Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 04 юли 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 723/2014 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата А. А. А.-адв К. К. М. от АК-Перник против решение № 76 от 06.03.2014год. по внохд № 1040/2013год. на Софийски апелативен съд. В нея се релевира основанието за изменяване на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с доводи за неотдаване на необходимата тежест на смекчаващите вината обстоятелства, изразяващи се в направените от подсъдимата самопризнания, изразеното съжаление за стореното, чистото й съдебно минало и малолетното й дете за което следва да полага родителски грижи. Иска се намаляване на наказанието и прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата представя допълнение към жалбата по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, в което, освен по основанието за явна несправедливост, развива доводи и по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и съобразно тях прави искане за оправдаване на А. или за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да сочи, от кой стадий на процеса. Представителят на гражданския ищец [фирма]-адв. И. Д. изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че не е налице соченото в жалбата основание за уважаването й като основателна. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 239 от 12.07.2013год. по нохд № 797/2012год. на Софийския градски съд подсъдимата А. А. А. е призната за виновна в това, че за периода от 02.12.2008год. до 08.12.2008год. в [населено място], [фирма], офис „име“, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-„Специалист обслужване“ в [фирма], офис „име“, присвоила сумата от 525 422.96/петстотин двадесет и пет хиляди четиристотин двадесет и два лева и 0.96/лв., собственост на Н. Г. К., Е. Д. Д. и Г. Д. П./клиенти на банката/, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 203, ал. 2, във вр. чл. 37 от НК А. е лишена от право да упражнява професия или дейност, свързана с управление на чужди пари за срок от три години. Подсъдимата А. А. А. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от петстотин и десет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2008год. до окончателното й изплащане. Подсъдимата е осъдена да заплати на държавата дължимата такса върху размера на уважения иск, както и направените разноски по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна. По развитите в допълнението към касационната жалба основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК Съгласно чл. 347, ал. 1 от НП,К Върховният касационен съд дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна. Допълненията към жалбата или протеста по чл. 351, ал. 3 НПК не създават право на допълнителна касационна жалба или протест, а е само една процесуална възможност да се изложат допълнителни съображения към вече посочените касационни основания. Затова с допълнението, прието на основание чл. 351, ал. 3 от НПК, не може да се аргументира основание, различно от заявеното с първоначалната касационна жалба. Изключение от това принципно положение е единствено в случаите на констатации за особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, с които сериозно се накърняват правата и законните интереси на подсъдимия, когато в изпълнение на конституционните си правомощия по чл. 124 от Конституцията на Република България, Върховният касационен съд може да отмени обжалвания съдебен акт, излизайки от рамката на посочените с жалбата касационни основания. В конкретния случай такива не са налице, поради което и липсва основание за обсъждането на доводите по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, по отношение на подсъдимата А.. Ето защо доводите, които защитникът на подсъдимата е изложил в обсъжданото допълнение, вън от тези свързани с оплакването за явна несправедливост, не следва да бъдат обсъждани, защото са извън пределите на проверката. По оплакването за явна несправедливост на наказанието Жалбата на подсъдимата е неоснователна. При определяне на наказанието първоинстанционния съд е приел, че е налице изключително обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно, че подсъдимата е майка на малолетно дете, родено на 28.06.2010год., и че и най-ниският размер на предвиденото за престъплението наказание от десет години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко. Наред с това са налице и отегчаващи обстоятелства, които са посочени в мотивите на присъдата, но при оценката, свързана с определяне на наказанието, не им е отдадена необходимата тежест. Невъзстановяване на присвоената сума, нейният размер, който многократно надвишава този, определящ квалифицирания състав на престъплението като присвояване на пари в „особено големи размери“ и представляващ „особено тежък случай“; извършването на три отделни деяния, обхванати от дефиницията “продължавано престъпление“, както и увредените обществени отношения, свързани с уронване авторитета на финансово-кредитната институция в очите на клиентите на банката и останалите граждани сочат, че действително е налице явна несправедливост при индивидуализиране на наказанието на подсъдимата, но в обратна на оплакването й насока, тъй като наказанието определено при условията на чл. 55 от НК е занижено по размер, което настоящата инстанция не може да коригира, поради липсата на надлежно подаден касационен протест. Ето защо, доводите в подкрепа на искането към касационната инстанция за намаляване на определеното наказание, не се споделят от нея, тъй като обратното би било проява на неоправдано с нищо снизхождение, поради което жалбата на А. А. следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивното решение да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 06.03.2014год. по внохд № 1040/2013год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: