Р Е Ш Е Н И Е № 50010 гр. София, 24.02.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2091 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове по чл.47, ал.1, т.2, и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 03.02.2014 г. по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив. Ищецът Я. Н. Г., като наследник на Н. Н. Г., оспорва посоченото арбитражно решение по отношение на 1/4 от главницата, за която е бил осъден наследодателят му. Поддържа, че нито той, нито наследодателят му са били в договорни правоотношение с „Еос матрикс“ ООД и неговия цедент – „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, като твърди, че представеният пред арбитража договор не е подписван от Н. Н. Г., а не е подписвано и отделно споразумение по чл.7, ал.2 от ЗМТА, поради и което липсва арбитражна клауза, позволяваща завеждане на дело пред арбитражен съд. Излага съображения, че не е уведомяван за образуваното арбитражно производство и не е призоваван за съдебно заседание, с което е било нарушено правото му на участие в арбитражното производство. Ответникът „Еос матрикс“ ООД поддържа, че исковата молба е подадена след срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, като излага и подробни съображения за неоснователност на исковете поради отсъствие на поддържаните от ищеца основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че искът е процесуално допустим /с оглед установеното по делото обстоятелство, че наследодателят на ищеца и ответник по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“,Пловдив - Н. Н. Г., е починал на 11.09.2011 г., повече от две години преди образуване на арбитражното производство, единственото релевантно доказателство за осъществено връчване на арбитражното решение, е поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№20229150400146 отправена до ищеца, респективно с подаване на настоящата искова молба на 12.08.2022 г., срокът по чл.48, ал.1 от ЗМТА се явява спазен/, намира следното: Арбитражното производство по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив е образувано по депозирана на 15.11.2013 г. искова молба от „Еос матрикс“ ООД срещу Н. Н. Г.. Ищецът е претендирал, че на 26.04.2011 г. „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД е сключило договор за потребителски паричен кредит №619732 /с приложими към него общи условия/ с Н. Н. Г., като след усвояване на кредита физическото лице е дължало връщане на сумата от 945 лв. на 15 равни вноски, но поради преустановяване плащанията, дължи главница в размер на 725.41 лв. Изложил е съображения, че с договор за цесия от 19.04.2012 г. е придобил от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД посоченото вземане срещу ответника, за което последният е бил уведомен от цедента по реда на чл.99 от ЗЗД с писмо от 20.09.2013 г., като е поискал постановяване на решение, с което да му се присъди сумата от 725.41 лв. С решение от 03.02.2014 г. по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив, без да е било проведено публично арбитражно заседание /по арбитражното дело липсва протокол от провеждане на такова/, Н. Н. Г. е осъден да заплати на „Еос матрикс“ ООД сумата от 456.75 лв. по договор за потребителски паричен кредит №619732, вр. договор за цесия от 19.04.2012 г. и ? сумата от 2381.16 лв. по договор за потребителски паричен кредит №845068 от 17.04.2012 г., вр. договор за цесия от 19.04.2012 г. /без такъв иск да е бил предявен и да са представени каквито и да е било доказателства дори за съществуване на такъв договор/. В решението, компетентността си арбитражният съд е обосновал, с изпратена от цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД до ответника Н. Н. Г. покана за доброволно плащане от 20.09.2013 г., съдържаща изявление, че споровете между страните ще бъдат решавани от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив, която уговорка била в съответствие с изискванията на чл.7 от ЗМТА и „….Налице е сиреч, арбитражна клауза в договора между страните…, която поражда компетентност…“. Установява се от представеното от ищеца в настоящето производство удостоверение за наследници, че наследодателят му и ответник по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив - Н. Н. Г., е починал на 11.09.2011 г., повече от две години преди образуване на арбитражното производство. Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл.48 от ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, в предвидения от закона срок, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като наследодателят на ищеца, в качеството си на кредитополучател, се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение от 03.02.2014 г. по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив, и то в неговата цялост. За пълнота следва да бъде отбелязано, че са налице и поддържаните от ищеца основания по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМТА. Видно е, че нито в договор за потребителски паричен кредит №619732, нито в приложимите към него общи условия, нито в които и да е друг приложен по делото документ, страните са изразили съгласие да възложат на арбитраж /в частност на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив/, всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно този договор – напротив, в приложените от „Еос матрикс“ ООД общи условия на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД /ОУ/, изрично е предвидено, че компетентен да реши възникнали спорове във връзка с договора за потребителски кредит е съответният държавен съд в гр. София – чл.12, т.2.5 (5) от ОУ. В този смисъл и тъй като: 1. по правило едностранното волеизявление на страна по договора, с което определя, че споровете й с другата страна по този договор ще се решават от арбитраж, се явява правно ирелевантно, при липса на съгласие и на двете страни в тази насока /друг е въпросът, че такова изявление на цедента не се съдържа в никой от приложените по делото документи, вкл. и в цитираната в решението покана от 20.09.2013 г./; 2. ответникът в арбитражното производство е починал преди завеждане на арбитражното дело, по което, както бе посочено, не е проведено и открито заседание, респективно не е имало и как ответникът да бъде уведомен за назначаване на арбитър, за производството и да вземе участие в него /чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА/; 3. договор №845068 от 17.04.2012 г. и ОУ към него, не са били предмет на арбитражното дело /същите не са и приложени по него и по тях заплащане на суми не се е претендирало/, настоящият състав приема, че не е налице нито една от предвидените в чл.7 от ЗМТА хипотези, а арбитражно споразумение между страните не е било сключено /чл.47, ал.1, т.2, пр.1 от ЗМТА/. В светлината на изложеното /установената нищожност на решението и липсата на сключено арбитражно споразумение/, обстоятелството дали наследодателят на ищеца в настоящето производство е подписал договор №619732 и ОУ към него се явява без значение, като предвид изхода на правния спор, ответникът дължи на ищеца направени разноски в производството пред ВКС в размер на 50 лв., а на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат К. И. Б., осъществила безплатна правна помощ пред ВКС, заплащане на сумата от 400 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.77 от ГПК държавна такса по сметка на ВКС в размер на 85.14 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 03.02.2014 г. по арбитражно дело №2962/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“, гр. Пловдив. ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. Н. Г. ЕГН [ЕГН] сумата от 50 лв., разноски. ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат К. И. Б. ЕГН [ЕГН], сумата от 400 лв., адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в производството пред ВКС. ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 85.14 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.