6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50006
гр.София, 22.03.2024г.
в името на народа
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева
при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1904 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Тутраканци“, [населено място], [община], срещу решение № 393/30.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3062/2021 г. от Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183/15.10.2021 г. по гр.д.№ 730/2020 г. и по присъединеното гр.д.№ 883/2020 г. на Провадийски районен съд, по иска на П. И. И., [населено място], за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на всички решения по т.1, т.3, т.4, т.6 и т.7 на проведено на 08.08.2020 г. годишно отчетно – изборно Общо събрание на Земеделска кооперация „Тутраканци“, а именно: за приемане на отчета на УС за стопанската 2018/2019 г.; за приемане на отчета на КС за стопанската 2018/2019 г.; за избор на председател на Р. Б. и за членове на УС – Р. Г., В. С., С. А. и М. Ф.; за теглене на кредит и решение да не се приемат нови членове за следващите четири стопански години от 2019/2020 г. и за изключване на членове, които нарушават разпоредбите на чл.10, т.4 от Устава на кооперацията. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на решението по т.1 от проведеното на 12.09.2020 г. извънредно Общо събрание за избор на член на УС на К. К..
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, включително игнорирането на част от тях, както и поради несъобразяване на оплакванията във въззивната жалба относно приетите за недопустими от първоинстанционния съд свидетелски показания. Изложени са доводи за допустимостта с гласни доказателства да се установява верността на датата на констативен протокол, отразяващ поставянето на обява за свикване на общо събрание на кооператорите и за липсата на указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Моли обжалваното решение да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане или да се отмени и да се постанови отхвърляне на предявените искове.
Ответницата П. И. И. оспорва касационната жалба, без да е заявила конкретни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че според ищцата П. И. член кооператорите не са били поканени по установения ред за провеждане на Общо събрание на ЗК „Тутраканци“ на 08.08.2020 г., тъй като обявата от 22.07.2020 г. и констативният протокол от 22.07.2020 г., представени в АВ, са антидатирани; липсвал списък на член кооператорите; не е установен кворумът за провеждане на събранието, както и са участвали и гласували лица, които не са кооператори. По отношение на събранието от 12.09.2020 г. липсвали основания за свикването му и били нарушени процедурите по провеждане и по приемане на решенията.
Варненският окръжен съд е установил, че по делото са представени два протокола за проведени заседания на Управителния съвет на кооперацията – от 16.07.2020 г. и от 04.08.2020 г. Протоколът от 16.07.2020 г. не бил подписан от П. И., като от същия се установявало, че е определена дата на провеждане на събранието и дневен ред, идентични с тези в протокола от 04.08.2020 г. В констативен протокол от 22.07.2020 г. лицата Т. И. и И. Т. са посочили, че на входа на сградата на кметството в [населено място], на административната сграда на ЗК „Тутраканци“ и на таблото за общоселски съобщения в централната част на селото е поставена обява от 22.07.2020 г., че на 08.08.2020 г. от 9.00 ч. ще се проведе общо събрание на кооперацията с посочен дневен ред. Във вестник „Труд“ на 22.07.2020 г. е публикувана обява за свикване на общо събрание на кооперацията на 08.08.2020 г. В обява от 27.07.2020 г. е посочено, че общо събрание на кооперацията ще се проведе на 08.08.2020 г., а според констативен протокол от 28.07.2020 г., подписан от Т. И., М. Р., В. В. и И. Т., е удостоверено, че на входа на сградата на кметството в [населено място], на административната сграда на ЗК „Тутраканци“ и таблото за общоселски съобщения в централната част на селото е поставена обява, че се свиква годишно отчетно събрание на кооперацията на 04.04.2020 г. На длъжностното лице по регистрацията първоначално е била представена обявата от 27.07.2020 г. и констативния протокол от 28.07.2020 г., а след дадени указания - обявата от 22.07.2020 г. и констативния протокол от 22.07.2020 г. Според въззивния съд, предвид оспорването на датата 22.07.2020 г., първата достоверна дата е датата на представянето на документа в Агенцията по вписванията – 05.10.2020 г., поради което е формиран извод, че ответникът не е представил доказателства за съществуването на констативния протокол на датата, която той посочва. При така приетите факти Варненският окръжен съд е счел, че не е спазен 14 –дневният срок по чл.16, ал.1 ЗК за обявяване на общодостъпно място на поканата за свикване на събранието. Решението на общото събрание от 12.09.2020 г. е прието за незаконосъобразно, тъй като с него се извършва поправка на друго решение – това от 08.08.2020 г. за балотаж за избор на член на УС, последното прието в нарушение на закона.
С определение № 50587/22.11.2023 г. ВКС прие, че въззивното решение не е недопустимо и допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по ТР №1/2013 г. на ОСГТК по обобщените от състава на ВКС въпроси за правомощията на въззивния съд при направени оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада на делото и за допустимостта със свидетелски показания да се установяват факти, за доказването на които първоинстанционният съд не е дал указания на страната.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Съгласно т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и със съдържанието, уредени в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Във въззивната жалба настоящият касатор – ответник по иска за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията, е направил оплаквания за нарушения по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК по отношение на изискванията първоинстанционният съд да укаже в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства.
За да изпълни задълженията си, въззивният съд е следвало да прецени дали първоинстанционният съд е направил пълен и точен доклад – правилно ли е разпределена доказателствената тежест и дадени ли са указания на страните, което е резултат от проверката доколко заявените оплаквания са обосновани и дали следва да предостави възможност на въззивника да посочи относими за делото доказателства.
В случая с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника, че следва да докаже, че са били налице фактическите и правни основания за вземане на съответните решения при спазване на процедурните правила за това и на законността на процедурата по свикване и провеждане на общото събраните на кооперацията. По отношение на възражението за антидатиране на поканата и на констативния протокол от 22.07.2020 г. съдът не е разпределил доказателствената тежест. В открито заседание на 29.06.2021 г. и двете страни са направил искания и съдът е допуснал свидетели за установяване на обстоятелствата каква обява е била разгласена за свикване на общо събрание на кооперацията на 08.08.2020 г., с какво съдържание и за местата за поставянето й. Показанията на разпитания свидетел на ответника не са обсъдени поради приетото разрешение, че констативният протокол има само формална доказателствена сила и за да се противопостави на трето лице, каквото е ищецът по иска – член на кооперацията, той трябва да има достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК, а според съда е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ. Въззивният съд не е предприел процесуални действия във връзка с оплакванията в жалбата, а в мотивите на решението изцяло е възприел съображенията на първата инстанция.
Настоящият състав на ВКС намира, че първоинстанционният съд правилно е допуснал разпит на свидетели за обстоятелствата относно разгласяване на поканата за свикване на общо събрание на кооперацията на 08.08.2020 г., за съдържанието и за местата за поставянето й, тъй като липсва забрана за установяване на твърдените факти с гласни доказателства. В случай, че съдът възприема искането за изслушване на свидетели като ангажиране на доказателства във връзка с оспорването на датата на писмените документи, то преценката му за недопустимост на гласните доказателства следва да е съобщена на страната, която носи доказателствената тежест и да й се укаже, че не сочи доказателства във връзка с въведените твърдения за датата на разгласяване на поканата. Допускането на събиране на доказателства за определени факти и последващият отказ на съда да ги обсъди при постановяване на решението като недопустими представлява нарушение на процесуалното правило на чл.146, ал.2 ГПК.
В случая, независимо от посоченото нарушение, което не е отстранено от въззивния съд, решаващият състав е формирал неправилен извод, че от значение за решаване на спора е липсата на доказана достоверна дата на констативния протокол от 22.07.2020 г. и съответно, че поканата не е разгласена според устава на кооперацията.
Достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. Това са не всички лица, които не са издатели или не са участвали в съставянето на документа, а само тези, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (решение № 235/04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на І т.о., решение № 273/02.12.2019 г. по гр.д.№ 1067/2019 г. на ІV г.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№ 3590/2020 г. на ІV г.о., решение № 50085/09.01.2024 г. на І т.о.). Ищцата - член кооператор няма качеството на трето лице, поради което спрямо нея е без значение дали документът е с достоверна дата. Верността на датата подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
С оглед на въведените в процеса основания на иска за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията разгласяването на поканата е от значение за преценката за спазване на реда за свикване на събранието. При липса на съставен констативен протокол за времето и мястото на поставяне на поканата тези обстоятелства биха подлежали на доказване от ответната кооперация и съответно при оспорване на съставения протокол - на доказване подлежат същите факти, независимо от удостоверяването им в частния документ. Свидетелските показания са допустими, като процесуалното нарушение във връзка с доклада не би било съществено, но въззивният съд е нарушил и правилата относно допустимите доказателствени средства, както и неправилно е въвел изискване за доказване на достоверна дата на констативния протокол от 22.07.2020 г.
По изложените от състава на ВКС съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Съдът следва да обсъди показанията на разпитания свидетел и ако прецени, че при свикването на събранието не са нарушени законът и уставът на кооперацията – да се произнесе и по останалите въведени основания на иска за отмяна на решенията на общото събрание.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 393/30.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3062/2021 г. от Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183/15.10.2021 г. по гр.д.№ 730/2020 г. и по присъединеното гр.д.№ 883/2020 г. на Провадийски районен съд, по иска на П. И. И., [населено място], за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на всички решения по т.1, т.3, т.4, т.6 и т.7 на проведено на 08.08.2020 г. годишно отчетно – изборно Общо събрание на Земеделска кооперация „Тутраканци“, а именно: за приемане на отчета на УС за стопанската 2018/2019 г.; за приемане на отчета на КС за стопанската 2018/2019 г.; за избор на председател на Р. Б. и за членове на УС – Р. Г., В. С., С. А. и М. Ф.; за теглене на кредит и решение да не се приемат нови членове за следващите четири стопански години от 2019/2020 г. и за изключване на членове, които нарушават разпоредбите на чл.10, т.4 от Устава на кооперацията, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на решението по т.1 от проведеното на 12.09.2020 г. извънредно Общо събрание за избор на член на УС на К. К..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|