4 Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 17.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 4412 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. П., Н. С. К. и А. К. С.,тримата от [населено място], срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 22.04.2013г. по гр.д.№348/2012г.,с което е обезсилено решението на Варненския окръжен съд от 09.01.2012г. по гр.д.№293/2011г., с което е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент №101, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между съсобствениците А. К. С. с дял 3/24 ид.части, Г. В. Д. с дял 3/24 ид.части, М. С. П. с дял 6/24 ид.части, С. И. С. с дял 2/24 ид.части, Б. Д. С. с дял 2/24 ид.часги и Ж. И. С. с дял 2/24 ид.части, като Н. И. С. е изключена от делбата и по реда на чл.344,ал.2 ГПК С. И. С. е осъден да заплаща суми срещу ползването на апартамента до окончателното извършване на делбата и делото е изпратено по компетентност на Варненския районен съд. С определение №531/30.10.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали въззивният съд има право, въпреки разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК, да обезсили решение на окръжен съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд в нарушение на чл.274,ал.4 ГПК е приел, че решение, постановено от окръжен съд като първа инстанция вместо от родово компетентния районен съд е недопустимо. Молят решението да бъде отменено, като им бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. И. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответниците по касационна жалба Ж. И. С., Б. Д. С. и Н. И. С. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за делба на апартамент №101 ,находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Производството е във фазата по допускане на делбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че съгласно чл.341 ГПК исковете за делба на недвижими имоти са родово подсъдни на районен съд. Въз основа на материалите по делото е прието, че възражение за родовата подсъдност на делото на районния съд са правени от ответниците четири пъти. Окръжният съдия се е произнесъл само два пъти по така направените възражения, като с определение №898/22.03.2011г. е оставил без уважение искането за изпращане на делото на компетентния районен съд по съображения, че съгласно разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК постановеното по делото решение не би могло да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд. Изложени са съображения, че подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и с оглед нормата на чл.7 ГПК съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящо пред него производство. Прието е, че съдът извършва тази проверка по отношение на родовата подсъдност и тази по чл.109 ГПК, като проверката съдът следва да направи за първи път още след образуването и докладването на делото на съдията докладчик, както и по-късно – до приключване на производството във втората /въззивна/ инстанция. Изложени са съображения, че ако във визираните срокове въпросът за родовата подсъдност не бъде повдигнат служебно от съда или не бъде направено възражение от ответника, постановеното решение не може да бъде обезсилено на това основание, тъй като с изтичането на тези срокове порокът в хипотезата на чл.270,ал.4 ГПК е саниран. Ако обаче съдът е постановил решение въпреки основателно направено възражение /каквото е налице в настоящия случай, вкл. и чрез въззивната жалба/, то подлежи на обезсилване от горната инстанция. Касационно обжалване по поставения въпрос за правомощията на въззивния съд, въпреки разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК да обезсили решение на окръжен съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това, е допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК в делбеното производство при своевременно направено възражение. По така поставения въпрос настоящият състав приема, че въззивният съд има правото да обезсили решение,с което окръжният съд се е произнесъл като първа инстанция по предявен иск за делба въпреки разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК, ако ответник по иска е направил своевременно възражение за неспазване правилата на родовата подсъдност /чл.341,ал.1 ГПК/. Съображенията за това са следните: Разпоредбите на чл.103 и чл.104 ГПК определят съда, който е компетентен да разгледа определено дело по правилата на родовата подсъдност според цената на иска без да провеждат разграничение с оглед предмета на делото с изключение на правилото на чл.104,т.1 ГПК. Личните искове за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му според това правило са родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В тази хипотеза чл.270,ал.4 ГПК не намира приложение, доколкото окръжният съд /а не районният/ е компетентен да се произнесе като първа инстанция по така предявените искове. Разпоредбата на чл.341,ал.1 ГПК, съгласно която делата за делба са подсъдни като първа инстанция на районния съд независимо от цената на иска, също определя родовата подсъдност с оглед предмета на делото и в този смисъл се явява специална по отношение на установените в чл.103 и чл.104 ГПК общи правила. И макар законът да предоставя правомощието да се произнесе по предявения иск за делба като първа инстанция на районния съд, а не на окръжния /каквато е посочената по-горе хипотеза на определяне на родовата подсъдност с оглед предмета на делото по чл.104,т.1 ГПК/, при наличието на такова специално правило и като се вземе предвид, че делбеното производство е особено исково производство, към което общите правила на гражданския процес намират приложение само ако не е установено специално правило в част ІІІ, глава 29 ГПК, то и в този случай следва да се приеме, че при наличие на правило, обуславящо родовата подсъдност с оглед предмета на делото /което е специално спрямо установените в част ІІ,дял първи, глава дванадесета общи правила/, разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК следва да се прилага ограничително. При наличието на изрично възражение от страна на съделител за неспазване правилото за родова подсъдност на делата за делба, установено в чл.341,ал.1 ГПК, окръжният съд е длъжен да изпрати делото на компетентния районен съд и ако въпреки своевременно направеното възражение постанови решение по допускане на делбата, същото може да бъде обезсилено от апелативния съд в качеството му на въззивна инстанция, въпреки разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК, ако подобен довод е наведен във въззивната жалба. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. След като още с получаването на препис от исковата молба ответникът по предявения иск за делба С. И. С. с молба от 17.03.2011г. е направил отвод за неспазване правилата на родовата подсъдност с искане делото да бъде изпратено на районен съд-В., направил е същото възражение и с отговора на исковата молба, подаден на 07.04.2011г., както и в първото открито съдебно заседание, проведено от Варненския окръжен съд на 01.07.2011г. и във въззивната жалба, подадена срещу постановеното на 09.01.1912г. първоинстанционно решение, правилно въззивният съд е приел, че решението на Варненския окръжен съд по допускане на делбата следва да бъде обезсилено,доколкото възраженията са били направени своевременно и са основателни. Правилно е прието, че в подобна хипотеза разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК следва да се прилага ограничително и при наличие на възражение от страна на ответника постановеното от окръжния съд решение може да бъде обезсилено. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд-В.,ГО, постановено на 22.04.2013г. по гр.д.№ 348/2012г. Председател: Членове: