4 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 29,12,2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 15 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 603 от 22 юли 2010 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – във вр. с релевирания от касаторката К. материалноправен въпрос за естеството на имуществената вреда, представляваща разлика между получаваното от нея преди непозволеното увреждане от ПТП брутно трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временна нетрудоспособност, която въззивният съд е квалифицирал като „пропусната полза”. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката Д. К. поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие, претендирайки за отменяване на въззивното решение на СГС в тази негова отхвърлителна част и за връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав: понеже се налагало изготвяне на нова съдебно-счетоводна експертиза, която „да установи разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, което представлява действителния размер на понесените имуществени вреди от пострадалата”, за което предварително следвало да се извърши приспадане от брутното възнаграждение на К. на всички законоустановени удръжки. В този смисъл са и доводите на касаторката, наведени в представената писмена защита по делото, изготвена от адв. М. В. от САК. Ответната по касация застрахователна компания „У.” АД, така както и ответниците по жалбата Х. М. К. и М. Х. М. - всички от София, не са се явили в това открито с.з. пред ВКС по чл. 290 ГПК, за да изразят становища по основателността на оплакванията в жалбата на К.. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касаторката, намира следното: Касационната жалба основателна. Съгласно задължителната за съдилищата в Р. практика на ВКС, изразена в т. 2 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., при определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител, изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. Това означава, че като база за сравнение следва да бъде взето не брутното, а не нетното трудово възнаграждение, получавано от Д. В. К. до датата на настъпване на процесното ПТП, за размера на което обаче данни по делото няма. Следователно се налага изслушване на допълнително заключение по смисъла на чл. 201 ГПК, посредством което да бъде изяснен въпроса за действително претърпяната от касаторката имуществена вреда, обективираща се в горепосочената разлика. С оглед изложеното, а и предвид направеното в жалбата на К. оплакване за постановяване на атакувания съдебен акт „без анализ на представените и приети по делото доказателства”, т.е. за наличие на отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, въззивното решение на СГС ще следва да бъде касирано в частта по иска на Д. К. с правно основание по чл.407, ал. 1 /отм./ ТЗ, имащ за предмет присъждане на обезщетение за понесени от нея имуществени вреди изразяващи се в разликата между нетното й трудово възнаграждение до датата 12.Х.2003 г. и получаваното в продължение на година и половина, т.е. до 27.ІV.2005 г. обезщетение за временна нетрудоспособност. Предвид акцесорния характер на иска на Д. В. К. срещу застрахователя с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за свой предмет присъждане на мораторна лихва върху главницата на така претендираната имуществената вреда, постановеното от въззивния съд решение ще следва да бъде отменено и в тази му част, като на вещото лице се постави допълнителната задача да изчисли размера на тази лихва в периода от датата на настъпване на процесното ПТП и до подаване на исковата молба /11.Х.2006 г./. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 6.ІІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1683/08 г. В ЧАСТТА МУ, с която прекият иск на Д. В. К. от София с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу ЗК „У.” АД – София за присъждане на сума в размер на 1 399.98 лв., като претърпяна от нея имуществена вреда в резултат от ПТП, настъпило на 12.Х.2003 г., е бил отхвърлен, като неоснователен, КАКТО И В ЧАСТТА, с която като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен иска на Д. В. К. срещу същия застраховател по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва върху главницата на така претендираното обезщетение в периода от датата на ПТП /12.Х.2003 г./ и до подаване на исковата молба /11.Х.2006 г./ в размер на сумата 296.73 лв. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2