Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 19 март 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 145/2013г. Производството е образувано по искане на осъдения ПЕТЪР ПЕТКОВ за възобновяване на нохд №2/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Стара Загора и на внохд №1196/2012г. на Старозагорски окръжен съд /ОС/, на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Подаденото искане обективира недоволство от обявените първоинстанционна присъда №51/22.03.2012г. и въззивно решение от 11.07.2012г., изразено чрез декларация, че визираните съдебни актове са незаконосъобразни, постановени въз основа на „лъжесвидетелските показания на администрацията на Окръжния прокурор на гр.Хасково” и при липса на „нужните доказателства за разглеждане на делото”. Бланкетно релевираните оплаквания финализират с предложение за призоваване и разпит на присъствалите на инцидента свидетели, запознаване със записите от видеонаблюдението на инкриминираната дата и с медицинските експертни заключения, и отмяна на атакуваните съдебни актове на РС-Стара Загора и на Старозагорски ОС. Приложена е и молба за присъждане на обезщетение от 200 000 /двеста хиляди/ лева, за причинени имуществени и неимуществени вреди от неправомерни действия на служители на РС-Хасково, Хасковски ОС, ДП-Хасково и МВР-Хасково, с подробно изложение, сочещо на граждански спор за собственост на поземлен имот в кв.50 по плана на гр.Хасково, и съпроводено с доказателствени искания. В съдебно заседание на 12.03.2013 година, П. П. се явява лично и заявява, че не желае процесуално представителство от служебно назначен адвокат и сам ще защитава своите права и интереси. В хода на съдебните прения осъденият възпроизвежда фрагменти от отразената в представеното писмено изложение фактология, описва издевателства над него и семейството му от лицата, предявили претенции по отношение на спорния имот и очертава положените усилия пред различни институции за охраняване на собствеността си, в обсега на които пресъздава своята версия за инкриминираните хулигански прояви, субективно интерпретирани и ценени. Представителят на Върховната касационна прокуратура, с поставен акцент на обстоятелството, че искането на осъдения П. не отговаря на процесуалните изисквания за форма и съдържание, и при съблюдаване естеството на доводите, мотивира възможност за иницииране на процедура по чл.422, ал.1, т.1 и 3 от НПК за извънреден контрол, предвиждаща различни правила за разглеждане на делото. При условията на алтернативност прокурорът обосновава правилност на обявения и влязъл в сила акт, предпоставяща неоснователност на молбата за възобновяване, в случай на произнасяне по същество. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №51 от 22.03.2012г., обявена по нохд №2/2012г., Старозагорски РС е признал П. Ж. П. за виновен в това, че на 17.05.2011 година в Съдебната палата на гр.Хасково извършил непристойни действия, грубо нарушаващи установения правов ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК ангажирал неговата отговорност, чрез налагане на наказания - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и потвърден с решение №178/11.07.2012г. на Старозагорски ОС, с произтичащите от това последици - необжалваемост и юридически стабилитет на присъдата, по отношение на която са приложими нормите на чл.419-426, гл.ХХХІІІ от НПК. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на нохд №2/2012г. на РС-Стара Загора и на внохд №1196/2012г. на Старозагорски ОС е недопустимо. Процедурата по възобновяване на наказателното дело и условията, при които Върховният касационен съд упражнява възложените му правомощия, са уредени в чл.419-426 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираните норми, предписания на чл.420 - чл.422, вр.чл.426 от НПК, формират заключение за очертани предели на извънредна съдебна проверка, детерминирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията и данните, които ги подкрепят. Дерогирането на тези императивни разпоредби възпрепятства настоящия съд да изпълни предоставените му от чл.425, ал.1 от НПК задължения и да осъществи компетентността, с която е оторизиран. То предпоставя и хипотетична възможност в подобни случаи да бъде накърнена действителната воля на искателя - осъден или прокурор. Основанията за възобновяване и съображенията, подкрепящи последните обективно индицират на многообразие, поради което и при отсъствие на същите ВКС може да стесни или разшири волята на инициатора на това особено по своя характер съдебно производство, и да наруши или ограничи правото на процесуалните субекти да лимитират рамките на извънредния контрол. В конкретния казус осъденият П. П. е пренебрегнал необходимостта да посочи основанията, визирани в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и фактически данни, обезпечаващи тяхното наличие, което е пречка за осъществяване на процесуална дейност, в съответствие с установения в чл.419-426 от НПК нормативен регламент и предопределя служебна проверка на влязъл в сила акт. Декларацията на П. П. за съществуваща доказателствена празнота и за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и въззивно решение, не удовлетворява предявените от процесуалния кодекс изисквания, а придружаващите я искания за събиране на гласни и писмени доказателства, за назначаване на експертизи от ВКС, противоречи на буквата и духа на действащата уредба. Голословни са и релевираните оплаквания на осъденото лице за инкорпорирани по наказателното дело лъжесвидетелски показания. В коментирания аспект и за пълнота на изложението, следва да се обърне специално внимание на обстоятелството за недопустимост на предявеното искане за възобновяване на делото и за отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по визирания в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред, с аргументация за неистинност на доказателствения материал, на който се базира съдебният акт. Възприемането на подобно становище, въз основа на твърдения на процесуалните страни, не кореспондира с предписаното в чл.422, ал.1 и 2 от НПК, и би довело до юридически произвол. Лансираната претенция би била правно релевантна, при надлежно реализирани следствени действия или влязла в сила присъда, установяващи, че някои от доказателствата, ценени при постановяване на присъдата са неистински, като при несъмнена доказаност очертаният факт обуславя възобновяване на делото, чрез иницииране на извънредния способ за контрол по чл.422, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК. Извън обсега на правомощията на ВКС по чл.425 от НПК е и приложената от П. подробна искова молба за неимуществена и имуществена обезвреда, обоснована с извършени спрямо него неправомерни действия на държавни служители, във връзка с възникнали и развили се във времето вещни и облигационни спорове, подлежащи на разглеждане по компетентност от гражданския съд. Липсата на изискуемата се от закона конкретика на фактически и правни доводи, подкрепящи словно-материализираната бланкетност в подаденото писмено искане за възобновяване, не е преодоляна и в рамките на процесуалната възможност на страните за последващото му саниране, до даване ход на инициираното извънредно производство. В този контекст свободният и емоционален разказ на осъденото лице в съдебно заседание на 12.03.2013г. не съдържа нужните уточнения и разяснения, за лимитиране пределите на извънредната проверка. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме, че депозираното искане на П. П. за възобновяване на нохд №2/2012г. на РС-Стара Загора и внохд №1196/2012г. на Старозагорски ОС, по предвидения в чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред, следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по дело №145/2013г., по описа на ВКС, бъде прекратено. Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения ПЕТЪР ПЕТКОВ за възобновяване на нохд №2/2012г. на РС-Стара Загора и внохд №1196/2012г. на Старозагорски ОС, и отмяна на постановената и влязла в сила присъда №51 от 22.03.2012г. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по дело №145/2013г., по описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.