Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 16 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1939 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдения И. М. Й. (озаглавено жалба) и искане на защитника на осъдения Н. Г. Б. за възобновяване на воденото срещу двамата наказателно производство по ВНОХД 208/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик и по НОХД №532/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Велинград. С решение №142, постановено на 18.07.2014 г. по ВНОХД 208/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик е изцяло потвърдена присъда №19 от 26.03.2014 г., постановена по НОХД №532/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Велниград, с която осъдените Й. и Б. са признати за виновни в това, че през месец юни 2013 г. в [населено място], чрез използване на моторно превозно средство- автокран „марка“ и товарен автомобил „марка“, след като се сговорили предварително помежду си, са отнели чужда движима вещ- верижен трактор /марка/ на стойност 17 000 лева от владението на [фирма] (с управител М. К. Д.), без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като кражбата е извършена при условията на повторност в немаловажен случай, като на основание чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 НК и чл.54 НК на осъдения Й. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип, а на осъдения Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата Й. и Б. са осъдени да заплатят на [фирма], представлявано от едноличния собственик и управител М. К. Д. сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претъпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението и сумата от 300 лева- разноски по водене на делото, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 17 400 лева като неоснователен. С присъдата Й. и Б. са осъдени да заплатят и разноски по водене на делото в размер на 825 лева. В искането на осъдения Й. се поддържа, че постановените осъдителни съдебни актове почиват на предположения, а не на обективен и пълен анализ на доказателствата. Оспорват се и изводите на съдилищата, че престъплението е осъществено от субективна страна, като се твърди, че липсват доказателства, установяващи вината и конкретно прекия умисъл на осъдения. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, като съдът даде отговор на въпроса дали са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, дали е приложен правилно материалния закон и дали е справедливо наложеното наказание. В искането на осъдения Б. се твърди, че предходните съдебни състави са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, приложили са погрешно материалния закон и са наложили явно несправедливо наказание. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че на 18.07.2014 г. въззивният съд е дал ход на делото в отсъствие на защитник на осъдения, с което съществено е било ограничено правото на защита на Б.. Оспорват се и доказателствените изводи на съдилищата по отношение на съществуването на доказателства за съпричастността на осъдения Б., като се поддържа, че обвинителната теза се поддържа само от обясненията на осъдения Й. и присъдата почива на оговор. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като не се сочи на коя инстанция следва да разгледа повторно делото. В хода на касационното производство защитникът на осъдения Й. поддържа съображенията, отразени в искането и моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, като осъденият бъде оправдан. Алтернативно предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на осъдения Б. поддържа съображенията, отразени в искането и моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено. Предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане, като касационната инстанция посочи стадия, от който това разглеждане да започне. Представителят на държавното обвинение пледира, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК защото въззивният съд е постановил законосъобразно решение, с което правилно е потвърдил първоинстанционната присъда. Поддържа, че в хода на въззивното производство не е нарушено правото на защита на осъдения Б., като правилно е бил даден ход на делото в отсъствие на защитника му, тъй като той не е имал уважителна причина за неявяването си пред тази инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на исканията: Депозираните искания за възобновяване на приключилото наказателно производство са подадени в срока по чл.421, ал.1 НПК. С тях се атакуват съдебни актове, които не са проверени по касационен ред. Ето защо те са процесуално допустими и трябва да бъдат разгледани. По основателността на исканията: Разгледано по същество исканията за възобновяване са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, направено от осъдения Й. Основното и единствено оплакване на осъдения Й. е свързано с анализа на доказателствените материали, направен от решаващите съдилища, въз основа на който са установени релевантните за изхода на производството факти. Касационната инстанция прецени, че този анализ е верен и изчерпателен, като обстоятелствата по делото са законосъобразно установени и отговарят на доказателствените източници. Не може да бъде възприето оплакването, че липсват доказателства, установяващи съпричастността на осъдения Й. към извършване на инкриминираното деяние. Авторството на този осъден се установява от множество гласни доказателства- показанията на различни свидетели, които пряко дават информация, че той е участвал в намирането на транспорт, натоварването на багера, превозването му до база за предаване за скрап и впоследствие наразването му. От показанията на свидетеля М. (водач на камиона, с който е превозен багера) и свидетеля В. (кранист, с който е натоварен багера на камиона) се установява, че именно Й. е сочил къде се намира верижната машина и как трябва да бъде натоварена и превозена до пункта за изкупуване на вторични суровини. От показанията на свидетеля П., се установява, че средствата за заплащане на превоза на багера са платени от Й. и той му е съобщил преди това (при договарянето на услугата), че багера е негов. От показанията на свидетеля А. се установява, че двамата подсъдими са докарали багера за предаването му за скрап и са твърдели, че същия е техен. При преценка съпричастността на Й. към извършването на инкриминираното деяние правилно е било отчетено и това, че тя се установява и от обясненията на осъдения Б., а и от неговите обяснения, в които той не отрича да е участвал в товаренето, превозването и нарязването за скрап на верижната машина. Правилно предходните съдебни състави са приели, че той е осъществил състава на престъплението от субективна страна, като е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, като това се установява от обстоятелството, че той е получил значителна част от средствата, заплатени за нарязаните части от една страна, а от друга е отказал да обясни на свидетеля М. (който го е видел в близост до багера) какво прави там. Съпричастността на Й. и наличието на предварителен сговор с другия осъден се установяват от показанията на същия свидетел, които след случилото се му се обадил и го помолил да не казва, че е видял Й. до багера. Анализът на посочените по- горе гласни доказателства установява по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъпленията и авторството на осъдения Й., което е и основание касационната инстанция да прецени, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуални правила при изясняване на фактите по делото и основанията за ангажиране на наказателната отговорност на този осъден. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, направено от осъдения Б. Касационният съд, прецени, че посочените по- горе доказателствени източници и допълнително показанията на свидетелите К. и А. (осъществили нарязването на багера и превозване на парчетата) установяват съпричастността и на този осъден към извършването на престъплението- предмет на производството. Категорично не може да бъде възприета тезата, че обвинението срещу Б. се подкрепя единствено от обясненията на осъдения Й.. Напротив всички свидетели, участвали в процеса по товарене, транспортиране, рязане и предаване за скрап на верижната машина поддържат, че са контактували с двамата осъдени, а не само с Й.. В този смисъл са показанията на свидетелите В., К., А., а от показанията на свидетеля М. се установяват и действия на Б., насочени към прикриване на следите от извършеното престъпление. Ето защо тезата за постановена неправилно осъдителна присъда само въз основа на оговор не почива на доказателствата по делото и не може да бъде споделена. Касационният съд прецени, че не може да възприеме и оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, което е довело до засягане на правото на защита на осъдения Б.. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че всякога когато този осъден е бил редовно призован за съответното въззивно съдебно заседание той е представял болничен лист за заболяване, нуждаещо се от сравнително краткосрочно лечение. Всеки път този болничен лист не е имал необходимата за такъв документ форма. Първото по делото заседание е било отложено от въззивната инстанция, с оглед даване на възможност Б. да участва в производството, но правилно на следващото заседание, след представяне на поредния болничен лист, е бил даден ход на делото, тъй като предвид неспазването на изискванията на законовия ред, който регламентира съдържанието на болничен лист, представян пред съд е липсвало основание за отлагане на съдебното заседание. Касационната инстанция приема, че това действие на въззивния съд е законосъобразно и с него не са нарушение процесуалните права (в това число правото на защита на осъдения). В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в същото съдебно заседание е взел участие упълномощения защитник на Б., които пространно е защитил неговата теза. Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат отмяната на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на въззивния съд. По оплакванията на двамата осъдени за неправилно приложение на материалния закон: Касационната инстанция констатира, че в исканията на двамата осъдени не са посочени конкретни оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон. В производствата пред настоящата инстанция (за разлика от въззивното производство) не съществува служебно начало. Решаващият съд е обвързан единствено с направените искания, които ограничават пределите на касационната проверка. При липсата на конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон (както е в случая) за касационната инстанция не съществува задължение да провери служебно цялостно приложението на закона и единствено следва да отбележи, че същият и по отношение на двамата подсъдими е приложен правилно. По оплакванията на двамата осъдени за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прецени, че и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания не могат да бъдат възприети. Правилно като смекчаващо отговорността на Й. обстоятелство е ценено тежкото му материално положение, а като отегчаващи лошите му характеристични данни и високата степен на обществена опасност на осъщественото инкриминирано деяние. При този анализ на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализация на наказанието, същото е било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1 НК, а именно две години „лишаване от свобода“. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и затова не са налице основания за неговото редуциране. Същите смекчаващи и отговорността обстоятелства са отчетени и по отношение на осъдения Б., като отново наказанието е определено при превес на смекчаващите такива- в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода“. Така определеното наказание не е явно несправедливо и не са налице основанията за неговото намаляване. Касационната инстанция прецени, че уважаване на исканията за намаляване на наложените на осъдените Й. и Б. наказания би било от една страна неоправдано, а от друга определянето на по- снизходителни наказания не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Предвид изложеното, съдът прецени, че исканията на двамата подсъдими не следва да бъдат уважени, тъй като в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, материалния закон е бил правилно приложен, а и отмерените наказания не са явно несправедливи. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. Й. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 208/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик и по НОХД №532/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Велинград. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Н. Г. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 208/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик и по НОХД №532/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Велинград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч. 1. 2.