Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 225 С., 11.11. 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 4184 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молбата на М. И. П. от [населено място], общ. Полски Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 25.10.2012 год. по гр.д. № 977/2012 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 785 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 1045/2009 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от И. Г. Т. против М. И. П. искове за заплащане на сумата от 2400 лв., само за сумата от 2000 лв., вместо което е осъдена М. И. П. да заплати на И. Г. Т. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за вреди- пропуснати ползи от развалянето на предварителен договор от 26.05.2006 г. и лихва върху главницата за периода от 26.05.2007 г. до 27.03.2009 г. Поддържа се, че между същите страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът И. Г. Т. изразява становище за оставяне без уважение молбата за отмяна, като неоснователна. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не са налице две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.303 ал.1, т.4 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Молителката твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК- две влезли в сила решения на Великотърновския окръжен съд, постановени по гр.д. № 61/2009 г. и по гр. д. № 977/2012 г. на същия съд, които си противоречат, както и че е налице идентичност между страни, искане и основание по двете граждански дела. Данните по делото сочат, че по предявени от И. Г. Т. срещу М. И. П. искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 8000 лв., представляваща заплатена цена по развален предварителен договор от 26.05.2006 г. и по чл.88 ЗЗД за сумата 2 400 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 26.05.2006 г. е образувано гр. д. № 1045/2009 г. на Великотърновския районен съд. С решение № 785 от 20.11.2009 г., постановено по същото дело исковете са отхвърлени. С решение по гр.д. № 61/2010 г. Великотърновският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция по първата претенция, като е върнал делото за уточняване на правната квалификация. С решение № 259 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 915/2010 г. на В., ІV г.о. решението на въззивния съд е отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд, който да се произнесе по съществото на гражданския спор. С влязлото в сила решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 977/2012 г. на Великотърновския окръжен съд правният спор между страните по делото е решен по същество. При тези данни се налага изводът, че не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да е постановено преди решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 977/2012 г. на В. и да му противоречи. Хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени обаче противоречиви решения. Основание за отмяна по този ред е само наличието на противоречие между две влезли в сила решения, постановени по различни дела, каквато хипотеза в случая не е налице. Това е така защото с решението по гр.д. № 915/2012 год. ВКС, ІV г.о. е отменил решението на Великотърновския окръжен съд постановено по гр.д. № 61/2010 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а с решението по гр.д. № 977/2012 г. Великотърновският окръжен съд е решил спора по същество, т.е. налице е едно влязло в сила решение и това е постановеното по гр.д. № 977/2012 г. По реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се разглеждат искания за отмяна на влезлите в сила решения на съдилищата, при която хипотеза основание за отмяна е наличието на друго влязло в сила решение постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. В този случай се налага отмяна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван и следва да се преценява налице ли е противоречие между решенията, които по силата на чл.297 ГПК обвързват страните със сила на присъдено нещо. В случая не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не е налице противоречиво разрешаване на спора-тъждествен по страни и предмет по който са образувани две самостоятелни производства, приключили с влязло в сила решение, а едно и също производство, по което Върховният касационен съд е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който с решение № 383 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 977/2012 г. на В. е разрешил спора по същество. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото на ответникът по молбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. П. от [населено място], общ. Полски Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 25.10.2012 год. по гр.д. № 977/2012 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 785 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 1045/2009 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от И. Г. Т. против М. И. П. искове за заплащане на сумата от 2000 лв.и лихва за периода 26.05.2007 г. до 27.03.2009 г., вместо което М. И. П. е осъдена да заплати на И. Г. Т. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за вреди- пропуснати ползи от развалянето на предварителен договор от 26.05.2006 г., както и лихва върху главницата за периода от 26.05.2007 г. до 27.03.2009 г., като неоснователна. Осъжда М. И. П. от [населено място], общ. Полски Т. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв.А. М. да заплати на И. Г. Т. от [населено място], [улица] сумата 200 /двеста/ лв., направени разноски за производството. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: