Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр.София, 18.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1640/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1185/ 15.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1640/ 2010 г. по жалба на П. С. Б. е допуснато до касационно обжалване решение на Хасковски окръжен съд № 116/ 04.05.2010 г. по гр.д.№ 152/ 2010 г. в частта му, в която е уважен предявения от Г. С. М. против касатора иск за заплащане на сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикуван журналистически материал, съдържащ клеветнически за ищеца твърдения, както и в частта, в която П. С. Б. и Ц. С. С. са осъдени да заплатят на Г. М. сумата 1 033 лв разноски по делото, а Г. М. е осъден да им заплати сумата 18 лв разноски по делото. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл.291 от ГПК на материалноправният въпрос отговаря ли главният редактор на едно печатно издание (а не неговият издател), за вреди от публикуван неверен журналистически материал. На този въпрос следва да се отговори въз основа на общоприетото тълкуване на разпоредбите на чл.45 ал.1 и чл.49 от ЗЗД. Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Поначало главният редактор на едно печатно издание не е работодател на журналистите в изданието. Той не е възложител на тяхната работа, тази работа се възлага от лицето, което се явява издател. Затова главният редактор на изданието не може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл.49 от ЗЗД, такава отговорност носи издателят. Г. редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора на статията, действия. Такъв например би бил случаят, в който против волята на автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният редактор, а не журналистът. Такъв би бил й случаят, в който въпреки съзнанието за неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл.45 ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение в частта, осъждаща касатора П. Б., за основателна. В тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон. Чрез препращане към мотивите на първата инстанция въззивният съд е изложил съображения, според които ответникът Б. отговоря за причинените на ищеца М. вреди, тъй като в качеството си на главен редактор определя характера и съдържанието на публикувания материал. Изводът, с оглед дадения по-горе отговор на въпроса, поради който обжалването е допуснато, е направен в противоречие с тълкуването на закона – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че в брой 16/700 от 22.01.2009 г. на вестник „Х. М.”, чиито главен редактор към този момент е бил ответникът Б., е публикувана статия със заглавие „Губим 250 000 евро заради корупцията” и с подзаглавие „Два проекта на Х. замразени, председателят й М. разследван за злоупотреби по Ф.”. Установено е, че автор на статията е Ц. С. С., както и че информацията е невярна, относно обстоятелството, че ищецът М. е разследван за злоупотреби по Ф.. Решението, с което С. е осъдена да заплати обезщетение за вреди от разпространената клеветническа информация, е влязло в сила. Въпросът е дали за тези вреди отговаря и ответникът Б., солидарно с ответницата С.. С оглед дадения отговор на въпроса, поради който е допуснато обжалването, съдът приема, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на главния редактор на изданието. Той не е възложител на работата на журналистката С., следователно не може да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Същият не може да носи и отговорност по чл.45 ал.1 от ЗЗД, тъй като по делото дори не се твърди, че той е автор на изявлението „Два проекта на Х. замразени, председателят й М. разследван за злоупотреби по Ф.”, съдържащо клеветническа за ищеца информация. Ищецът претендира отговорността на ответника единствено въз основа на обстоятелството, че П. Б. е бил главен редактор на вестника, в който са публикувани неверните твърдения. Сам по себе си обаче фактът, че едно физическо лице в договорноправни отношения с издател по повод редактирането на изданието му, не е основание за ангажиране на отговорността му, ако самото това лице не е извършило деликт. Ето защо по отношение на ответника Б. искът е неоснователен и като такъв – подлежащ на отхвърляне. С оглед изложеното ответникът Б. има право на разноските по делото за трите инстанции. Ищецът има право на разноските, направени по иска срещу ответницата С. за тези инстанции, съразмерно на уважената му част. Обратно, С. има право на разноските, пропорционално на отхвърлената част от иска. Определението на окръжния съд по чл.248 от ГПК, постановено на 30.06.2010 г., е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът е отказал да присъди на ответниците разходите за адвокатска защита, тъй като липсват доказателства такива да са направени. Доказателства за плащане на адвокатите обаче няма и по отношение на ищеца М., а по отношение на него разходите на адвокатска защита са присъдени. Не е такъв платежен документ фактурата, в която е отбелязано, че плащането на сумата по нея ще бъде извършено с нареждане до банка. Съдът намира, че след като никоя от страните не е доказала извършено плащане в полза на адвокатите си, тези разходи не следва да бъдат възлагани. Ищецът има платежни документи за 160 лв държавна такса в първоинстанционното производство и 71 лв за въззивното, а ответника Б. – за 10 лв, 0,70 лв, 0,50 лв и 1,50 лв държавни такси за първата инстанция, 25 лв държавна такса за въззивната инстанция и 70 лв държавна такса да касационната инстанция (общо 107,70 лв). Данни за плащани разноски от ответницата С. няма, а плащанията, извършени от [фирма], нямат никакво значение във връзка с отговорността за разноските, тъй като са извършени от лице, което не е страна по делото и тези разходи не могат да бъдат възложени по реда на ГПК. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. 107,70 лв разноски, а ответницата С. – да заплати на ищеца половината от доказаните разходите в първите две инстанции, т.е. 115,50 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Хасковски окръжен съд № 116/ 04.05.2010 г. по гр.д.№ 152/ 2010 г. в частта му, в която е уважен предявения от Г. С. М. против П. С. Б. иск за заплащане на сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. М. против П. С. Б. иск за заплащане на сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикуван журналистически материал в брой 16/700 от 22.01.2009 г. на вестник „Х. М.” със заглавие „Губим 250 000 евро заради корупцията” и с подзаглавие „Два проекта на Х. замразени, председателят й М. разследван за злоупотреби по Ф.”. ОТМЕНЯ определение на Хасковски окръжен съд от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 152/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ц. С. С. да заплати на Г. С. М. на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 115,50 лв (сто и петнадесет лева, петдесет стотинки) разноски по делото. ОСЪЖДА Г. С. М. да заплати на П. С. Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 107,70 лв (сто и седем лева, седемдесет стотинки) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: