Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                           № 195   София 30.11. 2009 г.                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 04.11.2009 година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                    при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ търговско дело №  299/2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, Н. С. Н. от гр. С., ул. “. № 2, вх. “Г”, ет. 10, ап. № 32, е подал касационна жалба против решение № 104/17.12.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Бургаския апелативен съд. По делото е постъпила и писмена защита от пълномощника на касатора адвокат Е, с която моли да се уважи касационната жалба, ведно с присъждане на направените съдебни разноски във всички досегашни производства. Ответникът по касация – С. И. М. от село Г., Община С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І от ГПК, с който заявява становище, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С определение № 433/17.07.2009 год. ВКС състав на ІІ т. о. е допуснал до касационно обжалване решение № 104/17.12.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Бургаския апелативен съд. С въззивното решение се отменява решение № 76/25.07.2008 год. по гр. д. № 90/2008 год. на Сливенския окръжен съд, и вместо него се постановява друго, с което се приема за установено на основание чл. 254 ГПК /отм./, по иска на С. И. М. срещу Н. С. Н., че присъдената сума с решение по гр. д. № 4432/07 год. на Сливенския районен съд в размер на 39 116,60 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000,00 евро, основаваща се на издаден на 04.05.2007 год. запис на заповед за сумата от 20 000,00 евро, с издател С. И. М. и получател Н. С. Н., не се дължи. За да обоснове извода си за недължимост на сумата, въззивният съд приема, че не е налице едно от задължителните условия визирани в чл. 535 т. 2 ТЗ. Съгласно тази разпоредба записът на заповед трябвало да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, и не бъде ли означена в записа на заповед сумата която трябва да се плати – ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничния ефект. Това означавало, че трябва да е посочена паричната сума – колко и какви пари се дължат, в който смисъл било и ТР № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, а така както било отразено в процесния документ на сумата в евро, но без да е посочено, че тe представляват левовата равностойност на дадената в заем сума, както и при липса на такава уговорка между страните, записът на заповед не отразявал волята на страните. Бургаският апелативен съд приема, че липсата на задължителен реквизит на записа на заповед налагал извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което пък водело до недействителност на записа на заповед. Изложени са съображения, че ответникът не е доказал и наличие на каузални правоотношения – дадена в заем пари, за които е издаден и процесния запис на заповед. ВКС ІІ т. о. приема следното: Настоящият състав не споделя приетото от въззивния съд, че “не е налице едно от задължителните условия визирани в чл. 535 т. 2 ТЗ”, а именно, че не е посочено, че сумата в евро представлявала левовата равностойност на дадената в заем сума, при което записът на заповед не отразявал волята на страните, и че това противоречало на ТР № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС. В чл. 535 т. 2 ТЗ като съдържание /реквизит/ на записа на заповед е посочено “безусловно обещание да се плати определена сума”. В случая тази определена сума е била 20000,00 евро, като от разпоредбата на закона не може да се направи извод за изискване в съдържанието на записа на заповед да се отбелязва, че сумата по каузалното правоотношение между страните следва да отговаря и на сумата посочена във валута в абстрактната сделка. Ето защо, настоящият състав не приема, че записът на заповед е издаден в нарушение на изискването за съдържание на чл. 535 т. 2 ТЗ и, че противоречи на приетото с ТР № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС. Записът на заповед е абстрактна сделка и за разлика от каузалната сделка не съдържа основание с оглед действителността му, и затова от съдържанието на процесния запис на заповед не може да се разбера защо е издаден. Но от това не следва, че зад абстрактната сделка не стои една каузална такава, а в случая, според твърдението на ответника, тази каузална сделка която се обслужва от абстракната, е даден заем в пари. Обосновано с оглед релевираните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал (по отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК - отм. взискателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възражението си срещу това вземане), наличие на правоотношения произтичащи от договор за заем. След като в процесния случай записът на заповед е издаден като обезпечение на друга сключена между страните каузална сделка – паричен заем, както е било поддържано по делото, взискателят – ответник по иска, е следвало да докаже действителността на това каузално правоотношение съгласно чл. 127 ГПК /отм./, тъй като от установяване наличието на тези факти цели да извлече изгодни за себе си правни последици. Договор в писмен вид не е сключен между страните, а съгласно чл. 133 ал. І, б. “в” ГПК /отм./ за установяване на договори на стойност по-голяма от 1000 лева, свидетелски показания не се допускат. Независимо, че по делото са разпитани свидетели, правилно, с оглед посочената забрана на закона, техните показания не са послужили като основание за формиране на правен извод за доказана каузална сделка, а от тях и от заявеното от ответника по реда на чл. 114 ГПК /отм./, е прието, че същите не кореспондират помежду си. Предвид изложеното настоящият състав счита, че приетото от Бургаския апелативен съд, че ищецът не дължи сумата по записа на заповед, е обосновано, и затова въззивното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/17.12.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Бургаския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: