Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                             № 246                                       гр. София, 02 юни 2009 година                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова                            ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                        Блага Иванова                                                                       при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 231/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. М. Н., чрез служебния му защитник му адв. Б, срещу решение № 89 от 13 март 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 124/2009 година, с което е изменена в санкционната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 4 от 28 януари 2009 година на Софийския окръжен съд, НК, 4 състав, постановена по нохд № 130/2008 година по описа на този съд. В касационната жалба формално са заявени незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Наведените доводи обаче касаят единствено справедливостта на наказанието, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съответно на това оплакване е и единственото отправено до съда искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия Н наказание и прилагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим К. Н. участва лично и със служебния си защитник адв. Б, който поддържа жалбата при подкрепеното със съответни доводи отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и при направеното искане за смекчаване на отговорността на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е изменена в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и е потвърдена в останалата й част присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. М. Н. за това, че на 13. 02. 2007 година, в гр. Е., Софийска област, в сграда на ул. „А” № 1, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил Н. Д. С. от с. гр., поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия Н, е постановен атакуваният сега по касационен ред въззивен съдебен акт, с който е изменена първоинстанционната присъда, като наложеното наказание е намалено на четири години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Във връзка с констатацията на ВКС, че жалбата на подсъдимия Н съдържа формално позоваване на „незаконосъобразност и необоснованост” на атакувания съдебен акт, без конкретни доводи за неправилно приложение на закона, е необходимо предварително да се отбележи, че очакването третата инстанция да пререши делото по същество е неоправдано, защото възложените й от закона компетенции принципно изключват такава възможност. Контролните правомощия на ВКС по приложението на закона и справедливостта на отговорността, стесняват обхвата на проверката, на която по принцип служебното начало е неприсъщо. Затова формални твърдения за недоказаност на обвинението (вкл. и авторството) няма как да бъдат обсъждани в третоинстанционното производство. Всъщност, общото твърдение в жалбата за „... липса на категорични доказателства за това, че подсъдимият е извършил престъплението...”, по-скоро е отнесено към оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и е обвързано с доводите за ролята на направеното от него самопризнание и оказано съдействие в хода на разследването като основание за смекчаване на отговорността му. Разгледана по същество и в посочените рамки на проверката, жалбата на подсъдимия Н е неоснователна. Определеното му от въззивния съд наказание от четири години лишаване от свобода не разкрива очевидното несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 36 от НК, вложено в нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Всички посочени в жалбата данни са били предмет на въззивната проверка, подробно са обсъдени и адекватно оценени и съобразени. Несъмнено оказаното от подсъдимия съдействие за установяване на правнозначимите факти от предмета на доказване, социалното и финансово положение на семейството му, за което той полага грижи в рамките на възможностите си, всички свързани с начина на израстването му фактори, оформили неговия светоглед и развили склонност към агресия във взаимоотношенията му с хората, са съобразени в необходимата степен при индивидуализацията на наложеното му наказание и са надлежно обсъдени от съда (л. 5 - 6 от въззивното решение). Твърдението в касационната жалба за игнориране на обстоятелствата, свързани със семейството на подсъдимия и необходимостта от подпомагането му от негова страна, не намира опора в данните по делото. Те са били предмет на особено внимателно обсъждане от въззивния съд и са послужили като едно от основанията за смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Съобразени са, от друга страна, начинът на извършване на престъплението, отличаващ се с проявена от подсъдимия жестокост, причинил смъртта на пострадалия по особено мъчителен начин, като тези обстоятелства не са квалифициращи деянието при поддържаната правна квалификация по чл. 115 от НК. Съобразени са също така данните за личността на подсъдимия и предходно негово асоциално поведение. Така определеното му наказание от четири години лишаване от свобода, под средния размер на предвиденото в закона, удовлетворява критериите на чл. 54 от НК и изпълнява визираните в нормата на чл. 36 от НК принципни положения за постигане целите на наказанието. Претендираната от защитата на подсъдимия по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото и в закона. Размерът на наложеното му наказание не дава възможност за обсъждане приложението на института на условното осъждане. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.   Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 13 март 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 124/2009 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.