Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
Гр.София, 24.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия КРЪСТЕВ К.Н.Д. 2410/13 г.,
За да се произнесе, като на основание чл. 33, ал.5, изр.2 НПК решението е изготвено от съдия СТАМБОЛОВА, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.421,ал.1 вр.чл.420,ал.1,пр. посл. вр.чл.419 вр.чл.341,ал.1 вр.чл.452 НПК.
С определение № 312/09.05.13 г., постановено в процедура по чл.451 и сл.НПК по Н.Ч.Д.378/13 г., ОС-Пловдив /ПОС/ е заменил на основание чл.43 А, т.2 НК изцяло неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 2 години 4 месеца и 10 дни, наложено на Н. С. Н. по Н.О.Х.Д.177/09 г.по описа на РС- Дряново, с наказание лишаване от свобода в размер на 1 година 2 месеца и 5 дни, търпимо в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. По жалба на осъдения по съществото на замяната, с определение № 130/ 29.07.13 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, 1 наказателен състав по В.Н.Ч.Д.207/13 г. , е отменен съдебният акт на ПОС и е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационния съвет- гр. Пловдив за замяна на неизтърпяната част от определеното наказание пробация с лишаване от свобода, постановено по Н.О.Х.Д. 177/09 г. по описа на РС – Дряново, наложено на Н.. Определението е влязло в сила на 29.07.13 г.
В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок, на 28.10.13 г.е постъпило искане от Главния прокурор на РБ, в което се релевира касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се възобновяване на въззивното наказателно производство, отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането.
Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща упълномощен представител и не заявява становище по сезиращия настоящата инстанция документ.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на държавния обвинител в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното:
Преди да се даде конкретен отговор на отправеното основно възражение, изискващо възобновяване на производството поради нарушение на материалния закон, е нужно да се посочат няколко обстоятелства, които стоят в основата на разрешаване на процесния казус /същите буквално са описани в искането/.
Приложеното по делото свидетелство за съдимост дава възможност да се забележи, че Н. е осъждан многократно, по няколко от осъжданията му е определено наказание пробация, по едно- глоба, а по останалите- лишаване от свобода. По Н.О.Х.Д.139/09 г. по описа на РС – Пловдив - второто от делата, по които му е наложена пробация, е проведена процедура по замяна с наказание лишаване от свобода.
Било невъзможно осъденият да започне да търпи веднага наказанието пробация, наложено по Н.О.Х.Д.177/09 г. по описа на РС-Дряново, тъй като до 13.01.12 г. търпял наказания лишаване от свобода, наложени по Н.О.Х.Д.1017/ 07 г. по описа на РС-Горна Оряховица в размер на 6 месеца, по Н.О.Х.Д.762/10 г.по описа на РС-Троян в размер на 10 месеца и по Н.О.Х.Д.139/09 г. по описа на РС-Пловдив, след замяна на пробация, в размер на 2 месеца и 15 дни. Изтърпяването на наказанието пробация, постановено по Н.О.Х.Д.177/09 г., започнало на 20.01.12 г. След това, поради множеството споменати вече осъждания, Н. отново се наложило да изтърпи наказание лишаване от свобода- от 11.06.12 г. до 11.12.12 г.-постановено по Н.О.Х.Д.4656/12 г. по описа на РС-Варна. От 12.12.12 г. до 14.03.13 г. той продължил да търпи наказанието пробация, постановено по Н.О.Х.Д.177/09 г.по описа на РС- Дряново. В тази връзка е постъпило предложение на председателя на Пробационен съвет – гр. Пловдив в съответствие с процесуалния закон, за замяна на основание чл.43 А, т.2 НК на неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 2 години 4 месеца и 10 дни, конкретно с лишаване от свобода. ПОС е уважил искането, а ПАС го е отхвърлил поради изтекла на 01.12.12 г. абсолютна давност за изпълнение на наказанието пробация, в съгласие с разпоредбата на чл.82,ал.4 вр.ал.1, т.5 НК.
В искането си за възобновяване Главният прокурор въздига сериозни аргументи срещу тезата на въззивния съд, посочвайки че по силата на правилата за групиране на наказанията по чл.25-23 НК, ако пробацията следва да се изтърпява отделно, това става след изтърпяване на лишаването от свобода, което наказание се явява по-тежко по смисъла на чл.37 НК; основният принцип при изпълнение на наказанието изисква по-тежкото наказание да е с предимство пред останалите, независимо от момента на влизане в сила на присъдите, което е изключение от постулата, заложен в пар.1 от ДР на ЗИНЗС. Обосновава се, че цитираният принцип се прилага както в случаите на незапочнало изпълнение на наказанието пробация, така и ако изпълнението на същото е започнало, но в съгласие с разпоредбата на чл.228, ал.З ЗИНЗС, „когато по време на изтърпяване на наказанието пробация се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или бъде приведена в изпълнение друга присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира". Според нормата на чл.233, ал.2 ППЗИНЗС „след освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода началникът на затвора уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки".
Обосноваването на позицията по искането продължава с анализ на приетите от ПАС за относими към настоящото производство материалноправни норми по изпълнителската давност. Посочва се, че съгласно чл.82, ал.1, т.5 НК давностният срок за изпълнение на наказанието пробация е 2 години, като в съответствие с ал.2 той тече от влизане на присъдата в сила, а при приложение на чл.66 НК- от влизане в сила на присъдата или определението по чл.68 НК. Тези срокове обаче текат при реална изпълнимост на съответното наказание. Отстоява се,че по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение, свързана със задържане, независимо от продължителността им, давност за изпълнение на наказанието пробация не тече, без да се спира или прекъсва, защото в същия период това наказание е неизпълнимо. Неговата изпълнимост се активира след освобождаване на лицето от пенитенциарно заведение или ареста. В подкрепа на тази позиция се изтъква, че когато при групиране на наказания са определени няколко общи наказания лишаване от свобода и те се изпълняват едно след друго, при изпълнението на всяко от тях не тече давност по отношение на останалите поради неизпълняемост в този период. Твърди се,че изпълнителската давност е срок за действие на надлежните органи на властта и при положение, че те са лишени от възможност да действат, се стига до обезсмисляне на самата давност. В този смисъл се оспорва разрешението на въззивния съд за прилагане на института на абсолютната давност по чл.82,ал.4 вр.ал.1,т.5 НК- три години.
ВКС в настоящия му състав се солидаризира със становището, развито в искането на Главния прокурор. Давността в наказателната юриспруденция се определя като времеви отрязък, след който титулярът на съответното право се разделя със заложената в закона възможност да реализира същото, използвайки апарата за държавна принуда. Без последната са несъстоятелни и давността за наказателно преследване, и тази за изпълнение на наложеното с влязла в сила присъда наказание. Поначало наличието въобще на давност е свързано от една страна с немислимостта опасността от активиране на държавната принуда да съпътства един човешки живот и да създава фактическа и правна несигурност, а от друга- с устрема да се генерира активност у притежателя на съответното право, че трябва да действа в определен период, след който се приема загуба на интерес от негова страна да реализира това право. Точно в такъв контекст НК предвижда спиране и прекъсване на давността, когато се налага да се разреши преюдициален въпрос с влязъл в сила съдебен акт или когато надлежни органи, олицетворяващи предвидената по закон държавна принуда, предприемат действия по преследване срещу определено лице или спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. Оттам насетне давността продължава да тече /при спиране/ или започва да тече нова давност /при прекъсване/.
Не такъв обаче е бил поставеният пред ПАС въпрос. Давността не е обмислена в светлината на възможността за реализиране на държавната принуда относно процесното наказание пробация и замяната му с лишаване от свобода по необходимия процесуален ред. Конкретно що се касае до изпълнителската давност, интересуваща ни в настоящото наказателно производство, видно от ал.2 на чл.82 НК тя започва да тече от влизане на присъдата в сила /втората алтернатива в случая не е важима/. Активира ли се изпълнение на наказанието обаче, давност не може изобщо да тече, защото надлежният орган е предприел необходимите стъпки за реализиране на принадлежащото му право. Законодателството по изпълнение на наказанието /ЗИНЗС и ППЗИНЗС/ визира алгоритъма, по който се пристъпва към изпълнение на всяко отделно наказание, включително и когато няколко наказания се конкурират и трябва да бъдат реално изтърпявани. По този начин е уредена принципната изпълнимост на наказанията. Всякога, когато по реда, предвиден в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, се изпълнява наказание лишаване от свобода например, задължително търпимо преди пробацията, изпълнителска давност, включително и за последната, не тече, тъй като това наказание по правило е неизпълнимо. Казаното е така, не защото надлежният орган не е предприел всички изисквани от него действия и се е дезинтересирал от скрепените с държавна принуда свои задължения по изпълнение на пробацията, а защото няма правна възможност да изпълнява това наказание. Давност ще започне да тече, едва след като той има такава възможност /ако след изтърпяване на лишаване от свобода не се пристъпва към изпълнение или доизпълнение на пробация/, но не демонстрира поведение по реализирането й.
В този смисъл ВКС не намира за основателна тезата, лансирана от второстепенния съд, свързана с невъзможност в конкретния случай давностен срок за изпълнение на наказанието да не тече. Изложената от него аргументация води до извод за нарушение на материалния закон, по какъвто начин е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Предвид това, че изтъкнатото не е в полза на осъдения, се дължи следователно, както се иска от Главния прокурор, възобновяване на въззивното наказателно производство, отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
Затова и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.207/13 г. по описа на АС-Пловдив.
ОТМЕНЯВА определение №130/29.07.13 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Ч.Д. 207/13 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ /ОМ/ 2/
Предвид обстоятелството, че съдията-докладчик ЮРИЙ КРЪСТЕВ е на особено мнение, на основание чл.33, ал.5, изр.2 НПК, решението е изготвено от съдия ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Юрий Кръстев:
Считам искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по вчнд № 207/2013 г., на Апелативен съд гр.Пловдив за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Присъдата по нохд № 177/2009 г., за неизтърпяната част от която е поискано замяна с наказание лишаване от свобода, на Председателя на пробационния съвет гр. Пловдив, е влязла в законна сила на 01.12.2009 г. Съгласно разпоредбите на чл. 82, ал. 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, наложеното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на присъдата, като независимо от спиране или прекъсване на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок надвишаващ с една втора срока предвиден в ал. 1, който в настоящият случай е 3 години.
По посочената присъда давностния срок за изпълнение на наказанието е изтекъл на 01.12.2012 г. Следователно погасяването е станало преди изпълнението на наказанието „пробация” да бъде възобновено – 12.12.2012 г., след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по нохд № 4656/2012 г. н РС Варна. Независимо от спиране или прекъсване на давността за изпълнение на наказание, изтеклия срок от влизане в сила на присъдата, който надвишава с една втора срока посочен в чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, е пречка за замяна на неизтърпения остатък от това наказание. В този смисъл е и решение на ВС, 2 н.о. по нохд № 76/1990 г.
Съдия:
|