2 Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 03.10. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 145 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2488/2013 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение, като е потвърдено решение № 2539/27.05.2013 г. по гр. дело № 17286/2013 г. на Варненския районен съд, са уважени предявените от Н. К. М. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е отменено, като незаконно, дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 227/08.11.2012 г. на управителя на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” в магазин „С.” в [населено място], [улица] и жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата сумата 1 500 лв. – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа - през периода 08.11.2012 г. – 08.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавните такси по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържат се съображения, че разпоредбите на чл. 193 от КТ са приложени неправилно от въззивния съд, тъй като от страна на касатора са били поискани обяснения от ищцата, която е отказала да даде такива. Изложеното в касационната жалба се поддържа и в писмена защита. Ответницата по касационната жалба – ищцата Н. К. М. не е подала отговор на жалбата в срока за това, не заявява становище и по-късно. С определение № 541/16.04.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това. Въззивният съд е приел за установено, че с процесната заповед дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищцата за това, че тя е изисквала от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й били предадени от дружеството-работодател за безплатно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, както и че не е отчитала приходите от това; тези действия са квалифицирани в заповедта като тежко нарушение на трудовата дисциплина - такова по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и ощетяване на гражданите чрез измама в цената. Въз основа съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото, въззивният съд е приел за установено и че с писмо с изх. № 224/07.11.2012 г., получено от ищцата на 08.11.2012 г., работодателят е поискал от нея в тридневен срок да даде писмени или устни обяснения за нарушението; че на същия ден 08.11.2012 г. управителят на ответното дружество (сега касатор) лично е посетил магазина, информирал е ищцата и още две работнички в него (разпитани като свидетели по делото) за намерението си да им наложи дисциплинарно наказание и е поискал незабавно да дадат обяснения, но ищцата и двете свидетелки изрично са заявили, че желаят да се консултират с адвокат, както и да се ползват от дадения им с писмата тридневен срок за обяснения; адвокатът е бил повикан по-късно, когато трите са получили заповедите си за уволнение, за да се консултират дали да ги подпишат. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че отказът на ищцата да даде незабавни обяснения, тъй като е поискала да се възползва от дадения й с писмото тридневен срок, обуславя извод, че не е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ. В тази връзка са изложени съображения, че целта на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ е да даде възможност на работника да се защити, както и работодателят да извърши всестранна преценка не само на обстоятелствата, относими към въпросите за наличието на дисциплинарно нарушение, но и субективното отношение на работника към тези факти, което е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието съгласно чл. 189 от КТ, както и че това обуславя и необходимостта от даването на подходящ разумен срок, в който да бъдат дадени обясненията. П. е и че именно от такъв срок, който вече е бил даден, е поискала да се възползва ищцата, като в същото време липсват твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, обуславящи стопански интерес на работодателя за бързината на извършеното от него уволнение и изискване на незабавни обяснения, при условие, че писмените искания са изпратени предния ден и в тях е даден тридневен срок. По тези съображения въззивният съд е достигнал и до решаващите си изводи по делото, че при налагането на дисциплинарното наказание на ищцата, не е била спазена императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ, което на основание чл. 193, ал. 2 от КТ налага отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 193, ал. 1 от КТ, в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; че това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай; че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде; но когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени, като в този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима. Същото разрешение на въпроса е възприето и в решение № 221/30.07.2014 г. по гр. дело № 7639/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от настоящия съдебен състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът намира следното: Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 193 от КТ. По делото е установено по несъмнен начин, че управителят на дружеството-работодател е поискал от ищцата писмени обяснения, след което в рамките на същия работен ден лично е посетил търговския обект и е поискал устни обяснения, които ищцата е отказала да даде, поради намерението си да се консултира с адвокат, както и да се възползва от първоначално предоставения й тридневен срок за това. При така установените факти, формираният от въззивния съд извод, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят е бил длъжен да изчака първоначално определения от него тридневен срок, е неправилен. Поисканите обяснения са за констатирано многократно и ежедневно извършвано от служителката нарушение в близък период от време, обясненията за което не са налагали тя да си припомня отдалечени във времето обстоятелства или да извършва специални проверки. Отговорът, дали от клиентите на магазина са били искани и получавани пари за заплащане на опаковъчните торбички, не налага продължително обмисляне, проверка на документи или консултация с адвокат, поради което обясненията е следвало да бъдат дадени непосредствено след поискването им. Работодателят не е обвързан от първоначалната си преценка относно срока за обяснения, а с поисканите устно и незабавно обяснения, ищцата не е била поставена в невъзможност да даде отговор, поради което отказът й попада в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ – обясненията не са били дадени и изслушани по нейна вина, респ. – разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима в случая. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си, прилагайки неправилно материалноправните разпоредби на чл. 193 от КТ, и в нарушение на съдопроизводствените правила не е разгледал трудовия спор по същество, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 от ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора. По вече изложените съображения, неоснователни са доводите на ищцата за нарушение от страна на работодателя на задължението му по чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша обясненията й преди да й наложи дисциплинарното уволнение. Неоснователни са и доводите в исковата молба, че процесната заповед № 227/08.11.2012 г. за дисциплинарното уволнение на ищцата не отговаряла на императивното изискване на чл. 195, ал. 1 от КТ – за нейното мотивиране относно посочването на датата (времето) на извършването на процесното дисциплинарно нарушение, а оттам – и на чл. 194, ал. 1 от КТ – за спазването на сроковете за налагането на дисциплинарното наказание. В процесната заповед нарушението е описано като продължително и продължаващо извършвано от ищцата – „...изисква от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й предадени от дружеството за безплатно/безвъзмездно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, като не отчита приходите от тях”. Заповедта препраща и към доклад от 01.11.2012 г. на В. Г., работеща на длъжността „оператор сигурност” в ответното дружество, в който доклад е посочено, че извършването на нарушението е констатирано на 23.10.2012 г., както и в периода 29-31.10.2012 г. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения, като това може да стане и чрез препращане от заповедта за дисциплинарно наказание към друг документ. От това следва, че към момента на връчването срещу подпис на ищцата на процесната заповед № 227/08.11.2012 г. на датата на издаването й, и на която от ищцата са поискани обяснения - 08.11.2012 г., не са били изтекли, както двумесечният, така и едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Неоснователен е и последният довод в исковата молба на ищцата – че тя не била извършила процесното дисциплинарно нарушение. Неговото извършване е установено по несъмнен начин по делото. От показанията на разпитания по делото свидетел В. Г., преценени в съвкупност с писмения й доклад от 01.11.2012 г., се установява, че след възникнало съмнение за нередности при продажбата на стоките (обувки) в магазина, а именно – съмнение за заплащане от клиентите и на торбичките, с които стоките се продават, поведението на ищцата е било наблюдавано от работещата като „оператор-сигурност” свидетелка, чрез камери за видеонаблюдение, и е било констатирано, че в посочения в доклада период, многократно в рамките на работния ден ищцата, както и другите две продавачки в магазина, са изисквали от клиентите и те са заплащали стойността на опаковъчните торбички, предадени от работодателя за безвъзмездното им предоставяне на купувачите, без да са били отчитани реализираните от торбичките приходи. Съдът намира, че така извършеното от ищцата съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КТ – ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и същевременно е ощетила клиентите чрез измама в цената на стоката, поради което ответното дружество-работодател е упражнило законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата чрез налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”. Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на дисциплинарното уволнение на ищцата, е неоснователен и следва да се отхвърли. Изцяло обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението й процесна длъжност „продавач-консултант” в магазина в [населено място] на ответното дружество и за осъждане на последното да заплати на ищцата сумата 1 500 лв. – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа – през периода 08.11.2012 г. – 08.05.2013 г., също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение, с което исковете са уважени, следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови ново решение на касационната съдебна инстанция за отхвърляне на предявените искове. Предвид крайния изход на делото, на ищцата не се следват претендираните от нея разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество, претендираните и направени от него разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение в производството пред трите съдебни инстанции по делото – общо сумата 857 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2488/2013 г. на Варненския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. М. срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 227/08.11.2012 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „продавач-консултант” в магазин „С.” в [населено място], [улица], при ответното дружество и за осъждане на последното да заплати на ищцата сумата 1 500 лв. – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа – през периода 08.11.2012 г. – 08.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; ОСЪЖДА Н. К. М. да заплати на [фирма] сумата 857 лв. (осемстотин петдесет и седем лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.