Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 29 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 181 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения И. А. К., депозирано на 7.01.15 г, за възобновяване на ВНОХД № 343/14 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 186 от 17.11.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 148 от 27.05.14 г, по НОХД № 2226/12. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. А. К. е признат за виновен в това, че на 2.03.2012 г в [населено място], обл. П., е принудил чрез заплашване С. Д. К. да пропусне нещо, противно на волята му / да сключи договор за продажба на дървесина /, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, като е оправдан по обвинението по чл. 214, ал. 1 НК, а гражданският иск на пострадалия обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 779, 08 лв, е отхвърлен. Приложен е чл. 67, ал. 3 НК, като е постановено изтърпяване на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, в рамките на определения изпитателен срок по чл. 66 НК. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, че решението е несъобразено с изискванията по чл. 339 НПК, че не е даден надлежен отговор на възраженията на защитата, че незаконосъобразно е отказано събиране на поискани от подсъдимия нови доказателства, че са игнорирани доказателствата, оборващи обвинителната теза, че неправилно са интерпретирани ВДС, събрани чрез СРС, че оценката на доказателствата е извършена в нарушение на процесуалните изисквания, че неправилно е дадено доверие на показанията, депозирани от пострадалия К., че материалният закон е приложен неправилно / липсва съставомерност по чл. 143, ал. 1 НК /, че наложеното наказание е явно несправедливо / не е приложена хипотезата на чл. 55 НК /. Правят се алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и осъденият да бъде оправдан, или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменено решението, като бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения / чрез приложение на чл. 55 НК /. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Частният обвинител и граждански ищец в писмен вид възразява срещу искането за възобновяване. Прави искане за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция, възлизащи на уговореното възнаграждение за повереник, в размер на 800 лв. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В мотивите на въззивното решение, макар и в синтезиран вид, е даден отговор на възраженията на защитата срещу законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда. Окръжният съд е споделил подробните и убедителни съображения на първата инстанция, касаещи анализа на доказателствените източници. Неоснователно се твърди, че не е извършена цялостна въззивна проверка на оспорения първоинстанционен съдебен акт. Окръжният съд е аргументирал становището си относно неоснователност на протеста, подаден срещу оправдаването на подсъдимия по чл. 214, ал. 1 НК, респективно, неоснователност на жалбата, подадена от частния обвинител, и жалбата на подсъдимия срещу осъждането по чл. 143, ал. 1 НК. Изложил е собствени разсъждения по въпросите, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия за принуда, които са правилни, а въззивният акт съдържа съществените елементи по чл. 339 НПК. Въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници е изведен верният извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК. Установено е, че пострадалият е бил принуден чрез заплашване да се откаже от сключване на сделка за добив на дървесина с Държавно горско стопанство / ДГС / Б., макар и да е бил класиран на първо място в проведената тръжна процедура. Съдилищата са анализирали подробно показанията на св. К., като са направили вярна оценка за тяхната достоверност, съпоставяйки ги с други гласни доказателствени средства / показанията на св. Б. и св. А. /, между които е налице последователност и логичност. Установено е, че процесното заплашително съобщение по мобилен телефон / смс / е изпратено на пострадалия от неизвестно лице. От значение за изхода на делото е заплашването, съдържащо се в проведения разговор между подсъдимия и св. К., при който на свидетеля е даден „приятелски съвет” да се откаже от сключване на сделката с горското стопанство, защото „ще загуби повече, отколкото ще спечели”, а именно: запалена техника, спукани гуми, повредена дървесина. Посланието е било недвусмислено, че свидетелят би загубил сумата от 2 779, 08 лв за участие в търга или би претърпял загуби от повреждане на стока и техника в значително по-голям размер. Неоснователно се възразява срещу оценката на ВДС, събрани чрез СРС. Няма спор, че данните, получени от тези доказателства, нямат отношение към предмета на доказване. Такова е и становището на съдилищата. Обсъждането на СРС е в аспект да бъде проверена достоверността на гласните доказателствени източници, установяващи действителната роля на подсъдимия в сектора на дървопреработването. Изяснено е, че той е проявявал интерес към бизнеса с дървесина, но е работил негласно, като подставено лице. Такъв подход към ВДС, събрани чрез СРС, е правилен, поради което към съдилищата не може да бъде отправен упрек. Проверена е версията, че пострадалият е уговарял други лица да свидетелстват срещу подсъдимия. Правилно е прието, че такава версия е неиздържана. Замесените в случая лица: св. Петров и св. С., са заявили пред съда, че не са дали показания под давление на пострадалия. Проверена е и другата, предложена от защитата версия, а именно: че отказът от сключване на договор с горското стопанство е произтекъл от високата цена на сделката. Установено е, че вторият класиран / св. А. / също е получил заплашителен смс, чието съдържание го е мотивирало да се оттегли. В тази насока са неговите показания и тези на св. Б., директор на горското стопанство, който е бил информиран, че и двамата класирани са „посъветвани” да не сключват договор. Изяснено е, че целта на отправените заплахи към участниците в тръжната процедура е била да се откажат от сключване на договор и процедурата да бъде прекратена, а от събраните доказателства е установено, че целта е постигната. Това обстоятелство правилно е интерпретирано като косвен факт, подкрепящ обвинителната теза. Вярно са анализирани гласните доказателства, изводими от показанията на свидетели, близки до подсъдимия, каквито са: св. Р., св. А., св. В.. Верни са изводите, че техните твърдения са тенденциозни и неубедителни и затова не им е дадена вяра. Липсва релевираното процесуално нарушение относно отказа на въззивния съд да допусне нови доказателства, поискани от защитата. Направено е искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение налице ли е икономически интерес от отказ за участие в тръжната процедура. Въззивният съд правилно е констатирал, че събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина / отделно от това, по поставения от защитата въпрос не е допустимо назначаване на експертиза /. С оглед на изложеното, неоснователно се твърди, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 14 НПК, респективно, липсват и останалите релевирани нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане във въззивната инстанция. Не е допуснато релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От правилно установените релевантни факти е изведен верният извод, че деянието е съставомерно по чл. 143, ал. 1 НК и такава е приетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и оправдаване на осъдения, тъй като липсва хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е становището на съдилищата, че са налице условията на чл. 54 НК. Наказанието „лишаване от свобода” е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като е отдаден приоритет на чистото съдебно минало на дееца и ниската му степен на обществена опасност. От друга, като отегчаващо обстоятелство е съобразена завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от настъпилите вредни последици от престъплението, изразили се в отказ на пострадалия да сключи договор с ДГС „Б.”, при който е останала неоползотворена сумата за участие в тръжната процедура от 2 779, 09 лв. При тази съвкупност от обстоятелства, при констатирания превес на смекчаващите обстоятелства, но и при съобразяване на относителната тежест на отегчаващото обстоятелство, наложеното наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, се явява съобразено с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Законосъобразно е приложен и чл. 67, ал. 3 НК, като е преценено, че тази мярка ще способства за изпълнение на целите по чл. 36 НК. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като липсват кумулативните предпоставки на този текст. От една страна, отчетените смекчаващи обстоятелства нямат характер на многобройни, респективно, нито едно от тях не е изключително. От друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание за извършеното престъпление не се явява несъразмерно тежко. Ето защо, липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 5 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения. По отношение на искането на частния обвинител и граждански ищец за присъждане на разноските по делото, направени пред настоящата инстанция, ВКС намери следното: Правната защита на посочената страна се е изразила в представяне на писмено становище, представляващо възражение срещу искането за възобновяване, но без участие на повереника в съдебното заседание. В посочената хипотеза се явява приложима Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г на Висшия адвокатски съвет. На основание чл. 15 вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Тарифата, И. А. К. следва да заплати на С. Д. К. сумата 375 / триста седемдесет и пет лева / лв, за изработването на писменото становище, представляващо възражение срещу искането за възобновяване, до каквото участие в производството пред ВКС е сведено явяването на страната и нейния повереник. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 и чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. К. за възобновяване на ВНОХД № 343/14 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено въззивно решение № 186 от 17.11.14 г. ОСЪЖДА И. А. К. да заплати на С. Д. К. разноските пред настоящата инстанция, в размер на 375 / триста седемдесет и пет / лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: