Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        №.........   София ,.............  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка Стоянова   ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова..................................и в присъствието на прокурора Красимира Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 282 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия М. Н. Ж. и повереника на гражданските ищци и частни обвинители М. С. Й. /лично и като законен представител на А. Х. Й. /, М. Х. А. , Ж. Х. Й. и З. Х. Й. против решение № 40 от 13.04.2009 г. по внохд № 28/ 2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Генерализираните оплаквания се аргументират с твърденията, че съдът неправилно е отказал разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, фактическата обстановка не е изяснена поради непълнота на доказателствата, а изводите на съда почиват на предположения относно причинноследствената връзка между смъртта на пострадалия и поведението на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се назначат допълнителни съдебни експертизи, или алтернативно – да се оправдае подсъдимия. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители обжалва решението в гражданската му част, като твърди, че “незаконосъобразно, необосновано и недоказано” съдът е отхвърлил частично исковете за обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди, понесени от пострадалите. Предлага да се отмени отхвърлителната част на решението и гражданските претенции се уважат в предявения размер. Прокурорът изразява становище за частична основателност на касационната жалба на подсъдимия поради отсъствието на категоричност в заключението на експерта, изпълнил съдебномедицинската експертиза по делото. Споделя също така оплакването за занижени размери на присъдените обезщетения. В заключение пледира за отмяна на въззивния акт поради съществени процесуални нарушения.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :   Окръжният съд в гр. Я. с присъда № 8 от 27.01.2009 г. по нохд № 339/2008 г. признал подсъдимия М. Н. Ж. за виновен в това, че на 23.07.2008 г. около 09.30 ч. в гр. Я., при управление на товарен автомобил “Пежо“, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. А. Й. , поради което и на основание чл. 342, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343“г” от НК съдът лишил Ж. от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В полза на всеки от гражданските ищци били присъдени обезщетения в размер на 30 000 лева за понесените неимуществени вреди, а в полза само на М. Й. – обезщетение в размер на 500 лева за претърпените имуществени вреди от извършеното от подсъдимия престъпление. В останалата част над уважените размери гражданските искове били отхвърлени. Апелативният съд в гр. Б. с решение № 40 от 13.04.2009 г. по внохд № 28/2009 г. изменил присъдата, като увеличил присъденото в полза на малолетния А. Х. Й. обезщетение от 30 000 лева на 35 000 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:     По жалбата на подсъдимия М. Н. Ж.   Преди всичко се налага уточнението, че съгласно чл.348, ал.1 НПК необосноваността и непълнотата на доказателствата не са касационни основания, поради което твърденията на касатора , че фактическата обстановка, въз основа на която е осъден, не се подкрепя от доказателствата по делото, не могат да се обсъждат от настоящата инстанция. Допустимо, но неоснователно е позоваването на касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Той не е имал основание да ревизира становището на първата инстанция за недопустимост на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Първата инстанция е отказала провеждането на съкратено съдебно следствие, като се позовала на недостатъчност на доказателствения материал в подкрепа на направените самопризнания. Вярна е забележката на защитата, че съставът на окръжния съд в гр. Я. е изложил твърде лаконично съображенията си. Несъмнено убедителността на определението, с което е отхвърлено искането за преминаване към реда на чл. 372, ал.4 от НПК, би спечелила от една по-обстоятелствена мотивировка. Въззивният съд е компенсирал нейното отсъствие, като внимателно е разгледал цялостната процесуална дейност на първата инстанция. По този начин той е направил изводи, отхвърлящи твърдението за неправилен отказ от съкратено съдебно производство. Окръжният съд е провел подробни разпити на свидетелите и вещите лица и така е преодолял съмненията в подкрепата на самопризнанията от останалия доказателствен материал. Не може да бъде споделено разбирането на защитата, че съдът не е имал право да пристъпи към провеждане на съдебно следствие, а би следвало да върне делото на прокурора от фазата на разпоредителното заседание с указания относно противоречивите и непълни доказателства. Подобна позиция е напълно лишена от процесуално основание. Чл.248, ал.1 от НПК, регламентиращ въпросите, които се обсъждат от съдията докладчик след образуване на делото при подготовката на съдебното заседание, не предвижда такава възможност. Оплакването на касатора е повод да се припомнят задължителните обвързващи предписания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т.1, според които процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата, включителни такива, обусловили непълнота на доказателствения материал, не представляват основание за прекратяване на делото и връщането му на прокурора. Жалбоподателят акцентира основно върху превратното възприемане на изводите на изслушаните съдебномедицинска и автотехническа експертизи, което е довело до невярни заключения относно причинноследствената връзка между действията на подсъдимия като водач на моторно превозно средство и уврежданията на пострадалия. Защитата на подсъдимия последователно поддържа версията за смърт от падане от каруцата преди контакта между тялото на пострадалия и автомобила, управляван от подсъдимия. Двете предходни инстанции са изложили убедителни аргументи защо не споделят свързаната с това твърдение хипотеза за обективна несъставомерност на деянието по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342,ал.1 от НК. Данните по делото по безспорен начин установяват причиняването на автомобилна травма на пострадалия. По тялото му са открити многобройни механични увреждания, причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискане с голяма сила. Според вещото лице д-р К са засегнати много органи и е причинена остра кръвозагуба. Смъртта е следствие не на едно, а на множество травматични увреждания. Експертът категорично твърди, че те не могат да се получат от “едно падане” . Защитата на касатора изважда от контекста на експертизата допуснатата от вещото лице възможност при падането от каруцата пострадалия да контузи шиен прешлен или черепния покрив и я интерпретира изолирано от останалите данни. Тези хипотетични варианти обаче не изключват пряка причинна връзка между останалите многобройни травми от прегазването и настъпилата смърт. Некоректната редакция на мотивите на въззивния съд /стр.3/, която свързва травмата на черепната основа и тази на шийните прешлени въпреки нюансите на експертната интерпретация за възможният им причинител, не представлява съществено процесуално нарушение, както твърди касатора. Съдът не е изопачил съдържанието на експертизата и в мотивите си е подчертал значението на останалите многобройни травми от прегазване за настъпилия вредоносен резултат. В разпита си пред първоинстанционния съд вещото лице детайлно е описало механизма на причиняване на уврежданията. Според него най-напред в досег с ходовата част на автомобила била главата на пострадалия, след това тя е отметната силно настрани, което довело до счупване на тялото на седмия шиен прешлен и в черепната основа. Експертът подчертава, че последната травма е смъртоносна и не би могла да се получи при падане. Прегазването е станало непосредствено след като Х. Й. се оказал на пътното платно, а смъртта му настъпила много бързо. При тези данни преходните инстанции не са имали основание да отхвърлят причинноследствената връзка между този финал на пътнотранспортното произшествие и преминаването на гумите на автомобила на подсъдимия през тялото на пострадалия. Двете предходни инстанции са отбелязали,че той не би настъпил, ако подсъдимият е управлявал товарния автомобил с разрешената скорост от 50 км/ч. Тогава той би могъл да спре на 12,47 м преди конфликтната точка с Й. . Ето защо версията на защитата за случайно събитие правилно е отхвърлена като незаконосъобразна. Подсъдимият е бил длъжен да предвиди ,че при управлението със скорост ,надвишаваща разрешената от ЗДвП, не би могъл да спре в обусловеното от нея разстояние при внезапно възникнало препятствие на пътното платно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че защитата на подсъдимия коментира автотехническата експертиза в отклонение от действителното й съдържание. Този подход не може да обоснове съществено процесуално нарушение, допуснато от съставите по същество, при установяване на правнорелевантните факти. Експертите от автотехническата експертиза безпротиворечиво са обяснили механизма на удара между колата, управлявана от подсъдимия, и каруцата , в която се намирал пострадалия. Те се обединяват около извода, че Й. Х. е паднал под въздействие на инерционните сили, получени при набиване на оковете на каруцата в банкета. Съдът, след като обсъдил експертното заключение, приел , че автомобилът на подсъдимия е блъснал каруцата когато пострадалият вече не се е намирал върху нея. Ето защо разсъжденията на апелативния съд не страдат от непреодолими вътрешни противоречия , налагаши отмяна на обжалваното решение. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната в незаконосъобразно обсъждане на доказателствата и превратното им тълкуване. Фактическите изводи в атакуваното решение почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да са изключени тези , които касаторът свързва с позицията си за невинност. Неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Основният довод на защитата в негова подкрепа - обективната несъставомерност на деянието, бе обсъден и отхвърлен по-горе. Настоящият състав не установи очевидно несъответствие между наказанията, наложени на подсъдимия от една с. и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на наказанието съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 от НК, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Няма основание и за корекция на уважените размери на гражданските искове в желаната от жалбоподателя посока на намаляване. Размерите на присъдените обезщетения е съобразен с установените от въззивната инстанция морални и материални щети , понесени от ищците, както и с изградения от житейската и съдебна практика критерий за справедливост, поради което не подлежат на намаляване.   По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители   Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители атакува справедливостта на присъдените обезщетения с аргументи, свързани с дълбоката им покруса от загубата на техния съпруг и баща, както и със статута им на безработни . Последният довод не би могъл да се обсъжда при определяне на размера на вредите с неимуществен характер, формиран от понесените болки и страдания от загубата на близък роднина. Искът за имуществени вреди, предявен от М. Й. , се отнася единствено до разходите по погребалните ритуали и не засяга претенции за издръжка. Въззивният съд неточно е отбелязал /стр.5 от решението/, че първата инстанция не е се позовала в мотивите си на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Напротив, на стр.6 от мотивите към присъдата, окръжният съд е подчертал, че Й. Х. е допуснал нарушения на правилата за движение и това обстоятелство е намерило отражение в размера на уважената част от гражданските искове. Въззивният съд от своя с. изрично е акцентирал върху неправомерното поведение на пострадалия , който се движел по пътното платно с неизправна каруца. В светлината на това обстоятелство съдът законосъобразно е конкретизирал размера на дължимите обезщетения, които настоящият състав намира адекватни на установения обем на възмездяваните вреди и приноса на пострадалия за настъпване на пътнотранспортното произшествие.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 13.04.2009 г. по внохд № 28/ 2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2..