Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 15 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 432/2013 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на частния обвинител Н. Н. И. от с. П., обл. К., чрез неговия повереник – адвокат М. Ш., против въззивно решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено по внохд № 201/2012 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, като искането е да бъде отменен. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 3/11.01.2013 г., Кърджалийският окръжен съд, е отменил присъда № 20/10.10.2012 г., на Крумовградския районен съд, постановена по нохд 116/2012 г., в частите й както следва: с която подс. Н. Ш. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години и в частите за присъдени разноски на Н. Н. И., ОД на МВР Кърджали и на Крумовградския районен съд, като вместо това е прекратил наказателното производство водено срещу Н. Ш. М. за извършено на 25.04.2012 г., в землището на с.П., обл. Кърджали, престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата на ч. о. Н. Н. И.: Касационната жалба против въззивното решение е в частта, с която първоинстанционната присъда е била отменена и наказателното производство - прекратено. Посочените касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, се подкрепят от данните по делото и са основателни. Направените възражения във връзка с тези доводи, се свеждат до твърдения, че правните изводи на въззивния съд досежно формата на вината на подсъдимия и от там прекратяването на наказателното производство, са незаконосъобразни. Настоящата инстанция счита, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, поради неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с неприлагането на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. Наказателното производство е започнало по общия ред, по инициатива на прокуратурата, след постъпил по телефон 112 /от бащата на подсъдимия/ сигнал за извършено деяние, което в последствие е било квалифицирано като средна телесна повреда по чл. 129 НК. С тази правна квалификация е бил внесен обвинителен акт, а първоинстанционният съд – РС Крумовград, е постановил осъдителна присъда срещу Н. Ш. М.. Окръжен съд Кърджали, като въззивна инстанция е приела, че деянието е извършено по непредпазливост, по чл. 133 НК. Съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 2 НК, наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане. Поради липса на подадена такава от пострадалия Н. Н. И. /той е бил в травматичен шок и настанен по спешност в болница/, въззивната инстанция неправилно е преценила, че е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, за прекратяване на наказателното производство. Тази норма предвижда да не се образува наказателно производство, а образуваното да се прекратява, когато в изрично предвидените в особената част на НК случаи по дела от „общ” характер липсва тъжба от пострадалия до прокуратурата. Нормата е въведена с оглед защитата интересите на пострадалия при по – леки престъпления, изрично предвидени в закона и процесуална икономия в случаите, когато самият пострадал не желае провеждане на наказателно преследване срещу дееца и защита на неговите интереси по наказателно – правен път. Затова при този род дела се изисква инициатива на пострадалото лице – да подаде тъжба до прокурора, за да се образува наказателно производство, както и при липса на такова тъжба, прокуратурата да не надвишава своите правомощия и неоснователно да привлича към наказателна отговорност лица извършили посочените престъпления. Посочената норма не може да се тълкува само формално. В конкретното наказателно дело пострадалия Н. И., не е могъл по обективни причини да подаде тъжба до районна прокуратура Момчилград, тъй като се е намирал в травматичен шок. По – късно, в хода на делото, е взел участие в него, в качеството си на частен обвинител, като е поддържал обвинението наред с прокурора, неговият повереник – адвокат Ш. е пледирал за осъждане на подсъдимия и е изразил становище за извършено престъпление по чл. 129 НК при пряк умисъл. По този начин пострадалия е демонстрирал явно своето намерение да възбуди наказателно преследване срещу подсъдимия, дори и правната квалификация на деянието първоначално да е била по чл. 133 НК. Нещо повече, ако прокуратурата беше отказала образуването на наказателно производство срещу дееца Н. М. за престъпление по чл. 129 НК, пострадалият би имал на разположение правото по чл. 161, ал. 2 НК, сам да подаде тъжба до прокуратурата след като здравословното му състояние позволи това. Той не е подал такава тъжба, тъй като наказателното преследване вече е било образувано с постановление от 29.05.2012 г., на Районна прокуратура Момчилград, а след изписването от МБАЛ „Д-р Дафовски”, гр.Кърджали на 02.05.2012 г. и до постановяване на въззивното решение, наказателното производство се е водело само по обвинението по чл. 129 НК и пострадалият не е имал основание да подава тъжба, на основание чл. 161, ал. 2 НК. Освен това, с решението си окръжният съд не е осъществил правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, да приложи закон за по – леко наказуемо престъпление – по чл. 133 НПК. Преквалифицирал е деянието само в съобразителната част на мотивите, но не и в диспозитива на съдебния акт, където директно е отменил осъдителната присъда на първата инстанция и е прекратил наказателното производство. По този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – противоречие на мотиви и диспозитив и прекратяване на наказателно производство на основание не предвидено от закона – прекратил го е по чл. 129 НК, по който текст това производство не се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата. В случая, въззивната инстанция има правомощия да преквалифицира деянието в по – леко извършено престъпление, като извърши това и чрез изричното изписване в диспозитива на съдебния акт и е следвало поради участието на пострадалия като частен обвинител по делото и обективните данни посочени по – горе, да не прекратява наказателното производство на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК. С оглед на изложеното, касационната жалба на частния обвинител Н. И. се явява основателна, поради което следва да бъде уважена, като се отмени въззивното решение и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : О Т М Е Н Я въззивно решение № 3/11.01.2013 г., постановено по внохд № 201/2012 г., на Кърджалийския окръжен съд. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: