Ключови фрази
Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * изключване от доказателствената съвкупност * съдържание на обвинителен акт * протокол за претърсване и изземване * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

7


Р Е Ш Е Н И Е

№ 50189

гр. София, 06 декември 2022 година



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 621/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от подсъдимия С. Г. М., чрез защитника му – адвокат М. А., срещу въззивно решение № 123/ 04.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1106/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, І -ви възз. състав. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, като се аргументират с довода, че подсъдимият е признат за виновен по обвинителен акт, в който не са посочени времето и мястото на извършване на деянието, както и въз основа на негоден протокол за претърсване и изземване, съставен в нарушение на процесуалните правила. Предявява се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, без да се уточнява на кой съд и от кой стадий на съдебното производство.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което изразява становище за оставянето й без уважение.
Подсъдимият С. Г. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 260077/17.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1506/2020 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият С. Г. М. е признат за виновен в това, че на 02.08.2019 г., около 16,50 часа в [населено място],[жк], на [улица], без надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества – фентанил с тегло 0,93 гр. на стойност 32,55 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, алт. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лева.
Със същата присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 02.08.2019 г., около 16,50 ч., в [населено място],[жк], [улица], без надлежно разрешително по ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло 664, 32 гр., с процентно съдържание на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 3 985, 92 лв.; марихуана с тегло 6,56 гр., с процентно съдържание на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 39, 36 лв.; метилдиоксиметамфетамин с нето тегло 0, 32 гр., с процентно съдържание 25, 2 %, на стойност 12, 80 лв. и амфетамин с нето тегло 0, 66 гр., с процентно съдържание 8, 4%, на стойност 19, 80 лв., всичко на обща стойност 4057, 88 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е постановено на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС то да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Към общото наказание лишаване от свобода е присъединена и глобата в размер на пет хиляди лева.
На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение, считано от 02.08.2019 г. до 10.04.2020 г.
С присъдата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата са отнети високорисковите наркотични вещества – предмет на престъпленията, като е постановено да бъдат унищожени.
На основание чл. 25, ал.1 от НК с присъдата първоинстанционният съд определил на подс. М. едно общо наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 5704 /2017 г. на СРС и н.о.х.д. № 2533/ 2016 г. на СГС в размер на две години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, към което присъединил и глоба в размер на 5000 лева.
Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и депозирал въззивна жалба срещу нея в Софийски апелативен съд. След проведено въззивно съдебно следствие САС постановил въззивно решение № 123/04.05.2022 г., по в.н.о.х.д. № 1106/2021 г., с което изменил присъдата на СГС като:
- отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. М. е признат за виновен в извършване на две отделни деяния, наложени са му отделни наказания за тях и е определено едно общо наказание на основание чл. 23 от НК, както и в частта с която по второто деяние е признат за виновен в държане с цел разпространение на фентанил;
- преквалифицирал престъпленията, за които подс. М. е признат за виновен от две отделни деяния по чл. 354, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК в едно продължавано престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт. 1, вр. с ал. 3, пр. 2, т.1, алт.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с ал. 3 от НК и му наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева;
- определил на основание чл. 57 ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;
- отменил присъдата в частта, с която е определен „строг“ режим на изтърпяване на общото наказание по н.о.х.д. № 5704 /2017 г. на СРС и н.о.х.д. №2533/ 2016 г. на СГС - две години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС определил „общ“ режим на изтърпяване.
- потвърдил присъдата в останалата част.
Подадената срещу въззивното решение касационна жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Приоритетно следва да бъдат разгледани твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като при положителна констатация за основателността на същите е безпредметно извършването на проверка за правилното приложение на материалния закон.
В касационната жалба словесен израз е намерило оплакването на подсъдимия от признаването му за виновен по обвинение, повдигнато с обвинителен акт, изготвен в разрез с разпоредбата на чл. 246 от НПК и задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Твърди се, че в посочения процесуален документ не били визирани времето и мястото на извършване на деянието, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като накърнява правото на дееца да се запознае с всички фактически обстоятелства на обвинението, за да организира адекватно защитата си.
Коректният преглед на обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, налага извод за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба. В него ясно и недвусмислено са посочени времето – 02.08.2019 г., около 16, 50 часа и мястото –[жк], [улица], на осъществяване на двете престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. По този начин обвинителния акт отговаря на изискванията, които поставя разпоредбата на чл. 246 от НПК към съдържанието на обстоятелствената част и диспозитива на същия. Изготвен е и в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, относно основните и задължителни обстоятелства, характеризиращи обвинението, които следва да намерят словесно изражение в процесуалния документ, въз основа на който се образува съдебното производство.
Отделен е въпросът, че въззивният съд след проведено въззивно съдебно следствие, изпълнявайки задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, е констатирал, че първото от деянията е осъществено на друга улица – „Св. Н.“, различна от посочената в обвинителния акт – [улица], намиращи се и двете в[жк], както и че подсъдимият е спрян за проверка от полицейските служители в по - ранен момент / около 13, 30 ч./ от посочения в обвинителния акт час – 16, 50 ч. Тези констатации контролираният съд е направил във връзка с проверката на възражения на защитата за това, че доказателствата по делото сочат на време и място, различни от отразените в обвинителния акт. Същите оплаквания са изложени и в касационната жалба, предмет на настоящото производство. Аргументацията на въззивния съд, с която е счел за неоснователни посочените твърдения, изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като тя е резултат от извършен всеобхватен, пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. При осъществяване на аналитичната си дейност въззивният съд е подложил на задълбочена преценка показанията на свидетелите Р. и Л. – полицейските служители извършили проверката на подсъдимия, при която той е предал доброволно инкриминираното вещество – предмет на първото деяние по обвинението. Контролираният съд правилно е приел информацията, която свидетелите са изложили на досъдебното производство, надлежно приобщена по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК, относно времето – 13, 30 ч. и мястото – [улица], на извършване на проверка на подсъдимия М., при която доброволно е предал намиращото се у него инкриминирано вещество – фентанил. Въззивната инстанция не е имала основание да се съмнява в обективността и добросъвестността на свидетелите Р. и Л., тъй като показанията им са еднопосочни по отношение на визираните факти, кореспондират с отразеното в протокола за доброволно предаване и с останалите установени по делото обстоятелства относно времето и мястото на извършване на последващото процесуално – следствено действие – претърсването на жилището на подсъдимия, намиращо се на [улица]. Логични и верни са изводите на проверявания съд, че след като подсъдимият е предал носеното от него вещество и е отведен в полицейското управление, а по – късно е извършено претърсване на дома му, не би могло и двете действия да са осъществени в един и същ час. Изцяло законосъобразно е и заключението му, че в конкретния случай нито времето, нито точното място, на което е извършена проверката на подсъдимият са от съществено значение, доколкото обвинението по първото деяние е за това, че подсъдимият е държал у себе си инкриминираното наркотично вещество фентанил, а не на някакво друго конкретно място. Изложените в тази насока подробни съображения във въззивното решение /л.14 -17 от реш./ изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и поради това е излишно да бъдат повтаряни. Крайният извод на въззивния съд затова, че разминаването между посочените в обвинителния акт време и място на извършване на първото деяние и установеното в резултат на доказателствения анализ, не сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не води до заключението за недоказаност на обвинението по първия пункт, е законосъобразен и не изисква намесата на касационния съд.
Неоснователно е и твърдението на касатора за това, че незаконосъобразно въззивната инстанция е приела протокола за претърсването на жилището на подсъдимия и изземване на намерените в него инкриминирани вещи за годно доказателствено средство, въпреки допуснатите нарушения на процесуалните правила при извършване на съответните действия. Аргументите на защитата са, че поемното лице - св. Н., в разпита му пред съда е заявил, че не е възприел лично намирането на част от наркотичните вещества, не са му били разяснени правата, които има като поемно лице и че не е прочел протокола за извършеното процесуално – следствено действие преди да го подпише. Нито едно от тези обстоятелства не води до заключението, че при осъществяване на следствените действия са допуснати нарушения на правилата, визирани в разпоредбата на чл. 163 от НПК, обуславящи задължителното изключване на протокола, в който е отразен резултатът от използването им като способ за доказване. Разясняването на правата на поемните лица, съобразно разпоредбата на чл. 137 от НПК и подписването от тях на протокола са гаранция за законосъобразността на извършените действия. Органът, извършващ съответното действие е длъжен да разясни правата на поемните лица и да им даде възможност да се запознаят със съдържанието на протокола преди да го подпишат. Дали поемните лица ще прочетат съдържанието на предоставения им документ зависи изцяло от тяхното желание и добросъвестност. Неизпълнението на тези законови предписания обаче не води автоматично до изключване на писменото доказателствено средство от доказателствената съвкупност. Такава последица може да има, само ако посочените пропуски водят до възникване на основателно съмнение в достоверността на отразените в протокола обстоятелства. В конкретния случай св. Н. е потвърдил в разпита му пред въззивната инстанция, а и в хода на досъдебното производство /показания приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 2 от НПК/ всички факти, така както са описани в протокола. Свидетелят добросъвестно и обективно е дал информация за действията на разследващите, за местата където са намерени инкриминираните вещества и за тяхното състояние. Същият протокол е подписан без възражения и от подсъдимия, както и от неговия брат, присъствал при извършване на процесуалните действия, като в нито един момент не е имало съмнения относно верността на отбелязаното в него. Въз основа на това, въззивният съд правилно е преценил, че пропуските, сочени от защитата, не се отразяват върху годността на протокола в такава степен, че да налагат изключването му от доказателствената съвкупност. При това положение основавайки своите фактически и правни изводи на резултата от материализираните в посоченото писмено доказателствено средство процесуално – следствени действия, контролираният съд не е допуснал нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.
В заключение следва да се посочи, че не са налице заявените от касатора касационни основания, което обуславя оставянето на въззивното решение в сила.
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 123/ 04.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1106/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, І -ви възз. състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.