О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133 гр. София, 30.03.2023 година. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА с участието на прокурора от ВКП Точев, изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 235/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43,т.1 НПК. С разпореждане от 17.03.23 г. съдията-докладчик по Н.Ч.Х.Д.9221/20г. по описа на Софийски районен съд (СРС) е констатирал, че е налице хипотезата на чл.43,т.1 НПК, прекратил е посоченото дело и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. Представителят на ВКП дава становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, установи следното: Пред СРС е образувано Н.Ч.Х.Д.9221/20г. по тъжба от частния тъжител Ж. И. Д., насочена срещу А. Т. М., с обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. С разпореждане №20240638/31.10.20г. първоначалният съдия-докладчик е установил, че не са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание поради липса на изискуеми в тъжбата реквизити, описващи твърдяното престъпление по отношение на време, място, лица и предмет. Дадени са конкретни указания, които тъжителят е следвало да изпълни. След изпълнението им новият съдия-докладчик е преценил, че за постигане на процесуална икономия и бързина на съдопроизводството е възможно да се приложи разпоредбата на чл.43,т.1 НПК и е изпратил делото на ВКС. Както неведнъж досега този съд е заявявал, местната подсъдност се подчинява на принципите на местоизвършване на престъплението и на непосредственост, със съблюдаване на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и минимизиране на разходите и деловодните затруднения. Същевременно тя не е абсолютна и при определени законови предпоставки единственият отговор, който може да бъде даден на гореизложените условия, е смяна на подсъдността. В този смисъл следва да се разгледа въпросът, поставен в конкретното производство - дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК- много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Съгласно данните, посочени в допълнението на тъжбата, подкрепени и от приложените по делото документи, е видно, че местонахождението, както на тъжителката, така и на евентуалната подсъдима е с адреси съответно в [населено място], [община], област В. и [населено място]. В тъжбата е направено доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели „при режим на довеждане“ /което възлага на тъжителя задължение да ги осигури пред съда/, като не са посочени техни идентифициращи данни, включително постоянен или настоящ адрес (факт, отразен и от съдията-докладчик). Искането по чл.43,т.1 НПК се основава на обстоятелството, че участниците в процеса са в два съдебни региона (в смисъл на районни съдилища), еднакво отдалечени от гр. София и съседни помежду си. Съобразявайки данните по делото, индициращи, че частният тъжител и лицето, срещу което той е подал тъжба, са с местоживеене в съдебните райони на Районен съд – Провадия и Районен съд - Варна, ВКС не намира те да сочат на необходимост от прилагане на нормата на чл.43,т.1 НПК. Като цяло законодателят предвижда възможност за промяна на подсъдността, само когато по делото има или няколко подсъдими и/или няколко свидетели и „много” от тях живеят в района на друг съд (не и с оглед местожителството на частния тъжител или вещи лица). Местоживеенето на подсъдимата в друг град и потенциалните свидетели,които е възможно да са от населеното място на частната тъжителка, не могат да обосноват критерия „много” по смисъла на чл.43,т.1 НПК. Това обстоятелство не сочи на необходимост от отдаване на негово преимуществено значение и съответно преодоляване на законовата местна подсъдност. Не без значение е фактът, че е направено доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, без посочен техен адрес. А изводът за наличие на предпоставките на цитираната разпоредба може да се основава само на данните по делото, не и на вероятностни съждения или предположения. От друга страна, макар и несвързано пряко с въпроса за подсъдността, ВКС констатира и обстоятелство, влияещо негативно на искането за промяна на местната подсъдност, а именно: От постъпване на тъжбата в съда до настоящия момент е изтекъл период от над две години, през който производството не се е движело, в разрез с разпоредбата на чл. 22 НПК. Това обстоятелство обуславя необходимост от вземане на мерки за своевременно разглеждане и решаване на делото след връщането му в СРС. Водим от изложените съображения и на основание чл.43,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от съдия-докладчик при Софийски районен съд Н.Ч.Х.Д.9221/20г. по описа на същия съд, за образуване и разглеждане от Софийски районен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/