Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 04.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4015 /2017 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 241 от 09.05.2018 г. и определение № 209 от 27.09.2018 г.. по касационна жалба, подадена от Ц. К. А. и Д. А. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 4619 от 13.10.2014 г., постановено по гр. д. № 3407/2002 г. на Варненски районен съд в частта, с която е прекратена съсобствеността между съделителите чрез изнасяне на съсобствената сграда и дворното място, в което е построена, на публична продан и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки, заявени от касаторите Ц. К. А. и Д. А. Д. на основание чл. 286 ГПК отм. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради следното: че се е сменил докладчика в хода на въззивното разглеждане на делото, поради което новия докладчик не е могъл да се запознае достатъчно добре с движението и фактите по делото, че производството е по отменения ГПК и няма преклузии, че въззивният съд не е съборазил, че дворното место и цялата сграда са заснети в КК, че всеки обект от нея има отделен идентификатор. При извършване на делбата не е съобразен броя на самостоятелните обекти в сградата и броя на съделителите и желанието за разпределяне в общ дял. Твърди се необоснованост на решението, защото не е съобразено с актуалната пазарна цена на обектите, определена от СТЕ приета от въззивната инстанция през 2016 г., а в диспозитива на решението е възприета оценката от приетата СТЕ през 2014 г. от РС. Твърди се нарушение на чл. 292 ГПК /отв/, защото не е съобразено обединяването на съделителите с искане за разпределяне в общ дял, макар то да не се поддържа пред втората инстанция, че част от съделителите искат парично уравнение, че някои обекти са продадени от съделителите на трети лица, В тази връзка искат делбата да се извърши по предложения от тях вариант „А”, т.е. те да получат малкия офис № 2. В частта по сметките, касаторите Ц. К. А. и Д. А. Д. считат решението неправилно, защото не е съобразено, че веднага след плащане на сумата, която претендират, те са станали съсобственици, а сумата е вложена от дружеството, на което са я дали за изграждане на сградата и в този смисъл с тази сума се е увеличила стойността на процесната сграда. Считат, че и втората претенция за заплащане наем на единия от съсобствениците до построяване на сградата също е свързана със съсобствеността, тъй като би следвало тя да е включена в стойността на строителството. Правят оплакване, че неправилно са осъдени да платят държавна такса върху отхвърлените претенции по сметки в размер на 4 % от претендираната сума. Ответникът по касация В. Т. К. – трето лице-помагач в производството по иска за делба, оспорва жалбата, защото делото е разпределено на случаен принцип, разглежда се по отменения ГПК, поради което са допуснати доказателствените искания на касаторите и на други съделители, нормата на чл. 292 ГПК /отм/ е неприложима, защото са много различни квотите на съделителите и стойността на обектите. В съдебно заседание пълномощникът му пледира да се разпределят част от обектите, а останалите да се изнесат на публична продан. Останалите ответници по жалбата не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпросът за способа за извършване на делба на съсобствените дворно място и построената в него четириетажна сграда, в която са изпълнени десет самостоятелни обекта между девет съделители, чиито права в съсобствеността са различни по обем. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следното: С решение № 506 от 03.05.2007 г., постановено по гр. д. № 251/2006 г., Варненски окръжен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо ПИ 68, идентичен с УПИ ІІІ-3 в кв. 676 по плана на ІІ м. р. на [населено място], с административен адрес [улица], ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж между съсобственици и при квоти както следва: за Е. и Я. И. - 1200/4800 ид. ч.; а само за Е. И. /по наследство/ – 200/4800 ид. ч.; за Т. П. 1000/4800 ид. ч.; за Д. Б. 1104/4800 ид. ч.; за В. Д. В. 1104/4800 ид. ч.; за Д. и З. М. 45/4800 ид. ч.; за Г. Н. 57/4800 ид. ч.; за Е. К. 24/4800 ид. ч.; за Ц. К. А. 14/4800 ид. ч.; за Д. А. Д. 14/4800 ид. ч.; за Е. К. 38/4800 ид. ч. Сградата е построена и въведена в експлоатация, видно от удостоверение 53 от 22.03.2004 г.. Строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, екзикутивите и акт за узаконяване № 72 от 24.10.1996 г. Строежът е заснет и нанесен в КК през 2003 г. всеки от обектите в сградата има самостоятелен идентификатор. От приетата пред въззивната инстанция СТЕ се установява, че в сградата има десет самостоятелни обекта: офис № 2 с площ 28,18 кв.м. в партера, магазин свързан с офис № 1 на три нива: в партера със застроена площ 111,24 кв.м., на първи жилищен етаж - второ ниво със застроена площ 24,55 кв.м. и в сутерена - помещение от 24,94 кв.м. /като офисът на първия етаж с достъп по вътрешна стълба от магазинът/; на първия жилищен етаж има два апартамента, тристаен и двустаен; на втория жилищен етаж има два апартамента, тристаен и двустаен; на третия жилищен етаж също два апартамента, двустаен и тристаен и на терасовидния четвърти етаж има два мезонета. Вещите лица са изразили становище, че предвид значителната разлика в правата на съделителите в общата сграда и в стойността на дяловете им не могат да се разпределят самостоятелните обекти за всички от съделителите. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че обособените десет обекта не могат да се разпределят на единадесет съделители така, че всеки да получи реален дял. Като пречка за разпределение на отделните обекти е посочено и това, че квотите на съделителите са много различни и не могат да се съотнесът към стойността на обектите, които също се различават по стойност. По аргумент на чл. 288, ал.1 ГПК /отм/, въззивният съд е извел извод, че делбата следва да се извърши чрез публична продан. Без да се мотивира, е посочил, че не са налице законови условия за изнасяне на имота на публична продан на части. По отговорът на правния въпрос относно способа за извършване на делбата. При разрешаването на въпроса за поделяемостта на делбен имот, съдът следва да изхожда преди всички от понятието самостоятелен обект на правото на собственост. П..5 т.39 ЗУТ дефинира "Обект" като самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Недвижим имот, съгласно чл. 23, т.3 ЗКИР е и „самостоятелен обект в сграда” и като такъв се индивидуализира с идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; конкретно предназначение; адрес и има уникален идентификатор. / чл. 27, ал.1 т.3 ЗКИР/. След като сградата е построена и въведена в експлоатация и в нея са обособени самостоятелни обекти на правото на собственост, сградата е реално поделяема без да е необходимо провеждане на процесулата по чл. 203 ЗУТ /В този смисъл са мотивите към Р № 368/2010 г. от 17.01.2011г. по гр.д.№ 851/2009 г./ Без значение е факта, че с решението по допускане на делбата, сградата е описана като един имот. Въпросът за поделяемостта й, т.е. за това от колко обекти на правото на собственост се състои се разрешава във втората фаза на делбата. Затова при извършване на делбата следва да се съобрази броя и вида на самостоятелните обекти в допуснатата до делба. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение така, че всеки съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва обаче и общия принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. За да приложи съдът някой от тези критерии, следва по делото да има доказателства за установен начин на трайно ползване на някой от имотите и/или за извършени подобрения от някой от съделителите в делбен имот. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките между съделителите. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без прилагане на тези критерии само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. Когато обаче до делба са допуснати съществено различаващи се по вид и стойност имоти /жилищни имоти офиси, магазини/, не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни. С по-голяма сила важи това когато и дяловете на съделителите са различни, и по стойност не се приближават до стойността на отделните обекти. В този случай делбата следва да се извърши по способа, предвиден в 288, ал.1 ГПК /отм/, респективно чл. 348 ГПК. В този случай съделителите могат да участват в наддаването при публичната продан по реда, предвиден в чл. 354 ГПК. /в този смисъл - Решение № 7 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2015 г., I г. о., ГК/ В конкретния случай в допуснатата до делба жилищна сграда и дворно место има десет самостоятелни обекта - офис № 2 с площ 28,18 кв.м. в партера, магазин свързан с офис № 1 на три нива: в партера със застроена площ 111,24 кв.м., на първи жилищен етаж - второ ниво със застроена площ 24,55 кв.м. и в сутерена - помещение от 24,94 кв.м. /като офисът на първия етаж с достъп по вътрешна стълба от магазинът/; на първия, втория и третия жилищни етажи има по два апартамента /общо шест/ и на терасовидния четвърти етаж има два мезонета. Допуснатите до делба обекти са различни по вид и предназначение и по стойност, видно от приетата от въззивния съд СТЕ, таблица приложение № 3 на л. 215 от гр.д.№ 617/2017 г./ Така например офис № 2 с площ 28,18 кв.м. е с пазарна цена към 2016 г. 60 019,54 лв., магазин свързан с офис № 1 на три нива – 338 379,55 лв., апартаментите на първия жилищен етаж са съответно с цена – 162,117 лв. и 131698 лв. апартаментите на втория жилищен етаж са с цени от по 154,380 лв. и 180 790 лв. /закръглено/, апартаментите на третия етаж са с цени 152864 лв. и 107 767 лв,, а мезонетите на четвърти и пети жилищен етаж са с цени 227 267 лв. и 204 223 лв. Стойността на дяловете на съделителите при цена на целия делбен имот към 2016 г - 1 719507 лв. е съответно за Е. и Я. И. с 1200/4800 ид. ч. – 429 877 лв.; а само за Е. И. /по наследство/ - 200/4800 ид. ч. – 71 646 лв. за Т. П. с 1000/4800 ид. ч. – 358 231 лв. за Д. Б. с 1104/4800 ид. ч. – 395 487 лв. за В. Д. В. с 1104/4800 ид. ч. - 395 487 лв. за Д. и З. М. с 45/4800 ид. ч. – 16 120 лв. за Г. Н. с 57/4800 ид. ч. – 20 419 лв. за Е. К. с 24/4800 ид. ч. – 8 598 лв. за Ц. К. А. с 14/4800 ид. ч. – 5 015 лв. за Д. А. Д. с 14/4800 ид. ч. – 5 015 лв. за Е. К. с 38/4800 ид. ч. – 13 613 лв. При това различие във вида и стойността на имотите и стойността на дяловете на съдеителите, вещите лица от приетите експертизи от РС и от въззивният съд са изразили становище, че не могат да разпределят самостоятелните обекти за всички от съделителите така, че по стойност да съотвектстват на стойността на дяловете им. Този извод е съобразен с доказателствата по делото и правилно възприет от съдилищата по същество. Разпределение не може да се извърши и по другите критерии, посочени в отговора на поставения въпрос. Офисите се ползват от третото лице-помагач в процеса В. К., а по предварителния договор от 04.07.2000 г. е обещано прехвърлянето му на С. Б., по отношение на който не е допусната делба. По договор за строителство от 24.01.2003 г., апартаментите на първия етаж № 1 и № 2 са предвидени за съответно съделителите В. и Д. Б. Апартамент № 3 е предвиден за Е. и Я. И., а апартамент № 4 – за Т. П.. Договорено е останалите обекти да станат собственост на строителя. След разваляне на договора с [фирма] са отпаднали правата на лицата, на които това дружество е прехвърлило след вписване на исковата молба по чл. 87, ал.3 ЗЗД и останалите обекти са продадени от собствениците на дворното место на трети лица. От приложеното гр.д.№ 1022/2010 г на ВКС. е видно, че съсобствениците са продали апартамент № 5 на трето лице М. И. П. в хода на делбеното дело с н.а. № 71,т.3/05.12.2003 г., апартамент № 6 - на Д. П. О., с н.а. № 25,т.3/ 30.10.2003 г., апартамент № 7 – на Е. С. Л. и Д. Д. Л. с н.а. № 4,т.2 от 11.06.2003 г. , а апартамент № 8 е предмет на договор за дарение, оформено с н.а. № 93, т.1 /2705.2005 г. в полза на Л. Д.. Тъй като тези прехвърляния са след като е започнало делото за делба, преобретателите по тези сделки не участват п производството като съделители, но ще бъдат обвързани от решението, като частни правоприемници, придобили права в хода на процеса. От изложеното следва, че не може да се използва като критерий за разпределение установения начин на ползване на делбените обекти и извършени в тях подобрения, тъй като част от обектите в сградата се ползват от трети за съсобствеността лица. Тъй като делбата не може да се извърши нито чрез жребий поради неравенството на дяловете на страните и стойността на делбените имоти, нито чрез разпределение по изложените съображения, делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 288, ал.1 ГПК /отм/, респективно чл. 348 ГПК. Изводът на съдилищата по същество в този смисъл е правилен. Неоснователно е искането на касаторите и на третото лице К., част от обектите да се разпределят, а останалите да се изнесат на публична продан. Подобно съчетание между два самостоятелно уредени способа за извършване на делбата не може да се извършва. Съчетание между два способа за извършване на делбата може да се извърши само ако има достатъчно еднородни обекти, които да се разпределят между съделителите с приблизително съответстващи на стойността им дялове, а имота от различен вид може да се изнесе на публична продан. В случая обаче, както вече се посочи дяловете на страните са много различни по стойност и не могат да се съотнесът към стойността на отделните обекти, а същевременно и обектите са различни по вид – осем жилища, един офис и един магазин с офис. Към момента на приключване на спора в последната инстанция по същество – въззивната, няма изразено съгласие за поставяне на обекти в общ дял, а за предложените от касаторите варианти на разпределение не е изразено съгласие от останалите съделители. Съдът не може да разпредели обектите по вариант „А”, предложен от тях, по изложените по горе съображения относно способите, по които по принцип може да се извърши делба и критериите за разпределение. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че цялата сграда, ведно с дворното место е изнесена на публична продан като един обект. Както вече се посочи, тя се състои от отделни обекти на правото на собственост с отделни идентификатори, всеки от които може да бъде изкупен от съделителите по реда на чл. 354 ГПК, или продаден по отделно на публична продан Това ще позволи реализиране на действителната пазарна цена за всеки от обектите, а същевременно ще даде възможност и на третите лица, закупили права от съсобствениците в хода на процеса да участват в проданта за конкретен обект и да реализират правата си. СТЕ е определила процента от общите части на сградата и дворното место. След публичната продан на поне един от отделните обекти ще възникне етажна собственост. СТЕ е определила и пазарната цена на всеки от обектите. Тя има значение само за определяне на дължимата държавна такса по делбата. РС е определил дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Обстоятелството, че въззивната инстанция не се е съобразила с цената, определена към 2016 г. не сочи на неправилност на решението, тъй като тази цена няма значение за способа, по който се извършва делбата. В рамките на публичната продан всеки от обектите ще бъде описан и оценен за нуждите на проданта. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което са отхвърлени заявените от касаторите претенции по сметките. Касаторите са претендирали останалите съсобственици да бъдат осъдени да им заплатят сумата 15931.00 лв. / равностойността на 8400 щ.д./, която са заплатили като 80 % от цената по предварителен договор от 24.11.1999 г. на [фирма]. Считат, че с тази сума се е увеличила стойността на имота, тъй като до този размер са извършени подобрения в него чрез [фирма]. Втората претенция е за заплащане на по 200 долара от всеки един от двамата касатори на съделителя В. В., които представляват платена наемна цена на този съделител, с цел той да освободи имота, предмет на делба, за извършване на строителство в него. Въззъвният съд е намерил, че претенцията за сумата от 15931.00 лв. намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС. От фактическа страна е установено, че тя е платена на трето за съсобствеността лице на облигационно основание за придобиване правото на собственост върху апартамент 5 и преди възникване на съсобствеността, поради което е неоснователна. Със същите мотиви е отхвърлена и заявената от тях претенция общо за сумата от 400 долара, представляваща наем на недвижим имот за съсобственика В. на основание чл. 5 от договор, сключен на 04.07.2000 г. Касационно обжалване е допуснато по въпросите: вложените от някой от съделителите средства за изграждане на сградата чрез строителя представляват ли подобрение на съсобствен имот и полежат на възстановяване при заявена претенция по чл. 286 ГПК отм.; по какви цени следва да се определят тези подобрения в общата сграда – по цени към момента на изграждането й или по актуални към момента на предявяване на претенцията по сметките; направените разходи за заплащане на наем на единия съделител съставляват ли част от разходите за подобряване на общия имот. При делба на съсобственост, нормата на чл. 286 ГПК /отм/, сега чл. 346 ГПК допуска съделител да предяви претенция за заплащане на суми, вземането за които произтича от съсобствеността. Целта на нормата е да се ликвидират всички имуществени отношения по повод съсобствеността между съсобствениците в рамките на делбеното производство. Претенцията, свързана с подобрения предполага един от съсобствениците да е извършил подобрения в съсобствения имот, с които е увеличил стойността му, или е предотвратил намаляване на стойността му. Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, всеки от съсобствениците отговаря за разходите за вещта съобразно стойността на дела си. Следователно претенциите за сметки по чл. 286 ГПК /отм/ се отнасят само за разходи, свързани със съсобствената вещ и касаят само отношения между съсобствениците. Нормата на чл. 70 ЗН придава малко по-широко значение на претенциите по сметки, като изисква преди извършване на делбата всеки от сънаследниците да привнесе в наследството това, което е дължал на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници, като е предвидена и възможност за получаване на нещо в натура от този, който има право да го получи. При делба на обикновена съсобственост обаче, претенциите по сметки могат да се отнасят само до съсобствените имоти и вещи, защото целта на разпоредбата е да се уредят тези отношения. Имуществени отношения извън съсобствеността не са предмет на делба и те не могат да бъдат уредени по облекчения ред в делбеното производство. И в правилото на чл. 70 ЗН и при делба на обикновена съсобственост, претенциите по сметки касаят само отношения между съсобственици, защото те са страни в това особено исково производство. В това производство не могат да се уреждат отношения с трети лица, дори те да участват в някакво процесуално качество като например помагачи на някоя от страните защото делбеното производство и исковото производство се разглеждат по различни правила. По този въпрос в съдебната практика няма колебания. В конкретния случай претенциите на касаторите са отхвърлени правилно. Претенцията за сумата 15931.00 лв. / равностойността на 8400 щ.д./, произтича от предварителен договор от 24.11.1999 г. на [фирма]. която са заплатили като 80 % от цената на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в съсобствената сграда между съделителите. Дружеството е придобило правото на собственост върху 3/24 ид.ч. от дворното место срещу задължението да изгради цялата сграда. Договорът е развален с влязло в сила решение от 07.05.2002г. Касаторите са останали съсобственици на дворното место, тъй като преди вписване на исковата молба по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД са им прехвърлени с н.а. № 226,т.2 от 25.11.1999г. 1,18 кв.м. в идеални части от дворното место и на основание чл. 88, ал.2 ЗЗД правата им, придобити от тази сделка се запазват. За платената сума по предварителния договор от 24.11.1999г. на третото лице [фирма], което не е съсобственик обаче те нямат вземане към съсобствениците. Без значение е за какво дружеството е изразходвало получената сума по предварителния договор. Неизпълнението на задължението му по предварителният договор е основание за развалянето му по чл. 87, ал.1 ЗЗД и за връщане на даденото. За реализираната част от строежа, дружеството би имало вземане от съсобствениците, между които и касаторите, но тези отношения между съсобствениците и дружеството „Б. строй”, първоначално изградило строежа до някакъв етап, не могат да се уредят в настоящото делбено производство, защото то не е съсобственик. По тези съображения, първата претенция е отхвърлена правилно. Сумата от 400 щ.д., претендирана общо от двамата касатори произтича от т.5 от договорът от 04.07.2000 г., наименован предварителен договор за прехвърляне на правото на строеж, с който собствениците на дворното место са договорили с тези съсобственици, които последно са придобили право на собственост върху дворното место от [фирма]. С т.5 от този договор „купувачите” се задължават да заплащат наем за жилище на продавача В. В.. Страни по този договор са освен съсобствениците и лица, които не са съсобственици. Няма данни договорът да е развален, поради което да се дължи връщане на даденото. Даването на сумата може житейски да е свързано с изграждането на сградата, но сградата би могла да се изгради и без съсобственикът В. да живее под наем. В този смисъл тази претенция не касае изискуемо вземане на съделителите, които са я заявили, не се отнася до отношения между съсобствениците и не касае съсобствеността. Затова правилно е отхвърлена от инстанциите по същество. Неправилно е разбирането на касаторите, че при отхвърляне на претенция по сметките не се дължи заплащане на държавна такса, или се дължи такса не по-висока от 20 лв. Претенцииите по сметки са искове, предявени в делбеното производство. Облекчението за съделителите е, че държавната такса не се дължи при предявяване на претенцията, а се присъжда накрая с решението в зависимост от резултата. За тези претенции, държавната такса е по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В чл. 10 от тази тарифа е уредена друга хипотеза когато в рамките на исково производство се предяви възражение за подобрения. Тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва решението по иска, който е разрешен, възражението за право на задържане и за прихващане, съгласно чл. 298, ал.4 ГПК, то в т. 10 от Тарифата се посочва, че по възраженията се събира такса само за уважената част от възражението. За останалата неуважена част не се събира държавна такса, защото по нея не се формира сила на пресъдено нещо. Това обаче не касае производството по делба, в което претенциите се заявяват като искове, а не като възражения. Затова правилно са определени дължимите от касаторите суми като държавна такса по заявените от тях претенции. Неоснователно е оплакването на касаторите, за неправилност на решението, поради това, че се е сменил докладчика в хода на въззивното разглеждане на делото, поради което новия докладчик не е могъл да се запознае достатъчно добре с движението и фактите по делото. В гражданското производство, ГПК не предвижда несменяемост на състава на съда. Самата смята на състава не е основание за неправилност на решението. Изискването за случайно разпределение на делото е спазено, а в последствие, след избирането на докладчика съдия Д.Г. в Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, тя е заместена от посочените от председателя съдии в изпълнение на задълженията му да организира работата в съда. Производството по делото е по отменения ГПК и съдът се е съобразил с това, че по него няма преклузии. Въззивният съд е допуснал исканите от страните доказателства и не се е позовавал на нормата на чл. 266, ал.2 от действащия ГПК, за да отхвърли доказателствени искания.. Тъй като по същество способът за извършване на делбата не се променя с настоящото решение, а в частта за сметките, касационната жалба е неоснователна, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 4619 от 13.10.2014 г., постановено по гр. д. № 3407/2002 г. на Варненски районен съд в частта, с която е извършена делбата на допуснатия до делба недвижим имот: дворно место, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3 от кв. 676 по плана на ІІ м.р. находящо се в [населено място], [улица], ведно с находящата се в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж и вместо това постановява: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните самостоятелни обекти от допуснатия до делба недвижим имот: дворно место с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3 от кв. 676 по плана на ІІ м.р. находящо се в [населено място], [улица], с площ от 200 кв.м., ведно с находящата се в него жилищна сграда с идентификатор 10135.2557.49.1, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж както следва: 1.Магазин партер, с идентификатор 10135.2557.49.1.9, находящ се в [населено място], [улица], в североизточната част на партерен етаж в жилищна сграда, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77, със застроена площ от 28.18 кв.м., състоящ се от: офисно и сервизно помещение, ведно с 3.2201 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: запад-офис №1, изток-съседен парцел, север- [улица], юг-двор и офис №1. 2.Офис-магазин партер, с идентификатор 10135.2557.49.1.10, находящ се в [населено място], [улица], в северозападната част на партерен етаж в жилищна сграда, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77, със застроена площ от 111.24 кв.м. на първо ниво, 24.55 кв.м. на второ ниво и сутеренно помещение с площ от 24.94 кв.м., състоящ се от: офис №1 на две нива: първо ниво – офисно и сервизно помещение; второ ниво – офисно помещение; сутеренно помещение, свързано вътрешно с партерното ниво на офиса, ведно с 16.6810 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: на първо ниво: запад-съседен парцел, изток-вътрешен двор, офис №2 и стълбище, север- [улица], юг-съседен парцел; на второ ниво: запад-съседен парцел, изток-вътрешен двор, север-апартамент №2, юг-съседен парцел; на сутеренно помещение: запад-съседен парцел, изток-двор, север-изба №6, юг-съседен парцел. 3.Апартамент № 1, с идентификатор 10135.2557.49.1.1, находящ се в [населено място], [улица], в североизточната част на първи жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77, със застроена площ от 72.63 кв.м., състоящ се от: коридор, две дневни – едната с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, два балкона, ведно с изба №4 със застроена площ от 12.11 кв.м., ведно с 9.0658 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: запад-апартамент №2 и стълбище, изток-съседен парцел, север – [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-изба №3 и коридор, изток- [улица], съседен парцел, север-съседен парцел, юг-изба №5. 4.Апартамент № 2, с идентификатор 10135.2557.49.1.2, находящ се в [населено място], [улица], в северозападната част на първи жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77, със застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня-тоалет, два балкона, ведно с изба №9 със застроена площ от 8.36 кв.м., ведно със 7.7391 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: изток-апартамент №1 и стълбище, запад-съседен парцел, север – [улица], юг-офис и граници за изба №9: юг-вътрешен двор, север-изба №10 и коридор, изток-изба №8, запад-коридор (по екзекутив) 5.Апартамент № 3, с идентификатор 10135.2557.49.1.3, находящ се в [населено място], [улица], в североизточната част на втори жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 72.63 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, два балкона, ведно с изба №2 със застроена площ от 7.28 кв.м., ведно с 9.2463 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: запад-апартамент №4 и стълбище, изток-съседен парцел, север- [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-съседен парцел, изток-коридор, север-изба №3, юг-изба №1. 6. Апартамент № 4, с идентификатор 10135.2557.49.1.4, находящ се в [населено място], [улица], в северозападната част на втори жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 87.22 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня-тоалет, два балкона, ведно с изба №3 със застроена площ от 5.98 кв.м., ведно с 11.1248 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: изток-апартамент №3 и стълбище, запад-съседен парцел, север - [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-съседен парцел, изток-коридор, север-изба №4, юг-изба №2. 7. Апартамент № 5, с идентификатор 10135.2557.49.1.5, находящ се в [населено място], [улица], в североизточната част на трети жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 71.20 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, кабинет, баня-тоалет, един балкон, ведно с изба №5 със застроена площ от 8.0 кв.м., ведно с 9.0975 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: запад-апартамент №6 и стълбище, изток-калкан, север- [улица], юг-вътрешен двор и за избата: запад-коридор и общо помещение, от север- [улица], юг-стълбище, запад-изба №4 (по екзекутив). 8. Апартамент № 6, с идентификатор 10135.2557.49.1.6, находящ се в [населено място], [улица], в северозападната част на трети жилищен етаж в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 50.84 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, един балкон, ведно с изба №1 със застроена площ от 5.00 кв.м., ведно с 6.4094 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: изток-апартамент №5 и стълбище, запад-калкан на съседна сграда, север- [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-съседен парцел, изток-коридор, север-изба №2, юг-офис. 9. Апартамент № 7, с идентификатор 10135.2557.49.1.7, находящ се в [населено място], [улица], в североизточната част на четвърти и пети жилищни етажи (пети и шести надземни етажи) в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 126.39 кв.м., състоящ се от: четвърти етаж: входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, два балкона; пети етаж: входно антре, баня-тоалет и два балкона, ведно с изба №10 със застроена площ от 3.86 кв.м., ведно с 14.5838 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента №7: запад-апартамент №8 и стълбище, изток-калкан, север- [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-коридор, изток-коридор, север-стълбище, юг-изба №9 (по екзекутив). 10. Апартамент № 8, с идентификатор 10135.2557.49.1.8, находящ се в [населено място], [улица], в северозападната част на четвърти и пети жилищни етажи (пети и шести надземни етажи) в жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, с идентификатор 10135.2557.49.1, намираща се в дворно място с идентификатор 10135.2557.49, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3, кв. 676 по план на 2 м.р., с площ от 200 кв.м. и при граници: „ [улица], ПИ № 67, 69 и 77; със застроена площ от 110.01 кв.м., състоящ се от: четвърти етаж: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, два балкона; пети етаж: входно антре, две спални, баня-тоалет, балкон и тераса, ведно с изба №6 със застроена площ от 7.38 кв.м., ведно с 12.8345 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници за апартамента: изток-апартамент №7 и стълбище, запад-калкан на съседна сграда, север- [улица], юг-вътрешен двор и граници за избата: запад-общо помещение, изток-съседен парцел, север- [улица], юг-изба №7 (по екзекутив). Реализираната от проданта на всеки обект сума да се разпределя съобразно квотите на съсобствениците, при които е допусната делбата, както следва: за Е. Й. И. и Я. Г. И. - 1200/4800 ид. ч.; за Е. И. /лично/– 200/4800 ид. ч.; за Т. Б. П. 1000/4800 ид. ч.; за Д. Д. Б. 1104/4800 ид. ч.; за В. Д. В. 1104/4800 ид. ч.; за Д. Н. М. и З. И. М. 45/4800 ид. ч.; за Г. С. Н. 57/4800 ид. ч.;за Е. В. К. 24/4800 ид. ч.; за Ц. К. А. 14/4800 ид. ч.; за Д. А. Д. 14/4800 ид. ч.; за Е. А. К. 38/4800 ид. ч. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: