Р Е Ш Е Н И Е № 50019 [населено място], 15.03.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Хорозова ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска Иванка Ангелова с участието на секретаря Силвиана Шишкова, изслуша докладваното от съдия Ангелова т.д.№ 1954/2022 г. Производството е по чл. 47, ал.2 ЗМТА. Образувано е по искова молба на М. Р. С., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], вх.2, ет.4, ап.32, чрез процесуален пълномощник, за обявяване за нищожно на основание чл.47, ал. 2 ЗМТА, на арбитражно решение № 06/12.03.2015г. по арб.дело №[ЕИК] на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие, с което предявените от „Профи Кредит България“ЕООД искове са уважени за сумата от общо 2 489.36 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение, както и разноски в арбитражното производство в размер на 489.26лв. Ищцата се позовава на чл.47,ал.2 ЗМТА, като сочи, че с решението е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който като кредитополучател има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал.1 ДР на ЗЗП, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК спорът е неарбитрируем. В постъпил от ответника „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В, писмен отговор, чрез процесуален пълномощник, се правят възражения за недопустимост на иска в две насоки: - че не е надлежен ответник, предвид цедиране на вземането по арбитражното решение на нов кредитор – Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД; - че е изтекъл преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване на иска. Твърди, че арбитражното решение е било връчено на ищцата на посочения от нея адрес за кореспонденция в договора за потребителски кредит, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, данни за което се съдържат в т.д. № 2881/2015г. на СГС. В условията на евентуалност, излага подробни съображения по основателността на иска. Счита, че измененията в законодателната уредба досежно забраната за уговаряне на арбитражно споразумение с потребител са влезли в сила 3 дни след обнародването им на 24.01.2017г., поради което са неприложими към атакуваното арбитражно решение от 2015г., поради непредвидено обратно действие на чл.47, ал.2 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на производството поради пропускане на установения в закона срок. От съдържащата се в приложеното към настоящото дело гр.д. № 2881/ 15г. по описа на СГС товарителница № 41000136114885/23.03.2015г., издадена от куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД, се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на М. Р. С. (ответник в арбитражното производство) на адрес: [населено място],[жк], вх.2, ет.4, ап.32. В посочения документ е отразено, че адресът е посетен на 26.03.20016г., с отбелязване „непознат на адреса“. Между страните не е спорно, а и от съдържащия се в делото на СГС Договор за потребителски кредит № [ЕГН] е видно, че адресът, на който е изпратен преписът от арбитражното решение, е посочен лично от клиента-кредитополучател М. Р. С. като адрес за кореспонденция. Независимо от това обаче, не може да се счете, че за връчването на преписа е приложима фикцията, установена в чл. 14.4. от Общите условия към договора за потребителски кредит, според която, „документацията по делото се счита за получен на датата, отбелязана в известие за доставяне или в справка от пощенска или куриерска служба, на която дата документите са били доставени на адреса за кореспонденция, независимо дали са били фактически получени или не. Връчването по този ред поражда правни последици, свързани с фактическото им получаване и в случаите, когато не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, не живее на посочения адрес или отсъства, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен“. За да бъде приложена посочената фикция, необходимо е да са предприети действия за връчване на арбитражното решение на всички известни адреси на клиента, а не само на посочения от него адрес за кореспонденция. Това следва от императивната норма на чл. 32, ал.1 ЗМТА, предвиждаща като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможността да бъдат намерени седалището, местопребиваването, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. В случая, в процесния договор за потребителски кредит, в раздела, индивидуализиращ клиента-заемополучател, са попълнени данни за: адрес за кореспонденция, постоянен адрес и настоящ адрес на същия, като във всяка от графите е вписан адрес: [населено място],[жк], вх.2, ет.4, ап.32. След служебно извършена от съда на 13.10.2022г. Справка от ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“, приложена към делото, се установява, че последният регистриран като „настоящ адрес“ на М. Р. С., считано от 26.04.2012г., т.е. преди постановяване на арбитражното решение, е [населено място], [улица], на който арбитражният орган, в изпълнение на задължението си, чл. 32, ал. 1 от ЗМТА, е следвало да изпрати препис от решението и на този адрес. Неизпълнението на това задължение налага извод за неспазване на процедурата по връчване на акта и съответно за неприложимост на фикцията за редовно връчване. Ето защо, за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се счете не твърдяната от ответното дружество дата 26.03.2016г., а датата, на която е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от изпълнителния лист – 22.06.2022 г. Спрямо тази дата предявеният на 05.08.2022г. иск по чл. 47 ЗМТА се явява допустим, поради спазване на установения в закона 3-месечен преклузивен срок. По основателността на иска: Отмяната по реда на чл. 48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които пораждат присъщите им правни последици. Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл.48 от ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на Решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, в предвидения от закона срок, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на Решение от 12.03.2015г. по арбитражно дело №[ЕИК]/2015г. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на процесуалния пълномощник на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 549.90 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на молителката – разноски в размер на 121.14 лв., заплатена д.т. за завеждане на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие [населено място] от 12.03.2015г. по арбитражно дело №[ЕИК]/2015г. ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. Р. С., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], вх.2, ет.4, ап.32 разноски по делото в размер на 121.14 лв. ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати адвокат Искрен И. – [населено място], адвокатско възнаграждение в размер на 549.90 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.