Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 14.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Т. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 174 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 102 от 02.03.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 971/2009 г. от Окръжен съд – Добрич. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмения си отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. В хода на касационното производство, ответникът по жалбата е починал, като на негово място, на основание чл.227 от ГПК са конституирани неговите наследници – М. Д. М., С. Д. М. и З. С. Д.. Новоконституираните страни поддържат касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение по реда на чл.288 от ГПК, постановено на 21.03.2011 година. Материалноправен въпрос по който е допуснато касационното обжалване е, кога и към кой момент следва да се съобрази увеличената стойност на имота, при извършени подобрения от съсобственик, като се сочи противоречие от възприетото от въззивния съд с тълкуването, дадено в ППВС №6/1974 г., съгласно което увеличената стойност на имота следва да се определи към момента на разрешаването на спора. Това противоречие е обосновало допустимостта на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато и по правен въпрос относно приложението на нормата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ тогава, когато наследник е направил искане за възлагане на делбения имот на това основание, живял е в същия имот, но в друга сграда, като е ползувал и наследствения имот. Въпросът се поставя в смисъл, следва ли да се приеме в горната хипотеза, че наследникът с направена и приета претенция по чл.288, ал.3 от ГПК/отм./ отговаря на изискването на същата разпоредба „да е живял” в наследствения имот. По така поставения въпрос, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: Тогава, когато се претендират подобрения в чужд имот, моментът към който следва да се определи обезщетението се определя от вида на владението и доколкото то е налице към момента на извършването на подобренията, респ. дали подобрителят е само държател на имота. При наличие на промяна в намерението да се владее не само собствената част от имота, а и частта на останалите съсобственици, то подобренията се заплащат по стойността, с която се е увеличила стойността на имота по стойност, изчислена към момента на постановяването на решението. В останалите случаи, когато съсобственик е държател по отношение на чуждата част от имота и извършва подобрения в целия имот, то обезщетението е по правилата на чл.61 от ЗЗД. По втория въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Изискването на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК/отм./, наследник „да е живял” в наследственото жилище към момента на откриване на наследството се свърза със следвалите от съвместното съжителство с наследодателя, респ. наследодателите, грижи и взаимовръзка между последните и наследника. Тогава, когато наследник и наследодател са живяли заедно в един имот, но в различни жилищни постройки или стаи, във всеки различен случай, при установяване, че са ползували заедно едни и същи общи помещения или общи части на имота и фактическото съжителство е било такова, че те да са живеели като едно общо домакинство, може да се приеме, че същият този наследник отговаря на изискването на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ „да е живял” в наследствения имот, предвид възлагателна претенция относно същия този имот. По касационната жалба на Д. М. Д.. С решение на ВКС №862/12.11.2009 година, постановеното по делото въззивно решение е върнато за ново разглеждане, при което е постановено обжалваното решение. С отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания да се изследва въпросът за наличие на предпоставките за възлагане на имота на съделителя Д. Д., както и относно правната квалификация на претенцията на същия съделител относно направените в имота подобрения. Безспорно е, че към момента на извършването на делбата, съделителят Д. Д. не притежава друго жилище. Този извод е направил и въззивния съд при повторното разглеждане на спора. Прехвърлянето в хода на делбеното производство на правото на собственост върху намиращата се в същия имот къща, състояща се от стая и антре на единия от синовете на съделителя Д. Д. е без значение за основателността на претенцията за възлагане на делбения имот, тъй като липсва конкуренция на възлагателните претенции – съделителят Х. А. не е с приета за разглеждане претенция за възлагане на имота.За да извърши делбата на имота, въззивния съд е приел, че не е налице втората кумулативно дадена предпоставка на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ - наследникът да е живял в наследствения имот към момента на откриването на наследството. Този извод на съда е необоснован. При безспорните данни, че Д. Д., заедно с четиричленното си семейство е живял в същия имот, като за един период от време е обитавал малка къща, състояща се от една стая и антре, без санитарен възел, с водопровод само в мазето, не е основание да се приеме, че не е живял в наследствения имот към момента на откриване на наследството. Към момента на откриване на наследството и на двамата наследодатели, Д. Д., заедно с четиричленното си семейство е живял в същия имот, като е обитавал и двете сгради – новата, на която е бил собственик и процесната делбена сграда, представляваща къща, обитавана както от наследодателите на страните, така и от съделителя Д. Д. и неговото семейство. Последните са ползували както помещения от делбения имот постоянно, така и общото на двете сгради дворно място, като са полагали грижи и за двамата наследодатели, поради което и с оглед отговора на втория правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, следва да се приеме, че съделителят Д. Д. е живял в наследствения имот към момента на откриване на наследството. Горният извод се подкрепя и от обстоятелството, че съделителят Д. Д. е адресно регистриран и на същия административен адрес, на който са намира и делбения имот, като този административен адрес е един и същ за двете сгради, находящи се в дворното място. Самият факт на адресна регистрация на административния адрес на делбения мота на съделител, поискал възлагане на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ , не е основание сам по себе си за извод, за наличие на предпоставките за възлагане, но взет в съвкупност с горните обстоятелства води до извода, че същия съделител е „живял” към момента на откриване на наследството в наследствения имот. В този смисъл са и указанията, дадени от ВКС с ТР№1/2004 г., свързани с приложението на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и значението на обстоятелствата, релевантни към термина „да е живял” и отношението към този правно релевантен факт на адресната регистрация на лицето. На основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, делбения имот следва да се постави в дял на наследниците на Д. М. - М. Д. М., С. Д. М. и З. С. Д., конституирани в хода на касационното производство, на основание чл.227 от ГПК.. По отношение на действителната стойност на имота, предвид сумата, която ще се дължи за уравнение на дела на съделителя Х. М., съдът приема за убедително заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, според която стойността на делбения имот се определя на сумата от 26 600 лева. В приетото заключение на вещото лице В. Д. се дава оценка на пазарната стойност на имота, като се описва единствено метода за изчислението на посочената като сума оценка, без да са налице направени изводи защо се приема тази сума като пазарна стойност на имота, докато в приетото заключение, депозирано от тричленната експертиза се отчитат извършени сделки с имоти, с характеристики, подобни на делбения, приложена е методика за отчитане на приходна и сравнителна пазарна стойност, като е отчетена и вещната стойност на имота. Заключението на тричленната експертиза е далеч по-убедително от това на експертизата, представена от в.л.Д., поради което съдът възприема за действителна пазарна стойност на имота сумата от 26 600 лева. За уравнение на дела на съделителя Х. М., останалите съсобственици, наследници на Д. М. - М. Д. М., С. Д. М. и З. С. Д., следва да се осъдят да и заплатят сумата от 13 300 лева, предвид определените с решението по допускането на делбата квоти в съсобствеността – по ½ ид.ч. за двамата съсобственици /към онзи момент/. По отношение на претенцията с правно основание чл.286 от ГПК /отм./, то от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че Д. М. е отблъснал владението на другия съсобственик – Х. М. А., както и че последната е знаела за извършването на подобренията в съсобствения имот. Тези обстоятелства водят до извод, че обезщетението за извършените подобрения следва да се определи съгласно правилата на разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Въззивният съд правилно е направил правна квалификация на претенцията, като я е разгледал на същото правно основание и е присъдил сумата от 105,55 лева, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, към момента на извършването на подобренията. В тази част, решението на въззивния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Страните в делбения процес следва да се осъдят да заплатят държавни такси в размер както следва – Х. М. А. – сумата от 532 лева, а М. Д. М., С. Д. М. и З. С. Д. сумата общо 532 лева – по 173,33 лева всеки един от тях. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на касаторите следва да се присъдят съдебни разноски, съразмерно с основателната част на касационната жалба и претенцията за възлагане на имота, както и неоснователната част от жалбата в частта, досежно претенцията по сметки. Разноските следва да се присъдят в размер на 382,50 лева, по компенсация с направените по делото разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид направеното от тази страна искане за присъждане на разноски и неоснователната част от касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 102 от 02.03.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 971/2009 г. от Окръжен съд – Добрич само в частта, с която е оставено в сила решение №8/18.04.2006 г. по гр.д.№ 2332/2000 г. от Районен съд – Добрич в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: имот с пл.№ *, участвуващ в парцел * кв.23, целия с площ от 440 кв.м. по плана на [населено място], [улица], ведно с построената в северната му част масивна жилищна сграда с площ от 74,86 кв.м. и складово помещение от 3,30 кв.м., както и в частта, с която е оставено в сила решението на районен съд, в частта, с която са определени дължимите държавни такси, като вместо него постановява: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на З. С. Д. от [населено място], [улица], М. Д. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. Д. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] следния недвижим имот: имот с пл.№ *, участвуващ в парцел *, кв.23, целия с площ от 440 кв.м. по плана на [населено място], [улица], ведно с построената в северната му част масивна жилищна сграда с площ от 74,86 кв.м. и складово помещение от 3,30 кв.м. ОСЪЖДА З. С. Д. от [населено място], [улица], М. Д. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. Д. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Х. М. А. от [населено място], [улица] по 4433,33 /четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ всеки един от тях /общо 13 300 лева/, за уравнение на дела й, на основание чл.288, ал.3 от ГПК/отм./, при условията и сроковете на чл.288, ал.6 от ГПК /отм./, считано от датата на постановяването на настоящото решение. ОСЪЖДА З. С. Д. от [населено място], [улица], М. Д. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. Д. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на по 173,33 лева всеки един от тях /общо 532 лева/. ОСЪЖДА Х. М. А. от [населено място], [улица] да заплати сметката на ВКС държавна такса в размер на 532 лева. ОСЪЖДА Х. М. А. от [населено място], [улица] да заплати на З. С. Д. от [населено място], [улица], М. Д. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. Д. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 382,50 лева, представляваща дължими съдебни разноски по компенсация. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.