр.д. №437/2020г. на АС-Варна, в съответните части, с които са счетени за неоснователни исковете срещу Гаранционен фонд -София, предявени от страна на: Ш. Я. М. за разликата над 75000 лева до 150 000 лева , на ищцата Н. И. З. за разликата от 25 000.00 лева до 50 000 лева, както и за разликата от 2500 лева до 5000 лева за ищеца М. Й. К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд -София да заплати допълнително по още: 75 000 лева-на първата ищца Ш. Я. М. ЕГН: [ЕГН], 25 000 лева-на втората Н. И. З. ЕГН: [ЕГН] и 2 500 -на третия ищец М. Й. К. ЕГН: [ЕГН], ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на всяко едно от задълженията. ОСЪЖДА Гаранционен фонд-София да заплати сумата от общо 1664,87 лева в полза на адв. С. Ж. от САК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ – сбор от възнаграждения за процесуална защита на тримата касатори: Ш. Я. М. ЕГН: [ЕГН], Н. И. З. ЕГН: [ЕГН] и М. Й. К. ЕГН: [ЕГН], съобразно уважената от ВКС част от претенцията на всеки от тях , както 2001 лева-държавна такса по сметка на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.