Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * основателност на искане за възобновяване * задочно осъден * задочно осъждане * задочно производство * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София, 11 октомври 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова
Даниел Луков

при участието на секретар Н.Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Н.Любенов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 567/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. К. Г., чрез защитника си адвокат В. Б., за възобновяване на наказателното дело, отмяна на влязлата в сила на 17.10.2017 г. присъда № 105777 от 28.04.2017 г. по н.о.х.д. № 8855/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, XI състав и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.
В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване поради неучастието на осъдения М. К. Г. в наказателното производство.
В съдебно заседание осъденият М. К. Г. и неговият защитник адвокат В.Б. поддържат искането по развитите в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Същото е проведено изцяло в негово отсъствие, а осъденият не се е укривал.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:
С решение № 1076 от 17.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 2793/2017 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, IХ състав потвърдил изцяло присъда № 105777 от 28.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 8855/ 2016 г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, XI състав, с която е признат осъдения М. К. Г. за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец януари 2010 г., в [населено място], [улица], № 52-54, в съучастие като съизвършител с Б. О. Б., от офис на фирма „П. К." О., чрез подкопаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнели чужди движими вещи, всичко на обща стойност 5 409,29 лв., от владението на Г. М. Г., управител на дружеството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 3 вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
Осъденият М. К. Г. бил задържан на 22.03.2018 г. от испанските власти въз основа на европейска заповед за арест, издадена от първоинстанционния съд и предаден на българските власти на 09.05.2019г.
Присъдата е влязла в сила на 17.10.2017 г. Наказанието лишаване от свобода е приведено в изпълнение от българските власти на 09.05.2019г., като се намира в затвора гр.С.
Искането на осъдения М. К. Г., чрез защитника му адв.В.Б. от дата 14.05.2019г. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от фактическото му предаване от Кралство Испания на Р България.
Разгледано по същество искането на осъдения е основателно.
Наказателното производство срещу осъдения М. К. Г. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Досъдебното производство е било образувано на 18.01.2010 г., но Г. не е бил намерен, за да бъде призован за участие. Призовките до него били връщани в цялост с отбелязване, че не живее на адрес в [населено място], [улица], № 21, ап. 317, както и на [улица], където е бил под наем. Обявен е за общодържавно издирване с бюлетин № 33/ 03.02.2010 г. на СДВР и телеграма № 6993 от 02.02.2010 на ГД НП-София. Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие с постановление от 28.06.2010 г., по ДП № ЗМ 45/2010 г., по описа на СДВР (л. 168 от ДП), с участието на служебен защитник. Впоследствие обвинението срещу него е било конкретизирано, също при условията на задочно производство.
Осъденият М. К. Г. не е взел лично участие в наказателното производство до окончателното приключване на същото.
Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи след предявяване на обвинението, каквото нормативно изключение не е проявено по делото). Предвидената в закона хипотеза гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а" от ЕКЗПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език.
Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423,. ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения М. К. Г.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на разследването, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК).
Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението си и по мярката за неотклонение, отчитайки предходните осъждания на молителя Г., характера на повдигнатото спрямо него обвинение и предвиденото за същото наказание, ВКС в този си състав приема наличието на опасност от укриване от страна на молителя, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „задържане под стража“.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 423, ал. 1 от НПК


Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 8855/2016 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, XI състав.
ОТМЕНЯВА влязлата в сила на 17.10.2017 г. присъда № 105777 от 28.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 8855/2016 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, XI състав и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на разследването.
ВЗЕМА спрямо М. К. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: