3 Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 17.12. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3426 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1065 от 20.09.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение от 29.03.2013 година по гр.д. № 12166/2012 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, предявен от З.Д. Й. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 8536,05 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след незаконно уволнение при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ. Повдигнатият процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ е разрешен с постановеното Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 год. на ОСГК на ВКС съгласно което, в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е на работника. Ищецът, чието е фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се установи този факт, тъй като на него основава претенцията си да обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с влязлото в сила първоинстанционно решение на Софийски районен съд по гр.д. № 27266/2011 г., извършеното от ответника работодател уволнение със заповед № РД -13-18от 29.04.2011 г. е признато за незаконно. Прието е, че ищцата не носи доказателствена тежест да установи отрицателния факт, че в периода след незаконното уволнение е останала без работа, както и че ответникът не е опровергал тези твърдения, което е в негова доказателствена тежест, поради което е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода след уволнението от 03.05.2011 г. до 24.10.2011 г. в размер на 8536,05 лева. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е указал на работодателя да установи факта на оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след уволнението и е приложил неправилно последиците на доказателствената тежест, присъждайки обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ без факта на оставане без работа да е доказан по делото. Ответницата по касационната жалба З. Д. Й. я оспорва като неоснователна. Поддържа, че поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на оставането и без работа не са били приети от съда в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 154, ал.1, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 ГПК за основателни. В нарушение на принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че ищцата не следва да доказва факта на оставане без работа след незаконното уволнение; че това обстоятелство подлежи на доказване от ответника и неправилно е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, без да са установени всички елементи на правната норма. В нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивният съд е отказал да приеме представените с въззивната жалба доказателства за оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след уволнението. С въззивната жалба, ищцата е въвела оплакване, че в първоинстанционното производство не и е било указано да представи доказателства за оставането и без работа след уволнението и е поискала доказателствата да бъдат приети от въззивната инстанция. С определение от 04.10.2012 г., Софийски градски съд е оставил искането без уважение, приемайки, че доказването на оставане на ищцата без работа в периода след уволнението е в тежест на ответника. Така допуснатите съдопроизводствени нарушения са препятствали страната да докаже правнорелевантен факт, на който основава претенцията си за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, поради което въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на обстоятелствата, на които се основава претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор, съобразявайки постановките за разпределение на доказателствената тежест в производството по чл. 344, ал.1, т. 3 ГПК, приети с Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 год. на ОСГК на ВКС. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 29.03.2013 година по гр.д. № 12166/2012 г. на Софийски градски съд, ІV А състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: