Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр.София, 23 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 228/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдената Р. Г. Г. за възобновяване на наказателно дело № 403/2010 год. на Софийския градски съд и отмяна или изменение на въззивно решение № 475/06.04.2010 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане с конкретизираните процесуални нарушения, а изменението – с неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното по вид наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е основателно и решението следва да бъде отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, 4-ти въззивен състав с оспореното решение по въззивно нохд № 403/2010 год. потвърдил присъдата от 07.07.2009 год. по нохд № 13642/2007 год. на Софийския районен съд, 97 наказателен състав, с която признал подсъдимата Г. за виновна в това, че на 14.10.2007 год. в гр. С. извършила при условията на повторност в немаловажен случай кражба на имущество на обща стойност 239,70 лева от владението на Г. Х.
На основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК я осъдил на пет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим.
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № И-429/2006 год. на Софийския районен съд и определил първоначален общ режим.
Приложил чл.92, ал.3 вр.ал.1 НК и постановил принудително лечение на подсъдимата за срок от 8 месеца в медицинско заведение, специализирано в лекуването на алкохолизъм и наркомании.
Решил въпроса за размера на дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата, с която е оспорена квалификацията на деянието и справедливостта на вида на наказанието, законосъобразността на приложението на чл.92 НК и са мотивирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд извършил цялостна проверка на съдебния акт и приел за установена приетата фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимата е извършила кражба на дрехи от магазин на стойност 239,70 лева и че веднага след като го е напуснала е била задържана от св. Г. Изводите са основани на събрания и правилно оценен доказателствен материал, включително и на признанията на подсъдимата. Обективното й поведение е мотивирало съда да приеме, че квалификацията на деянието е законосъобразна, поради което, макар и при предпоставките на чл.55 НК, не може да й бъде наложено друго по вид наказание. Приел, че заключението на медицинската експертиза правилно е мотивирало решението да се приложи чл.92, ал.1 НК, а извършването на престъплението в срока на изпитание по предходното осъждане – чл.68, ал.1 НК.
Пред касационния състав в производството по възобновяване се поддържат същите доводи и възражения за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1 от НК, които са намерили отговор във въззивното решение и е мотивирана тяхната неоснователност.
Съображенията, които са изложени за липса на процесуални нарушения, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, настоящият състав изцяло възприема. Изводът, че е допусната техническа грешка като в мотивите на първоинстанционния съдебен акт са изложени становищата на страните по друго дело, е верен. Нарушението не може да бъде съществено, защото страните не са били лишени от правото си на защита и на становище по предявеното обвинение, което е видно от съдържанието на протокола от проведеното на 07.07.2009 год. съдебно заседание. Решението по въпросите за вината и отговорността е взето след задълбочен анализ и вярна оценка на събрания по конкретното обвинение и за конкретния подсъдим-Г. , по предвидения процесуален ред доказателствен материал. На възраженията, които се съдържат в пледоариите като израз на упражнено право на защита е даден отговор/л.3/ в смисъла, който е изложен в съдебното заседание. Наред с това правото на защита не е ограничен и защото съдът е спазил реда и начина, предвидени в НПК, за да вземе решението си според изискванията на чл.14 НПК, а мотивите, в които се дава отговор на въпросите по чл.301 НПК по своето съдържание отговарят на предписанията по чл.305, ал.3 НПК, т.е. не е допуснато нарушение на процесуалните права на страна в процеса, което да има характер на съществено и да води до отмяна на съдебния акт.
Основателно е възражението, че законът с приетата квалификация на поведението на подсъдимата е нарушен. Деянието може да бъде квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК, но само ако са налице всички предпоставки за това. Правилно извършеното е прието като отговарящо на изискването по чл.28 да е извършено повторно, защото подсъдимата е извършила престъпление след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Този извод следва от данните за предходното й осъждане за престъпление против собствеността-по чл.194 НК. Но освен това е необходимо извършеното да представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Инстанциите по същество са приели, че за подсъдимата са установени смекчаващи обстоятелства, което е в съответствие с данните по делото, както и че действително стойността на откраднатото имущество не е много висока, че степента на деянието и дееца е сравнително ниска, но че всичко това има значение само при решаване на въпроса за приложимия за наказанието закон и са определили за такъв чл.55 НК. Такова решение не може да бъде споделено. По несъмнен начин е установена стойността на имуществото, която обаче не може да бъде определяща за решаване на въпроса дали деянието е обаче маловажно. Пренебрегнати са останалите относими обстоятелства – липсата на вредни последици, поведението на подсъдимата при задържането й и по време на процеса, отношението й към извършеното, което определя като недопустимо в обществото, в което живее, както и подбудите – снабдяване със средства за доставка на хероин предвид наличието на абстинентно състояние, в което се е намирала като резултат на хероиновата зависимост. От значение, но не взети предвид, са поведението й след кражбата – участие в програма за лечение, извършвано от нея доброволно в резултат от решението да заживее нормален и неповлиян от наркотиците живот, състоянието й на бременност и упражняването на обществено полезен труд. Законодателят с разпоредбата на чл.93, т.9 НК е предвидил възможността едно деяние да бъде определено като маловажен случай след преценка на всички установени по делото обстоятелства, между които са не само стойността на вредните последици, но и всички установени по делото смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление. Фактът на предходното осъждане също не може да се оценява едностранно и извън останалите обстоятелства. Цялостната обоснована оценка на всички обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, включително и диагнозата за състоянието на подсъдимата-зависимост от опиев тип/хероинова зависимост/, имащо значение на улесняващ фактор, водят до извода, че се касае за маловажен случай. Липсата на елемент от състава на престъплението „немаловажен случай” изключва възможността деянието да бъде квалифицирано по чл.195, ал.1, т.7 НК. По тези съображения решението в частта относно квалификацията следва да бъде изменено като приложимия материален закон за конкретното обективирано поведение на осъдената е чл.194, ал.1 НК. Съгласно постоянната съдебна практика и указанията в П № 2/1970 год. Пл. ВС повторно извършена кражба има когато е немаловажна и подсъдимият е осъждан за такова престъпление в немаловажен случай с влязла в сила присъда, т.е. и осъщественото престъпление и престъплението, за което деецът е бил осъден, трябва да представляват немаловажни случаи, но конкретният не е такъв. Подсъдимата следва да бъде оправдана по първоначалното обвинение.
Основателно е възражението за явна несправедливост на наказанието, определено по вид лишаване от свобода, независимо от квалификацията на деянието. Както беше посочено по-горе, по делото са установени смекчаващи обстоятелства, които правилно са определени като многобройни по смисъла на чл.55 НК. Без внимание е останало друго, имащо значение за правилното решаване на въпроса за отговорността, обстоятелство-продължителното наказателно производство в нарушение на принципа по чл.22 НПК, несъответстващо на фактическата и правната сложност, и за което подсъдимата с процесуалното си поведение не е създала условия. Оценявайки действителната тежест на установените индивидуализиращи обстоятелства настоящият състав намира, че за постигане на съответствие на наказанието с изискванията по чл.35, т.3 НК и на целите по чл.36 НК справедливо е наказанието пробация по чл.42А НК и пробационни мерки по ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес – явяване и подписване на осъдената пред съответното длъжностно лице два пъти седмично за срок от 1 година и по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. В този смисъл решението следва да бъде изменено.
От данните по делото е установено, че осъдената страда от наркомания, в което състояние е извършила престъплението. Законодателят е предвидил в чл.92, ал.1 НК възможност в случай като конкретния съдът да постанови наред с наказанието и принудително лекуване по време на изпълнението му. Въззивният съд е възприел решението за настаняване на осъдената да бъде лекувана, защото страданието е установено не само въз основа на някаква лична преценка, на обясненията на подсъдимата или на свидетелски показания, а въз основа на заключението на вещото лице-специалист, че действително страда от хероинова зависимост. Тези данни обаче не са достатъчни, за да се приложи във всички случаи. В заключението си вещото лице е отразило констатациите въз основа на извършената проверка на медицинската документация и експертното психиатрично изследване на освидетелстваната-осъдената Г. , че към датата на инкриминираното деяние при нея е била формирана опиева зависимост с данни за абстинента симптоматика, но че от 04.12.2007 год. започнала/за втори път/ заместващо лечение с метадон в център „Доверие за здраве”, което продължава до момента /11.09.2009 год./, към м.юли с.г. не е имало данни за промяна на това заключение. Ако въззивната инстанция беше взела предвид и обсъдила задълбочено заключението и обясненията на вещото лице в тази им част би могла да стигне до различен от направения извод, че се налага принудително лечение след като осъдената провежда доброволно лечение в посочения продължителен период. От изложеното следва, че не се е налагало прилагането на предвидената само като възможност, но не и задължително, норма на чл.92 НК. Предпоставки за това в конкретния случай не са налице и затова приложението на чл.92 НК следва да бъде отменено.
Подсъдимата е извършила умишлено престъпление от общ характер в срока, определен по чл.66, ал.1 НК за наказанието, наложено с присъдата по нохд № И-429/2006 год. на Софийския районен съд, влязла в сила на 14.02.2006 год. Законосъобразно въззивният съд е приел, че след като с присъдата е наложено наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи реално отложеното наказание. Но в конкретния случай с оглед решението на настоящия състав по въпроса за наказанието, което определи като пробация, чл.68, ал.1 НК не намира приложение и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното искането на осъдената за възобновяване на наказателното дело следва да бъде уважено и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 403/2010 год. на Софийския градски съд, ИЗМЕНЯ решение № 475/06.04.2010 год. по отношение на осъдената Р. Г. Г. в частите относно: квалификацията на деянието, което преквалифицира като престъпление по чл.194, ал.1 НК, наказанието, което заменя с пробация и определя пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от една година и периодичност от два пъти седмично и по чл.42, ал.1, т.2 НК – задължителна периодична среща с пробационен служител с продължителност от една година.
ПРИЗНАВА за невинна и оправдава Р. Г. Г. по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 НК.
ОТМЕНЯ решението в частта относно приложението на чл.68, ал.1 и чл.92, ал.3 вр.ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: