Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София,02 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП ЮЛИАНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1937/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби и допълнения към тях, от адвокат И. В. – защитник на подсъдимия С. Л. С. и от адвокат Р. Х. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. Т. Г., срещу присъда от 12.07. 2012 год. на Софийски апелативен съд, НК, първи състав, в.н.о.х.д. № 230/12г. В касационната жалба и допълнението към нея на защитника на подсъдимия адв. И. В. се съдържат твърдения за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал.1, т.т. 1,2 и 3 НПК. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, или да се намалят размерите на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Твърди се, че подсъдимият не е имал умисъл да присвоява, а всъщност е положил личен труд и заедно с труда на наети от него работници е разчистил имота от амортизираните съоръжения. Направил е и сериозни разходи. Въззивният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия, тъй като съдебното производство е проведено в негово отсъствие, а също и като е отказал да назначи експертиза за остойностяване труда на подсъдимия по почистване на имота. Мотивите са неясни и вътрешно противоречиви, доказателствените източници са тълкувани превратно. Не е вярно, че дейността в имота се извършвала без знанието и съгласието на собственичката на имота, респ. на нейния баща. Неправилно съдът определил и размера на уважения граждански иск, без да приспадне разходите по демонтиране, изнасяне и превозване на вещите. В касационната жалба и допълнението към нея, повереникът - адв. Р. Х. сочи и трите касационни основания като пороци на атакувания въвззивен акт : нарушение на закона, съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието, по чл. 348, ал. 1, т.т.1,2,3 НПК. Иска се отмяна на присъдата, връщане на делото за ново разглеждане за налагане на по-тежко наказание.Претендира се уважаване на уважаване на гражданския иск в пълен размер от 71 200 лева. Твърди се, че неправилно въззивният съд е определил стойността и размера на обсебеното имущество, като е приел значително по-ниска стойност и по-малък обем. Доказателствата в тази насока са оценени неправилно. Погрешно съдът не е приел, че квалификацията на деянието следва да бъде по чл. 206, ал. 4 НК. Също така, не е отчетено, че деянието представлява опасен рецидив. Съдът не е отчел и значителния брой отегчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно е определил твърде занижено наказание. Незаконосъобразно съдът не е наложил и наказание конфискация. Гражданският иск следвало да се уважи в пълен размер. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим С. Л. С., нередовно призован, не се явява. Неговият защитник И. В. не се явява, редовно призован, без да посочи уважителна причини за неявяването си. Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, на който е призоваван пред предходните инстанции и не е уведомил съда за промяна на адреса си в страната и чужбина. По делото не е депозирана молба за наличие на уважителни причини. ВКС прие, че неявяването на подсъдимия не е пречка за даване ход на делото, тъй като е налице основанието по чл. 353, ал. 3 НПК, уреждащо процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на страната, която не е намерена на посочения от нея адрес. Гражданската ищца и частна обвинителка Е. Г., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. За нея – повереникът й адвокат Р. Х. се явява в съдебно заседание и поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Претендира, че квалификацията на деянието трябва да е по чл. 206, ал. 4 НК, а наложеното наказание несъразмерно занижено. Иска се уважаване на гражданския иск в пълен размер. Оспорва касационната жалба на подсъдимия като неоснователна с искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на частната обвинителка за основателна относно явна несправедливост на наказанието, което е занижено. Счита за основателно искането за отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ И СТАНОВИЩАТА ,ИЗЛОЖЕНИ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ , И В РАМКИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , ВОДЕН ОТ ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 26/30.01.2012 год., постановена по нохд № 2999/09г. на Софийски градски съд, н.о., 22 състав, подсъдимият С. Л. С. е признат за невиновен в това, че през периода началото на месец май 2005 г. до края на месец септември 2005г. в гр.Нови Искър, кв. Курило, от частен имот оранжерия- собственост на Е. Т. Г., при условията на продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел, на обща стойност 71 200 лева, собственост на Е. Т. Г., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Изцяло е отхвърлен предявеният граждански иск от Е. Т. Г.. С нова въззивна присъда №22/12.07.2012 г. по внохд № 230/12г. на Софийския апелативен съд е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимият С. Л. С. е признат за виновен в това, че през периода от началото на месец май 2005 г. до края на месец септември 2005 г. в гр.Нови Искър, кв.Курило, при продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел, собственост на Е. Т. Г., в размер на 13 758.90 лв. - големи размери, поради което и на основание чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 61, т. 2 ЗИЗНЗС е постановено да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. Подсъдимият С. Л. С. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена професия или дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 304 НПК съдът е признал подсъдимия С. Л. С. за невиновен по първоначално предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 4 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Т. Г. обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 13 758.90 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2005 год. В останалата част, до първоначално предявения размер, искът е отхвърлен . По касационната жалба и допълнението към нея от защитата на подсъдимия: Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения. Не е ограничено правото на защита на подсъдимия да участва лично в производството пред САС. От данните по делото е видно, че подсъдимият С. е призоваван за съдебните заседания пред САС от известния по делото адрес по местоживеене в с.Кондофрей, общ.Радомир, обл.Перник. На този адрес той е бил редовно призоваван и е участвал лично в производството в досъдебната фаза и пред първата инстанция. Във въззивната инстанция е установено, че подс.С. е напуснал адреса, на който е бил призоваван в предходната инстанция и не е посочил друг адрес за призоваване. Едновременно с този факт са налице данни, че договорният защитник на подсъдимия – адвокат И.В. се е явявал стриктно във всички съдебни заседания пред въззивната инстанция и е упражнявал в пълен обем защитата на своя доверител. Упълномощеният защитник на подсъдимия се е явявал във всичките съдебни заседания пред въззивната инстанция като е взимал становище за даване ход на делото, като е декларирал уведомяване на подсъдимия чрез него за съдебните заседания. При тези данни съдът правилно е приложил нормата на чл.329, ал.2 НПК, според която, неявяването във въззивното производство на другите страни без уважителни причини, освен на прокурора, не е пречка за разглеждане на делото. Ето защо, е неоснователно оплакването в жалбата, че съдът е бил длъжен да издири новото местоживеене - адреса на подсъдимия в Р.Германия, където е пребивавал по време на въззивното производство. Следователно процесуалното поведение на подсъдимия е обективирано в неупражняване правото на лично участие в производството пред по-горната инстанция, извършено по негов личен избор, а не поради пропуски в процесуалната дейност на САС. На са налице нарушения в дейността на съда по събиране, проверка, оценка и анализа на доказателствените източници. Съставът на САС е допуснал и назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза за изясняване стойността на инкриминираните вещи с отчитане периода на амортизация, както и извършване на оценка на предаденото като скрап имущество, демонтирано и изнесено в резултат на деянието от оранжерията на пострадалата свид. Г.. В анализа на доказателствените източници са залегнали и оценката и анализа на заключенията на СТЕ, респ. на допълнителната СТЕ, в резултат на които съдът е изяснил обстоятелствата от предмета на доказване. Дадени са аргументирани отговори на доводите на защитата на подсъдимия във връзка с предмета на посегателство. Не са допуснати липса на мотиви, превратно тълкуване на доказателствените източници или непълна и невсестранна оценка на същите. Спазени са правилата по чл.13, чл.14, чл.107 НПК. Доводите на защитата в жалбата, че липсва съставомерно поведение на подсъдимия под признаците на обсебване, тъй като между него и пострадалата са били развити отношения, наподобяващи граждански договор за възлагане извършването на някаква работа или на отношения на водене на чужда работа без пълномощие, са голословни и не почиват на доказателствените източници, въз основа на които са направени фактическите констатации по делото. Неправилно са интерпретирани от защитата фактическите данни от събраните по делото доказателства, че всъщност подсъдимият е извършил работа по почистване на имота, която му е била възложена с изричното или мълчаливо съгласие на собственика на имота. Според защитата, дори и да липсва съгласие от свидетелите Е. Г. и Т. Г. – баща на свид.Г., този факт не променя полезния за собственика ефект от дейността на подсъдимия С. по почистването на имота, състоящо се в демонтиране и разрязване на метални съоръжения и сгради в процесната оранжерия, товарене на камиони, извозване, предаването им в пункт за вторични суровини като скрап. Според защитата, трудът на подсъдимия е следвало да бъде остойностен и заплатен, респ. стойността му да бъде приспадната от размера на претендираните имуществени вреди по гражданския иск, предявен срещу подсъдимия. Съставът на ВКС не се съгласява с подобна оценка на приетите за установени от въззивната инстанция фактически обстоятелства. От фактическа страна е установено по делото, че при участие в явен търг през 2004г. частният обвинител и граждански ищец Е. Т. Г. е закупила от общинска фирма „Софийски оранжерии" сгради и съоръжения, в гр.София, район "Нови Искър", съставляващ УПИ Ш,кв.32 по плана на гр.София, местност „Курило", с площ 14 500 кв.м. След закупуване на имота свид. Г. e упълномощила баща си - свидетеля Т. Г. да управлява имота. В средата на месец април подсъдимият е помолил свид.Г. да живее в оранжерията, като в замяна щял да охранява и пази имуществото. В началото подсъдимият С. действително e започнал да разчиства бурените в оранжерията, заедно със зет си свид.В. С. и да обработват оранжерията, като земята била изорана и засадени различни зеленчуци. Установено е, че тези действия на подсъдимия не са били предмет на критика от страна на собственичката и на нейния баща – свидетелите Г., тъй като са били съответни на постигнатото съгласие с подсъдимия да пази и се грижи на имота, докато живее в него. От гласните доказателствени източници е установено безспорно,че свидетелите Г. не са имали нито изрична , нито мълчалива уговорка с подсъдимия за други негови действия в имота им, освен да живее и ползва земята в оранжерията. Прието е по делото, че след около месец свид. Г. е посетил имота и е констатирал, че в котелното помещение се изрязват тръби, разкрива се покрива на столовата, реже се метал и ламарина от останалите помещения и се изнасят от подсъдимия. Установено е по делото, че реакцията на свид.Г. е била за незабавното прекратяване на тези действия от подсъдимия. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е продължил да демонтира металните части от съоръженията на оранжерията и да ги изнася, с което е обективирал пълното противопоставяне на забраната за разпореждане на подсъдимия с вещи и части от вещи от чуждия имот. Поведението на подсъдимия седмица по-късно се състояло в нарязване на тръбите на цялата оранжерия, металните рамки, и изнасяне на два броя цистерни. Многобройни са гласните доказателствени средства, от които съдът е приел за установено несъгласието на свидетелите Г. с действията на подсъдимия. Свид.Б., който е разрязвал металните части на оранжерията по поръчка на подсъдимия е посочил, че не е бил в контакт със собственика на оранжерията, а е контактувал само с подс. С.. Същият е очевидец на поведението на свид.Г., който като видял, че металните ферми са били свалени от покрива на оранжерията, категорично се е противопоставил, като е казал на подсъдимия да възстанови покрива на съоръжението. От показанията на свид.Е. Г. е установено, че целта й да закупи имота е била същият да функционира по предназначението си, за което е бил изграден като оранжерия, където да отглежда цветя. Още при проведения търг тя е била уведомена, че почвата е замърсена и това е предпоставяло отглеждането предимно на цветя. Обстоятелството, че свид.Г. е направил консултация със специалист по отоплителни и котелни инсталации – свид. Г. относно годността на съществуващите инсталации, водят до безспорния извод, който се споделя от състава на ВКС, за действителните намерения на свидетелите Г. да използват и да запазят, а не да демонтират и изнесат от имота процесната оранжерия. От показанията на свид.Г. съдът е приел за установено , че железните части на оранжерията са били демонтирани и изнесени, и на практика тя е била унищожена. Направените изводи от въззивната инстанция, че няма абсолютно никакви доказателства да е имало негласна уговорка между свид.Г. и подсъдимия С. за нарязването на желязото и за предаването му на вторични суровини, както твърди защитата, са в съответствие с доказателствените източници. Не отговаря на установените обективни факти твърдението на защитата, че свид. Г., посещавайки оранжерията, е следял за действията по разграждането й и не се е противопоставял на изнасянето на съоръжението извън неговия имот. Ако това е било вярно, то свид.Г. е следвало да контролира предаването на металните отпадъци и получаването на сумите от подсъдимия С.. Няма абсолютно никакви доказателства в тази насока, нито такива, че е имало негласна уговорка между свид.Г. и подсъдимия С. за нарязване на желязото и предаването му на вторични суровини. Този довод на защитата е напълно голословен и не намира подкрепа в доказателствените източници. Изводите на САС, че действията на подсъдимия по разпореждане с чуждото имущество не са били по волята на пострадалата- собственик на същото, са подкрепени и от установените факти, че след изнасянето на процесното имущество от имота на пострадалата, подс.С. е напуснал безизвестно района на Нови Искър. Законът е приложен правилно. Деянието е съставомерно съгласно квалификацията по чл. 206 , ал.3, вр. чл.26, ал.1 НК. От обективна и субективна страна са осъществени от подсъдимия признаците на обсебване с предмет на престъплението в „големи размери”. Неоснователни са доводите на защитата и относно неясни критерии, според които съдът е уважил гражданската претенция. Изводите за основанието на гражданския иск почиват на доказаността на деянието, дееца и неговата виновност, обсъдени в наказателната част на присъдата. Относно размера на имуществените вреди, изводите на САС се основават на цялостната оценка на доказателствените източници относно обема и стойността на присвоените метални части от оранжерията, които е установено, че са демонтирани и продадени от подсъдимия за инкриминирания период. По жалбата от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца : Не са допуснати посочените в жалбата отменителни касационни основания. Събраните по делото доказателства налагат единствено възможния извод, че е доказано деянието на подсъдимия, през периода от началото на месец май 2005г. , до края на месец септември 2005г. Присвоените от него чужди вещи, които е владеел и пазел, собственост на Е. Т. Г., са обща стойност 13 758.90 лв. - големи размери, поради което неоснователно се иска деянието да бъде квалифицирано по чл. 206, ал. 4 НК. Съдът стриктно е спазил указанията на ОСНК на ВКС в ТР№1/98 г. Правилно САС се е ограничил само до размера на категорично установеното по делото количество на предмета на престъплението и като е спазил правилото за най-благоприятното положение за подсъдимия, е оправдал дееца за претендираното в касационната жалба на частната обвинителка присвоено имущество през м. април 2005 год., тъй като за този период подсъдимият не е предаден на съд. Общото количество желязо е установено, че има тегло 88 423,00 кг., като прокуратурата е инкриминирала периода 1.05.2005г. - 30.09.2005г. Приложените по делото бележки от фирма „Ровотел" обаче касаят само периодите: 01.04.2005г. - 31.05.2005 г. , когато са предадени 18 423,5 кг. желязо на стойност 3 656.92 лв. /спр.л.62 от досъд. произв./ ; 01.06.2005г. - 30.06.2005г. с предадени 63 170 кг. желязо на стойност 12 312.90 лв. / спр.л.61 от досъд.произв. ; 01.07.2005г. - 31.07.2005г. с предадени 6 100 кг. желязо на стойност 1 446 лв. / л.60 от досъд.произв./. Наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода е в предела на специалния минимум на предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода”. Правилно е определено при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, които следва да бъдат споделени. Аргументирано се е обосновал, че в конкретния случай, при конкретната личност, целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при невисоко наказание. За съществено смекчаващо отговорността обстоятелство основателно е отчетен твърде отдалеченият период на постановяване на присъдата, респ. решението, от привличането на подсъдимия като обвиняем. Към това обстоятелство е наложително да се прибави и преклонната възраст на подсъдимия – близо на 70 години. Настоящият състав възприема правилността и на аргументите на САС за неприлагането на алтернативно предвиденото второ наказание - конфискация. Относно възражението за наличието на опасен рецидив. По делото липсва повдигнато и внесено срещу подсъдимия обвинение за престъпление, извършено във връзка с квалификацията на опасен рецидив. Съдът при тези данни не може за първи път да приложи по-тежката квалификация, нито да отмени присъдата и върне делото за прилагането й, тъй като не може да осъди подсъдимия по неповдигнато обвинение от прокурора. В противен случай, не само недопустимо би отежнил положението на подсъдимия, но и би иззел функции по обвинението, които са предоставени на друг процесуален субект. САС е посочил защо е приел за доказан размерът на обезвредата , който е равнозначен в наказателния процес на предмета на престъплението, очертан от обвинението и изведен от данните за паричната оценка на вредите. Претенцията за обезвреда е основателна единствено в рамките на категорично доказаният размер на настъпилите имуществени вреди за пострадалата, настъпили във времето на извършване на деянията на подсъдимия в усложненото продължавано престъпление. Правилен е правният извод, че на гражданската ищца са причинени установените по делото имуществени вреди в размер на 13 758.90 лв., на която сума има право ведно със законната лихва от 30.09.2005г. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице посочените касационни основания в жалбите на подсъдимия и на частната обвинителка и гражданска ищца, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Въз основа на тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 12. 07. 2012 год., постановена по внохд№ 230/12г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :