2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
[населено място], 17.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря И. Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 224/2010 година
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. София, срещу решение № 312 от 09.11.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 230 от 03.06.2009 г. по т. д. № 785/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, дружеството - касатор е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Т., сумата 65 292.96 лв., ведно със законната лихва от 15.08.2008 г. до окончателното плащане, която сума е получена на 10.11.1999 г. на основание нищожно по смисъла на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнение на парично задължение, като в тежест на касатора е възложена и държавната такса върху уважения иск в размер на 3 917.58 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, а евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът застъпва становище, че вследствие постановеното от първоинстанционния съд заличаване на длъжника [фирма] /н./ като ответник по предявения от синдика иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ извършеното на 10.11.1999 г. изпълнение на парично задължение не следва да се счита за нищожно спрямо длъжника и същият няма право на иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платената парична сума. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон, обосновано с довод, че след като за нищожно е признато само изпълнението /плащането/, не и сделката, по повод на която то е извършено /договор за продажба на лекарствени средства/, не е осъществена нито една от хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД, при които изпълнението би могло да се приеме за лишено от основание. По съображения в жалбата касаторът прави искане за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото, евентуално - за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските.
Ответникът по касация [фирма] /н./ - [населено място], представляван от синдика Р. Т. и от адв. В. Петков, надлежно упълномощен по реда на чл.660, ал.2 от ТЗ, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е допустимо и правилно. Претендира разноски.
С определение № 449 от 13.07.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за произнасяне по приетия за обуславящ материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :
Производството по т. д. № 785/2008 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд във връзка със субективно и обективно съединени искове, с които е поискано прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на извършено от [фирма] /н./ в полза на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на 10.11.1999 г. изпълнение на парично задължение чрез плащане на сумата 65 292.96 лв. и осъждане на [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ получената парична сума. Установителният иск е предявен от синдика на [фирма] /н./ - Р. Т., срещу несъстоятелния длъжник и [фирма] и е основан на твърдения, че изпълнението /плащането/ е нищожно по силата на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ като извършено от длъжника след определената с решението по чл.630, ал.1 от ТЗ начална дата на свръхзадълженост. Осъдителният иск е предявен от длъжника [фирма] /н./, представляван от синдика, срещу [фирма] при твърдения, че поради нищожността на изпълнението платената сума подлежи на връщане в масата на несъстоятелността.
С определение от 26.03.2009 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, Пловдивски окръжен съд е заличил [фирма] /н./ като ответник в процеса с мотиви, че доколкото дружеството е обявено в несъстоятелност и осъществява дейността си под ръководството на синдика, същото „се явява ищец и по двата обективно съединени иска”. С решение № 230 от 03.06.2009 г. първоинстанционният съд е признал за недействително на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на [фирма] /н./ извършеното на 10.11.1999 г. в полза на [фирма] изпълнение на парично задължение чрез плащане на сумата 65 292.96 лв. и е отхвърлил квалифицирания с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД иск за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно иска по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен осъдителният иск на длъжника по чл.55, ал.1 от ЗЗД, и е осъдил ответника [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата 65 292.96 лв. Обосновано е становище, че като последица от признатото за нищожно по смисъла на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнение на парично задължение платената от длъжника сума подлежи на връщане в масата на несъстоятелността съгл. чл.55, ал.1 от ЗЗД. За неоснователен е приет поддържаният от ответника довод, че поради заличаването на длъжника като ответник по обуславящия иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнението е нищожно само в отношенията между дружеството и синдика, а по отношение на длъжника е действително и той няма право на иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото. Изложени са съображения, че осъдителният иск не е недопустим, след като първоинстанционният съд е изхождал от мнението, че длъжникът е ищец и по двата обективно съединени иска, а предвид влизането в сила на установителната част от решението е недопустимо да се преразглеждат субективните предели на признатата нищожност.
Въззивното решение е валидно и допустимо, а оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустим иск са неоснователни. Недопустимостта на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е обоснована с доводи за отсъствие на вземане в полза на несъстоятелния длъжник по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата, платена по повод признатото за нищожно на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнение на парично задължение. Принадлежността на вземането към патримониума на длъжника е от значение за неговата активната материалноправна легитимация като ищец по осъдителния иск и за основателността на иска. В случай, че [фирма] /н./ не е носител на претендираното вземане - предвид изхода на спора по обуславящия иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, осъдителният иск би бил неоснователен, а не недопустим. Релевантна за допустимостта на исковата претенция е процесуалноправната легитимация на длъжника, която произтича от качеството му на надлежна страна в спорното материално правоотношение и от съществуването на право на иск за връщане на даденото по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Процесуалноправната легитимация на длъжника да предяви в съотношение на обусловеност с исковете на синдика по чл.646 от ТЗ осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността е призната категорично в постоянната практика на Върховния касационен съд, в т. ч. и в постановените по реда на чл.290 от ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на ІІ т. о., решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 136/02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. на І т. о.
В посочените решения се съдържа и отговора на материалноправния въпрос, по повод на който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване - за приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ. Според възприетото разрешение, с уважаването на иска по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ настъпват предвидените в чл.648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за фактическо връщане на даденото по признатото за нищожно изпълнение на парично задължение в масата на несъстоятелността с цел нейното попълване. Правото на иск принадлежи на длъжника като страна в материалното правоотношение, доколкото подлежащата на връщане престация /парична сума/ е излязла от неговия патримониум. Длъжникът е титуляр и на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаването на изпълнението за нищожно. Последното е равнозначно на първоначална липса на основание за извършване на изпълнението, т. е. за престиране на платената от длъжника парична сума, поради което в решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. и решение № 136/02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. е прието, че осъдителният иск на длъжника намира своето правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика не поставя под съмнение извода, че разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД е приложима, респ. искът на длъжника по чл.55, ал.1 от ЗЗД е основателен, единствено в случай на успешно проведен установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, който е обуславящ за настъпване на уредените в чл.648 от ТЗ последици. Действителността на самата сделка, по повод на която е предприето нищожното изпълнение, е ирелевантна за основателността на исковата претенция по чл.55, ал.1 от ЗЗД и с оглед на това не могат да бъдат възприети доводите на касатора за отсъствие на предпоставките по чл.55, ал.1 от ЗЗД по причина, че сключеният между него и длъжника договор за продажба на лекарствени средства не е признат за нищожен.
Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и за постановяване на атакуваното решение в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ. За да се приеме, че е налице успешно проведен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, обуславящ настъпването на последиците по чл.648 от ТЗ и възникването на вземане за длъжника по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нищожността на изпълнението /плащането/ трябва да е призната със съдебно решение, постановено при участие на надлежно легитимирани страни. В съдебната практика не съществува спор по въпроса, че по правило процесуалноправно легитимиран ищец по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е синдикът в качеството му на орган на несъстоятелността - чл.649, ал.1, пр.1 от ТЗ, а пасивно легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, в чиято полза е извършено изпълнението, в качеството им на задължителни необходими другари в процеса. При възприетото в този смисъл позоваването на ответника по касация на дадените в Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС указания относно субективните предели на съдебното решение, с което се признава нищожност на основание чл.7 от ЗВСВОНИ на прехвърлителни сделки с одържавени недвижими имоти, е неуместно. Поради съвместната процесуалноправна легитимация на ответниците по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ предвидените в чл.648 от ТЗ правни последици няма да настъпят, респ. за длъжника няма да възникне право на вземане по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, ако нищожността на изпълнението е прогласена със съдебно решение по отношение само на длъжника, съответно на третото лице.
В конкретния случай длъжникът [фирма] /н./ е заличен като ответник по предявения от синдика установителен иск с влязло в сила определение на първоинстанционния съд. В резултат на заличаването производството по обуславящия иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е проведено с участието на синдика и на третото лице - касаторът [фирма], без участие на несъстоятелния длъжник. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е посочил длъжника като ищец по установителния иск, е без значение за изхода на делото, тъй като длъжникът не притежава активна процесуалноправна легитимация за водене на такъв иск. Постановеното решение, с което извършеното на 10.11.1999 г. изпълнение чрез плащане на сумата 65 292.90 лв. е признато за нищожно по силата на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, е формирало сила на пресъдено нещо само в отношенията между участвалите в процеса страни - аргумент от чл.298, ал.1 от ГПК, не и спрямо неучаствалия в разглеждането на спора длъжник, поради което то не ползва и кредиторите на несъстоятелността, независимо от формулирания в този смисъл диспозитив. В отношенията между длъжника и третото лице изпълнението не е признато за нищожно при условията на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и с оглед на това плащането на сумата 65 292.90 лв. не следва да се счита за лишено от основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Предявеният иск за връщане на платената сума е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е уважил осъдителния иск на длъжника, въпреки отсъствието на успешно проведен от синдика установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на неоснователния иск.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта относно държавната такса и с оглед изхода на делото дължимата върху отхвърления иск държавна такса за трите съдебни инстанции в размер на сумата 5 223.44 лв. следва да се възложи в тежест на ищеца, съгл. чл.620, ал.5 от ТЗ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на касатора следва да се присъдят направените в хода на делото разноски, съразмерно на отхвърления иск, в размер на сумата 2 137 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 312 от 09.11.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г., вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], представлявано от синдика Р. Т., против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], обл. София, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 65 292.96 лв., претендирана като платена от [фирма] /н./ на 10.11.1999 г. по повод нищожно по смисъла на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ, в размер на сумата 5 223.44 лв.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати на [фирма] сумата 2 137 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |