Р Е Ш Е Н И Е №. 3 гр. София, 17.04.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1831 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. и С. А. А. срещу решение №23 от 15.02.2017 г. по в.т.д.№343/2016 г. на АС Велико Търново в частта му, с която след частична отмяна на решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен, е признато за установено по отношение на Р. И. А. и С. А. А., че дължат, заедно с „Албос” АД, солидарно на „ХипоКредит” АД сумата, представляваща разликата над 166 897.24 евро до 173 695.31 евро, ведно със законната лихва от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и с която е потвърдено решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. И. А. и С. А. А., че дължат, заедно с „Албос” АД, солидарно на „ХипоКредит” АД сумата от 166 897.24 евро въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и договор №НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че след като не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за заем и предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане, в което не са посочени размерите на конкретните просрочени от ответниците вноски, то съгласно т.11.б от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство да се измени основанието на предявения иск. Поддържа се, че уважената от въззивния съд претенция е абсолютно недоказана и по размер, тъй като по делото е установено, че само за две години, ответниците са върнали 578 048.20 евро, поради което недоказано остава приетото за обективно от съда, но оспорено от ответниците, заключение на ССЕ, в която главницата е намалена само с 81 988.27 евро. Сочи, че вещото лице не е могло да отговори на въпросите защо от преведените от длъжниците суми, са заделяни суми по договор, различен от процесния, защо с получените суми 19 месеца не са били заверявани задължения на длъжниците и на какво основание част от сумите са заделени за трето по делото лице, вместо да бъде намалена дължимата по договора главница. Навеждат се доводи, че след настъпване на предсрочна изискуемост не се дължат уговорените договорни лихви, а само законната лихва върху присъденото вземане. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията. Ответникът по касация - „ХипоКредит” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №125 от 29.03.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор за паричен заем №НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. между страните е възникнало облигационно/заемно/ правоотношение, обезпечено с учредени от Р. И. А., С. А. А. договорни ипотеки върху недвижими имоти, подробни описани в нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, като предоставеният от ищеца „ХипоКредит” АД на ответниците Р. И. А. и С. А. А., и на „Албос” АД заем в размер на 880 000 евро е усвоен. Посочил е, че от съществено значение за решаване на спора е въпросът налице ли е предсрочна изискуемост на непогасения остатък от усвоения паричен заем от 880 000 евро - главница от 811 451.20 евро, която автоматична предсрочна изискуемост се обосновава с т.1, б.„г” от н.а. №117 и т.1, б.„г” от н.а №131. Навел е съображения, че ищецът не е банка, а е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и тъй като една от дейностите на финансовата институция е отпускане на кредити, по аналогия следва да намери приложение т.18 на ТР №4/18.06.14 г., т.е. по делото да се установи по безспорен начин, че ищецът е упражнил правото си да направи заема предсрочно изискуем и да е обявил на ответниците предсрочната изискуемост преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение на 23.07.2013 г. В този смисъл и тъй като по делото такива доказателства не са ангажирани, а позоваването на декларацията от ответниците от 10.06.2010 г. е неоснователно /касае е се за частен документ, изходящ от ответниците, че към един по-ранен момент те имат изискуеми задължения към ищеца по процесния договор, но това тяхно изявление не може да обоснове категоричен извод, че е отговор на изпратено по надлежен ред уведомление от кредитора, че е обявил главницата по заема за предсрочно изискуема/, въззивният съд е счел, че искът за установяване на вземане по заповедта за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен е основателен до размер на сумата от 173 695.31 евро - непогасени падежирали вноски по главницата на процесния договор. По отношение размера на непогасената главница - 811 451.20 евро от усвоения паричен заем от 880 000 евро, въззивният съд е кредитирал основното заключение на назначената ССЕ, според което за периода в периода от 16.04.2007 г. до 23.07.2013 г. „Албос” АД е имал два активни заема от ищеца - по процесния договор за заем с усвоена главница от 880 000 евро и по договор от 08.11.2007 г., като при плащане на погасителните вноски от „Албос” АД не е спазен чл.8.4б от договора за заем, да отбелязва ясно в платежните документи номера на договора и какво точно погашение по заема представлява съответното плащане. Поради това получените при „ХипоКредит” АД суми са били разпределяни, приложени и осчетоводени по двата заема, по начина посочен в таблица на стр.7 от заключението. По двата договора не са извършвани предсрочни погасявания на главницата, а когато е внасяна по-голяма от необходимата сума същата е била заделяна и от нея са погасявани следващите изискуеми вноски и на съответните падежи. С отнесените получени суми по процесния договор са погасени задължения в съответствие на реда и последователността, посочени в чл.8.6 от договора - към 23.07.2013 г. погасената главница е в размер на 68 548.80 евро, а непогасената - в размер на 811 451.20 евро, от която с настъпил падеж са 173 695.31 евро. След постановяване на определение №125 от 29.03.2018 г., е постановено решение №200 от 18.01.2019 г. по т.д.№665/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е дадено споделяното от настоящия състав разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. С посоченото решение в обобщение е прието, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника-заемател. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона. От друга страна, съгласно дадените в т.1 от ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, а и според настоящия състав, по договорите за заем за потребление, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост ще е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. С оглед изложеното, изводът на въззивния съд, че при липса на ангажирани доказателства за упражнено от ищеца право да направи договора за заем предсрочно изискуем и да обяви на ответниците предсрочната изискуемост преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение на 23.07.2013 г., искът за установяване на вземане по заповедта за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен е основателен до размера на непогасените падежирани вноски по главницата на процесния договор, е правилен, а наведените от касаторите доводи относно основанието на процесната претенция, не могат да бъдат споделени. Неоснователни са и доводите, свързани с установения от въззивния съд размер на непогасената към момента на заявлението главница по процесния договор за заем. Установява се, че на 16.04.2007 г. между ищеца „ХипоКредит” АД и Р. И. А., С. А. А. и „Албос” АД е възникнало валидно заемно правоотношение, обезпечено с учредени от Р. И. А. и С. А. А. договорни ипотеки върху недвижими имоти, подробни описани в нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, като предоставеният от ищеца „ХипоКредит” АД заем в размер на 880 000 евро е усвоен. На същата дата между заемателите по процесния договор, „Кредитекс” ООД и ищеца, е сключен договор за гаранция по силата, на който със съгласието на ищеца, „Кредитекс” ООД му е предоставило финансова гаранция, като се е задължило, в случай че заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест поредни месеца, да отговаря пред ищеца за заплащането на задълженията на заемателите по погасителния план на заема, като ищецът се е задължил първо да предяви иска си срещу заемателите и едва ако не бъде удовлетворен да предяви иск срещу „Кредитекс” ООД. Заемателите са се съгласили да заплатят на „Кредитекс” ООД първоначално възнаграждение в размер на 45 000 евро и ежемесечни премии по гаранцията, в размер на 0.0032% от размера на непогасената главница към дадения момент, умножено по броя на оставащите месеца до крайния срок за погасяване на заема. С чл.8.6 от договора за заем страните са се съгласили, че получените от „ХипоКредит” АД погасителни плащания се прилагат в следния ред и последователност – за служебен превод към „Кредитекс” ООД на суми от името и за сметка на заемателите, дължими по силата на договора за гаранция, за такси и разноски по договора за заем, за наказателна лихва по заема /1% месечно върху цялата непогасена главница/, за просрочена дължима лихва по договора, за просрочена дължима главница, за редовна дължима лихва /0.65% месечно/ и за редовна дължима главница. В чл.8.4.б) и в чл.8.4.г) е постигната уговорка, че при извършване на плащания заемателите се задължават да посочват основанието за плащане: договор №НСТ-4411-0071-2, както и да отбелязват ясно какво точно погашение по заема представлява съответното плащане. От заключението на назначената основна ССЕ и от приложения заверен препис от решение по в.т.д.№264/2012 г. на АС Велико Търново се установява, че за периода от 16.04.2007 г. до 23.07.2013 г. „Албос” АД е имал два активни заема от ищеца - по процесния договор за заем с усвоена главница от 880 000 евро и по договор от 08.11.2007 г. за сумата от 120 000 евро, като при плащане на погасителните вноски от „Албос” АД не е отбелязвало в платежните документи номера на договора, по който се извършва погасяване и какво точно погашение по кой от договорите представлява съответното плащане. Получените при „ХипоКредит” АД суми са били разпределяни, приложени и осчетоводени по двата договора за заем, като по процесния договор е постъпила сумата 533 235.64 евро, а по договора от 08.11.2007 г. - сумата 49 925.48 евро. По двата договора не са извършвани предсрочни погасявания на главницата, а когато е внасяна по-голяма от необходимата сума същата е била заделяна и от нея са погасявани следващите изискуеми вноски и на съответните падежи. Т.е. установява се, че при извършване на плащанията, не е изпълнено задължението по чл.8.4.б) и в чл.8.4.г) от процесния договор, поради което осъщественото от ищеца отразяване на погасяванията е в съответствие с реда и последователността, посочени в чл.8.6 от договора, респективно с получените суми по процесния договор са погасени следните задължения на заемателите: дължимите по договора за гаранция към „Кредитекс” ООД суми в общ размер – 156 088.20 евро, премии по имуществена застраховка – 6 375.71 евро, наказателна лихва – 73 079.04 евро, възнаградителна лихва – 229.143.89 евро, като към 23.07.2013 г. погасената главница е в размер на 68 548.80 евро, а непогасената - в размер на 811 451.20 евро, от която с настъпил падеж са 173 695.31 евро. С оглед изложеното не се установяват поддържаните от касаторите касационни основания, като на основание чл.293, ал.1 от ГПК решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №23 от 15.02.2017 г. по в.т.д.№343/2016 г. на АС Велико Търново в частта му: с която след частична отмяна на решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен, е признато за установено по отношение на Р. И. А. и С. А. А., че дължат, заедно с „Албос” АД, солидарно на „ХипоКредит” АД сумата, представляваща разликата над 166 897.24 евро до 173 695.31 евро, ведно със законната лихва от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и с която е потвърдено решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. И. А. и С. А. А., че дължат, заедно с „Албос” АД, солидарно на „ХипоКредит” АД сумата от 166 897.24 евро въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и договор №НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.