РЕШЕНИЕ № 116 София, 09.07.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2990/2017 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба.,вх.№14218/18.5.2017 г. подадена от адв. М. Н. – процесуален представител на ищцата Н. Д. П. от [населено място], против въззивно решение №563/07.4.2017 г. по гр.д.№2512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №3582/12.10.2016 г. по гр.д.№ 6819/2016 г. на Варненския районен съд, г.о., 46 състав, с което е отхвърлен предявеният Н. Д. П. от [населено място] против В. Х. С. от [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата 19588,30 лева, представляваща левовата равностойност на 10000 евро, към датата на превода 07.12.2015 г. на Б. [фирма], ведно с лихва за забава, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й заплащане. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че „Настоящия състав на съда, намира, че съобразно изложените от ищцата в исковата молба фактически твърдения, претенциите следва да се квалифицират по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, като фактическия състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на основание за получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка, правоотношение, което да оправдава получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното обогатяване, като съставът на чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. В случая претенцията е насочена към В. С., който е получил процесната сума по банков път, като в тежест на ответника е да установи наличието на основание за извършения превод на сумата. Доколкото сумата не е идентична с продажната цена по сключения между ищцата и трето лице предварителен договор, нито с продажната цена по сключения окончателен договор за покупко-продажба на право на строеж, тези доказателства са косвени относно установяването на валидни правоотношения между ищцата и третото лице В. Д.. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че това трето лице е негов длъжник на основание сключен между тях договор за заем. Длъжника по този договор е заместен от ищцата, която е извършила превод в полза на кредитора по договора чрез превеждане по банков път на 07.12.2015г. в размер на сумата от 19558,30лв., за която сума страните на спорят, че представлява левова равностойност на 10000 евро. От ангажираните по делото доказателства се установява, че сумата е предадена от страна на ищцата на ответника в резултат на поемане на дълг, осъществено чрез заместване на длъжника В. Д.. Налице е съгласие от страна на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме изпълнението от новия длъжник. Заместването в дълг е абстрактна, неформална сделка, поради което, съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата се е задължила да преведе част от дължимата продажна цена по договора за продажба на право на строеж, която е осъществена на 22.04.2016г. на кредитора на бъдещия продавач, като съгласието е постигнато в устна форма и потвърдено с акта на превеждането на сумата по банков път на по конкретна банкова сметка на лице, което не е страна по сделката за продажба на право на строеж. Кредиторът не се е противопоставил на извършеното плащане. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице едностранно поемане на чуждо задължение по смисъла на чл.102 ЗЗД. Видно от представеното споразумение от 02.12.2015г. се установява изричното съгласие на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме плащането, извършено от Н. П., с което предишния длъжник е освободен от отговорност. От представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че между ищцата и стария длъжник –В. Д. съществуват правоотношения по повод на прехвърляне на право на строеж върху конкретен недвижим имот. Възражения, които черпят основание от тези правоотношения не могат да се противопоставят на кредитора/ответник/, тъй като поемането на дълг е абстрактна сделка е с основание различно от основанието, на което новият длъжник е поел задължението. Представените по делото доказателства и възражения, касаещи вътрешните отношения между ищцата и първоначалния длъжник В. Д., който не е и страна в производството са изцяло ирелевантни в настоящото производство. За пълнота на изложението, съдът намира, за необходимо да посочи, че изявленията на ищцата относно прекратяването на предварителния договор, сключен между нея и продавачите и споразумението, касаещо продажбата на правото на строеж, потвърждава съществуването на такъв договор и би могло да представлява основание за претендиране на връщането на платеното по този договор на отпаднало основание. Неоснователни са и възраженията за нищожност на предварителния договор поради липса на представителна власт на пълномощника, който го е сключил, доколкото продажбата на чужда вещ не е недействителна, а и предварителния договор не е годен да прехвърли собствеността. Освен това от доказателствата по делото безспорно се установява, че имотът предмет на предварителния договор е придобит от ищцата, т.е. обещанието за продажба по предварителния договор е осъществено. Предмет на настоящото производство не е неизпълнение на облигационни задължения по правоотношения между ищцата и лицето В. Д. или симулативност на продажната цена по сключен между тях договор. Липсата на основание или отпадането на основанията на отношенията между стария и поелия задължението длъжник би могло да обоснове предявяване на иск за неоснователно обогатяване срещу лицето, чието задължение е изпълнено, но не представлява липса на основание за поемане на дълга и не обвързва кредитора, който е приел изпълнението. Доколкото ответникът безспорно е кредитор, приел изпълнение от страна на ищцата, за установен дълг, както и, че ищцата е изпълнила това задължение, следва да се приеме, че е налице основание за даването и не е налице неоснователно разместване на блага. Обобщавайки гореизложеното настоящият състав на съда приема, че на основанието, на което е предявено вземането, то остава недоказано и претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД следва да бъде отхвърлена.“ Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: „При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор ?“ Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1 ЗЗД при заместването в дълг във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл.102, ал.1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се моли за неговата отмяна и уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка адв. Н.. Ответникът по касационната жалба В. Х. С. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на поставения въпрос, становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения въпрос съдът намира следното: Решението на въззивната инстанция е неправилно. В процесния случай е налице прехвърляне на дълг по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник и съгласие следва да бъде дадено от тях, както и от кредитора. Поради това представеното по делото споразумение от 02.12.2015 г. няма действие по отношение на касационната жалбоподателка – ищца, тъй като тя не го е подписала. Не се установява съгласие на касационната жалбоподателка и от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 06.4.2016 г. за сумата 19558,30 лева, в което е отбелязано, че преводът е за захранване на сметка, а не за заместване в дълг. Такова съгласие не се установява и от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел В. Д. Д., тъй като от една страна, свидетелят попада в кръга на лицата по чл.172, предложение последно ГПК, а и от самите показания не се установява по категоричен начин съгласието на ищцата за постигнатото споразумение от 02.12.2015 г. Поради това е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД – неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищцата и на същата се дължи исковата сума. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5148 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №563/07.4.2017 г. по гр.д.№2512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.6, ап.1, да заплати на Н. Д. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.3, сумата 19558,30 лева/ деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, представляваща неоснователно получена от ответника сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 5148/пет хиляди сто четиридесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: