Р Е Ш Е Н И Е № 106
Гр.София, 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1611/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба от Н. М. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник - адв. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 35/03.06.2014 г. на Арденския районен съд по гр.д.№ 20/2014 г., потвърдено с решение № 206/21.10.2014 г. на Кърджалийския окръжен съд по в.гр.д.№ 219/2014 г., в частта, с която е отхвърлен искът на молителя против ЕТ АЛАДА – М. БАНЪШЪК [населено място] извор с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземане в общ размер на 33 302.05 лв. /главница в размер на 24 966.80 лв., представляваща цената на неизплатено изкупено мляко по договор за покупко-продажба на сурово мляко № 984/05.01.2009 г., и мораторна лихва върху нея за периода от 01.01.2010 г. до 09.01.2014 г./. Въззивното решение не е било допуснато до касация с определение № 79 от 04.02.2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО по т.д.№ 987/2015 г.
Молителят се позовава на ново доказателство – Експертна справка № 103 от 02.10.2014 г., представена в досъдебно производство пред РП [населено място], образувано по негова жалба, от която се установява, че той не е подписал подадената от негово име годишна данъчна декларация за 2009 г. Значението на новото доказателство за спора е обосновано с приетото от съда, че ищецът е декларирал пред НАП търсените суми като получени, което съставлява признание, че същите са му изплатени. Молителят не е подавал обсъдената в негова вреда данъчна декларация, за наличието и съдържанието на която не е знаел до сега. При тези обстоятелства моли, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, решението на Арденския районен съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд.
Ответникът по молбата за отмяна – ЕТ АЛАДА – М. БАНЪШЪК - [населено място] извор, [община], чрез пълномощника си - адв. П., в подаден в срока по чл.306 ал.3 ГПК писмен отговор изразява становище за нейната недопустимост и евентуална неоснователност, което поддържа в о.с.з. Моли за присъждане на сторените разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Като взе предвид доводите на страните по наведените основания за отмяна, както и материалите по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното:
Молбата за отмяна е допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Възражението на ответната страна за неспазен срок на молбата по чл.303 ГПК е неоснователно. От една страна, документът, на който молителят основава искането си, е създаден след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция, т.е. след като възможността за събиране на нови доказателства в процеса е приключила, а от друга страна, срокът за подаване на молбата за отмяна не може да тече, докато производството е висящо и липсва влязло в сила съдебно решение.
Разгледана по същество, молбата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
На основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Приложената към молбата за отмяна експертна справка не попада в горната хипотеза. На първо място, справката представлява заключение на вещо лице, каквото е можело да бъде назначено и в производството по гр.д. № 20/2014 г. по описа на А., при направено искане от страната, а и експертни заключения, събрани в наказателното производство, не могат да се ценят като доказателства по едно гражданско дело. На следващо място, справката не свидетелства за факт, за който страната не е знаела и който не е можела да посочи и докаже в исковото производство, приключило с влязлото в сила решение, при полагане на дължимата грижа при воденето на делото. За съществуването на подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ, в която спорната сума е декларирана като придобит доход /т.е. получена от ищеца/, става ясно от заключението на вещото лице по назначената пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза, като задача в този смисъл е била поставена от ответника в отговора на исковата молба. Ищецът не е взел становище по така направеното доказателствено искане, не е оспорил и заключението, вкл. в тази му част, а то се отнася до факти, възникнали преди завеждането на иска, за наличието или липсата на които той е знаел /дали е подписал и подал данъчна декларация/. Това изключва възможността несъбирането на съответното доказателство в приключилото производство между страните да се дължи на причини, за които той не носи вина. Освен това, дори данъчната декларация да не е била подписана и подадена лично от ищеца, това обстоятелство има косвено, а не съществено значение за решаването на спора. За да достигне до извод, че дължимата сума по договора е била своевременно платена на ищеца и да отхвърли иска по чл.422 ГПК, съдът е обсъдил в съвкупност, освен неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ, и всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително издадените от ответника и находящи се у ищеца Сметка за изплатени суми № 1/02.03.2010 г. и Служебна бележка от същата дата. По отношение на тях е приел, че дори само фактът, че държането им се упражнява от ищеца, води до извод за погасяване на вземанията му към посочената дата.
С оглед горното, молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в полза на ответника по нея следва да бъдат присъдени направените за защитата му съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 1000 лв. /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/.
Водим от това, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. М. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 35/03.06.2014 г. на Арденския районен съд по гр.д.№ 20/2014 г., потвърдено с решение № 206/21.10.2014 г. на Кърджалийския окръжен съд по в.гр.д.№ 219/2014 г., в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЕТ АЛАДА – М. БАНЪШЪК [населено място] извор, ЕИК[ЕИК] сумата 1 000 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |