4 Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83 София, 26.02. 2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2013 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. В. И. и Д. В. И. срещу Решение № 1002 от 25.04.2018 год. по гр.д.№ 5695/2017 год. на Софийски апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗД”ЕвроИнс”АД срещу Решение № 4462 от 20.06.2017 год. по гр.д.№ 1023/2015 год. на Софийски градски съд, съставът на САС е намалил до по 72000 лв. за всеки от тях присъдените им от СГС обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател В. Б. И.. ЗД”ЕвроИнс”АД, чрез юрк. Е. А., редовно упълномощена, е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, чрез който изразява становище, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. Изразено е становище и за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ищците са низходящи – дъщеря и син, на починалият но 11.12.2014 год. в резултат на ПТП, случило се на 09.12.2014 год. В. И.. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил „Ситроен” мод.”К.” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач Н. Ц. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД”ЕвроИнс”АД, наследниците на И. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 80000 лв. за всяка една от тях. Посочили са, че предявяват исковете при уславията на частичност, като глобалната сума е по 150000 лв. за всеки от тях. Ответникът-застраховател е оспорил иска по размер. Основната му теза е била за съпричиняване на вредоносния резултат (л.30 от делото на СГС) с оглед обстоятелството, че В. И. в качеството на пешеходец се е движел по пътното платно. Първоинстанционният съд е уважил исковете до пълния предявен размер по 80000 лв. за всеки от ищците. Приел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на В. И.. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е счел, че тя е частично основателна. Приел е наличието на 1/10 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И., който се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието и при неблагоприятни атмосферни условия. Като справедлив размер на обезщетенията, съставът на САС е приел сумата от по 100000 лв. за всеки от ищците. Предвид предявеният размер от по 80000 лв., редуцирал ги е до по 72000 лв. В частта досежно редукцията, решението е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, който счита, че редукцията следва да се приложи спрямо справедливия размер от 100000 лв., а не спрямо предявеният от 80000 лв. В този случай, исковете биха били приети за основателни в пълен разер и първоинстанционното решение – потвърдено. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторите сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, както и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се твърди по отношение на следните въпроси: „1./ Може ли въззивният съд свободно да се произнесе по наличието или липсата на принос от страна на пострадал за реализиране на вредоносния резултат или въпросът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се разглежда единствено в случай на конкретно релевирано от ответника възражение за съпричиняване в преклузивния срок?; 2./ Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното Решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени в отговора на въззивната жалба и да се обоснове защо отхвърля същите, съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?; 3./ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал?; 4./ Може ли изводът на съда за съпричиняването на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?; 5./ При прието съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД и от коя сума - от заявената с иска или от определения от съда за справедлив размер на обезщетението? Позоваването е на Решение №539/13.12. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2010 г., IV г.о., ГК; Решение № 260/12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2016 г., IV г. о. ГК; Решение № 166/15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г. III г. о., ГК; Решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 166/3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 221/15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г. I г. о. ГК; Решение № 1468/14.12.2008 г на ВКС по гр.д. № 45/2008 г. V г.о. ГК; Решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г. II т. о. ТК; Решение № 54/22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г. II т. о., ТК; Решение № 50/27.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 271/2014 г. II т.о., ТК; Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г. II т.о., ТК; Решение № 166/13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 43/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 809/12.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 102/2012 г., I т.о., ТК; Определение № 255/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2438/2014 г. II т.о., ТК; Определение № 701/3.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 706/2014 г. II т.о., ТК. Становището на настоящия съдебен състав е че първите четири въпроса не отговарят на селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Първият от тях се основава на невярната предпоставка, че възражение за съпричиняване не е било направено, тъй като такова се съдържа в отговора на исковата молба, вторият, третият и четвъртият въпроси са по-скоро риторични и по естеството си съставляват твърдение за допуснати нарушения на процесуалния закон. Белезите на правен има само последният от цитираните по-горе въпроси. На второ място, за да е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, практиката по даден правен въпрос следва да се материализирана в съдебни актове, изчерпателно посочени в това Тълкувателно решение. Решенията на 3-членни съдебни състави, постановени по реда на ГПК-1952 год. (отм.), както и определенията по чл.288 ГПК и по чл.274 ал.3 ГПК с които не е допуснат касационен контрол, не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. От изброените по-горе съдебни актове на които се позовава касаторът, решения по чл.290 ГПК са 10 бр. От тях, произнасяне по правни въпроси, свързани с прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД са само Решение № 54/2012 год. по т.д.№ 316/11 год. на ІІ т.о.; Решение № 50/2015 год. по т.д.№ 271/14 год. на ІІ т.о.; Решение № 165/10 год. по т.д.№ 93/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 98/13 год. по т.д.№ 596/2012 год. на ІІ т.о.. Останалите съдържат произнасяне по правни въпроси свързани с трудови спорове, спор за имотни граници, доказателствената стойност на решение по УБДХ, недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск. В нито едно от изброените решения на ІІ т.о. не се съдържа произнасяне относно това, че редукцията при съпричиняване следва да се приложи спрямо справедливия, а не спрямо претендирания размер от обезщетението. Т.е. липсва противоречие с посочения в п.5 правен въпрос. Сходен е въпросът, който е разгледал съставът на І т.о. на ВКС и се е произнесъл с Решение № 166/13.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 43/2011 год. Пред него е бил поставен въпросът дали има произнасяне плюс петитум, ако в мотивите на решението е приет за справедлив по-голям размер на обезщетението от претендирания. Произнасянето по размера на обезщетението и редукцията при съпричиняване се съдържа и в други постановени по реда на чл.290 ГПК решения, но в казуалната им част. Т.е. пряко произнасяне по този правен въпрос липсва. Това обуславя становището на настоящия състав е, че по отношение на петият от посочените въпроси е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като съобразно правомощията на ВКС за прередактиране (т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК), той следва да бъде формулиран така: При прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания? Ищците по делото, които са и касатори са освободени от внасянето на държавна такса. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1002 от 25.04.2018 год. по гр.д.№ 5695/2017 год. на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.