1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 105 Гр.София, 04.10.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 484/2022 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. И. А. подадена чрез защитника му -адв. З. С. срещу въззивна присъда № 6 от 22.03.2022г., постановено по ВНОХД № 929/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба формално се посочват касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. В допълнението към нея от 06.06.2022г. е направен опит да се изложат доводи в подкрепа на същите. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия А.- адв.С. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения. Подсъдимият е солидарен с доводите на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Подчертава, че възраженията в нея са относими към обосноваността на съдебния акт, което не представлява касационно основание. Единствено припознава като доводи касаещи допуснати съществени процесуални нарушение аргументите относно направения доказателствен анализ и неговата обективност. Не отчита пропуски в мотивите към атакуваната въззивна присъда, които са подкрепят това оплакване, поради което намира същата за законосъобразна и предлага да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият заявява, че желае да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260082 от 19.05.2021г. на СГС, НО, 21 с-в, постановена по НОХД № 98/2021г. подсъдимият Д.А. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НК и 159, ал. 3 от НК. Депозиран срещу първоинстанционната присъда протест от представителя на прокуратурата е инициирал въззивна проверка. С въззивна присъда №6 от 22.03.2022г., постановена от Софийски апелативен съд, 4 въззивен състав по ВНОХД № 929/2021г., първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, както следва: Затова че на неустановена дата в периода от месец май 2019 г. до 23.07.2019г.,в гр. София, на посоченото място, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица, ненавършили 14-годишна възраст / Н. С. и С. З./, поради което и на основание чл.149,ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от пет години, от влизане на присъдата в сила. Затова, че на неустановена дата в периода от месец май 2019 г. до 23.07.2019г.,на същото място, чрез използване на телевизионен приемник е пускал телевизионни канали с порнографски материали - филми, на лица ненавършили 16 години- свидетелката Н. С. на 6 години, поради което и на основание-чл. 159, ал. 3 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и глоба от 1000лв. , като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. Затова, че на неустановена дата в периода от месец май 2019 г. до 23.07.2019г.,на същото място, чрез използване на телевизионен приемник е пускал телевизионни канали с порнографски материали - филми, на лица ненавършили 16 години- свидетелката С. З. на 6 години, поради което и на основание-чл. 159, ал. 3 от НК. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и глоба от 1000лв. , като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. На основание му е определено едно общо наказание, най-тежкото- три години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, на основание чл.66 НК и е присъединено наказанието „глоба“ от 1000лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия Д. А. за неоснователна. С разпореждане от 05.05.2022г., е отказано образуване на касационно производство по депозираната касационна жалба на подсъдимия и допълнението към нея от 05.04.2022г. тъй като не са посочени данни, в подкрепа на формално посочените касационни основания. С изпълнение на указанията на касационната инстанция, е депозирано допълнение от 06.06.2022г. В същото отново трудно се разпознават аргументите на защитата в подкрепа на твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложното наказание. Разгледани подробно доводите на защитата, касаят изключително обосноваността на въззивния съдебен акт, като се изразява несъгласие с изводите на апелативния съд, че обвиненията срещу подсъдимия са доказани по категоричен начин. Прави се анализ на обясненията на подсъдимия, като се възразява срещу извода на въззивния съд да не ги кредитира изцяло. Оспорва се достоверността на показанията на свидетелите / И., С., З., А./ като се посочва, че показанията на малолетните свидетелки не са последователни и еднопосочни. Касационният съд намира за необходимо за пореден път да подчертае, че контрола, който осъществява в рамките на своите правомощия е относно материална и процесуална законосъобразност. Въпросите относно достоверността и достатъчността на доказателствения материал, послужил на контролираната инстанция, за да постанови своя акт, касаят суверенното й право да оцени доказателствата и доказателствените източници и да ги кредитира или отхвърли. В касационната жалба не се посочва нито едно допуснато нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и тяхното събиране, а единствено се акцентира на несъгласието на защитата на подсъдимия с тяхната категоричност и достатъчност. Тъй като аргументите в касационната жалба до голяма степен приповтарят мотивите на отменената първоинстанционна присъда, може да се отбележи единствено, че въззивният съд е изложил достатъчно убедителни и правно издържани доводи, за да постанови осъдителна присъда. При спазване на изискванията на обективност и всестранност, са обсъдени показанията на малолетните свидетели, не е пренебрегнат факта, че към датата на деянието и на досъдебното производство са били 6 годишни,/ при разпита пред съдия св.З. е била на 7 години/, възраст правилно оценена от въззивния съд като обясняваща колебливостта и несигурността в показанията им. Интерпретацията на показанията им е направена законосъобразно от въззивния съд, съобразно тяхното съдържание и след съпоставка с показанията на останалите свидетели -А., И., С.. В мотивите към въззивната присъда е даден отговор на възраженията на защитата относно обективните и субективни признаци на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Не може да се сподели искането на защитата, в рамките на което се настоява касационната инстанция да направи различни фактически изводи от тези на въззивния съд, най-малко поради процесуалната им незаконосъобразност. Фактическите изводи на въззивния съд относими към деянието по чл.159, ал.3 НК са обезпечени с надлежно направен доказателствен анализ, който отговаря на съдържанието на събраните гласни и писмени доказателства- или казано по друг начин- смисълът им не е изопачен или превратно интерпретиран. Това, че защитата не приема направените фактически и правни изводи, не прави въззивния акт незаконосъобразен. Материалният закон е приложен правилно, като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършване на деяния по чл.149, ал.1, и две по чл.159, л.3 НК. Относно споменатото в касационната жалба основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, защитата не излага никакви съображения, поради което касационната инстанция не би мога да предостави отговори, респективно да упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.1 НПК Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивната присъда следва да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 от 22.03.2022г., постановено по ВНОХД № 929/2021г. по описа на Софийски апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.