Р Е Ш Е Н И Е № 519 София, 07.12. 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 461/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. Рохеро М. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 867 от 16.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 1777/2010 год. на Софийски градски съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.1 във вр. с чл. 348 ал.1 н.1-3 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение при оценката на доказателствата и това е довело до нарушение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е осъществил и до налагане на явно несправедливо наказание. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде изменено чрез намаляване размера на наказанието и отлагане на изтърпяването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 1.03.2010 год. постановена по НОХ дело №8409/2008 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия А. Рохеро М. за виновен в това, че на 20.09.2007 год. в гр. София отнел от владението на Д. М. Д., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои пари и вещи на обща стойност 111.90лв, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198 ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалата Д. М. Д. общо сумата 9111.90лв. обезщетение за претърпяни имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 867 от 16.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 1777/2010 год. Софийският градски съд е потвърдил присъдата. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. Доводите на осъдения се свеждат до това, че изводите за умишлено извършени действия включени в обективния състав на престъплението грабеж, относно авторството му са направени от решаващите съдилища при едностранчива и избирателна оценка на част от доказателствените източници, като са дискредитирани редица доказателства благоприятстващи процесуалното му положение и без основание са отхвърлени обясненията му и показанията на свидетелите установяващи алибито му, а са кредитирани недопустими свидетелски показания. С тези съображения се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл.13,14, 305 ал.3 за разкриване на обективната истина. Такива нарушения по делото не са допуснати. Обективната истина се разкрива със средствата и по реда на НПК, като съдът взема решението си по въпросите, включени в предмета на доказване, по вътрешно убеждение, основано на пълно изследване на събраните и проверени в открито съдебно заседание с участието на страните доказателства. Правилата за формиране на вътрешното си убеждение Софийският градски съд не е нарушил. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда. Уважил е доказателствените му искания и е провел съдебно следствие, в което е разпитал посочените от него свидетели и е изслушал допълнителните му обяснения. Събраните в първоинстанционният съд и доказателства и тези, които допълнително е събрал е оценил самостоятелно в тяхната съвкупност, не е констатирал логически грешки или превратна оценка на съдържащите се в тях данни, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не е осъществил състава на престъплението, защото по време на извършване на деянието се намирал на друго място. Различна оценка на доказателсдтвата, както се иска от осъдения, може да бъде обсъждана от ВКС, която е инстанция по правото, само в случай на установени нарушения на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, довели до превратното им тълкуване. Основания за такава намеса по делото липсват. Действията във връзка с прекъсването на фактическата власт върху вещите на пострадалата са извършени в отсъствието на очевидци, затова съобщените от нея факти са важен източник на преки доказателства. Предвид на важността им и при съблюдаване на задължението си за разкриване на обективната истина, като е съобразил нейната евентуална заинтересованост, Софийският районен съд много внимателно я е разпитал. Тя е дала достатъчно сведения относно извършеното нападение и е посочила отличителните белези, по които е разпознала своя нападател в лицето на подсъдимия. Съобщеното от нея не се различава от това, което е посочила непоследствено след деянието. Още при сигнализирането на полицейските органи е декларирала, че е имала възможност да възприеме нападателя, който достатъчно време е бил с лице към нея и може да го разпознае. По посочените от нея белези в извършеното процесуално следствено действие по чл. 169 и сл. НПК го е разпознала. Не го е познавала до този момент и не е имала мотив да му навреди като му припише престъпление, което не е извършил. Липсват данни по някакъв начин да й е било внушено да го посочи, а и доводи за недобросъвестност на показанията й не се подържат. Показанията й не са единствен източник на доказателства за приетите факти. Подкрепени са от данните при извършените мероприятия по разкриване на деянието, отразени в приложената на л. 31 от разследването докладна записка и потвърдени в съдебно заседание от св. В. Р.. Пострадалата е съобщила имейл номерът на отнетия мобилен телефон, като при извършената справка в ДОТИ-МВР е установено, че е активиран със С. карта на подсъдимия и са провеждани разговори с неговите близки. Не са игнорирани като източник на доказателства обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от него свидетели. Решението за отхвърлянето им като недостоверни не е тенденциозно и не обслужва обвинителната теза, както се поддържа от осъдения, а е взето след внимателния им анализ и съпоставка както помежду им така и с останалите източници на доказателства. При установените факти, че деянието е извършено в четвъртък, телефона е активиран в събота и подсъдимият в съботен ден не работи, съдът без основание е упрекнат, че превратно е интерпретирал съобщеното от него относно времето на закупуване на мобилния телефон. Действително не е посочил конкретна дата, но е твърдял, че е станало в работно време и след като в деня следващ деянието не е бил на работа. От тези твърдения следва логическия извод, че мобилния апарат би следвало да бъде закупен в седмицата след деянието, при което остава без отговор въпроса как е ползван преди това с неговата С. карта. Убедителни са и съображенията за отхвърляне показанията на в. Б. И., С. Д. и Я. И.. Внимателното запознаване с отразеното в съдебните протоколи от разпитите им потвърждава факта, че установяват единствено конкретно присъствието му по време на извършване на деянието на семейното тържество в дома на св. И., като спомените им за самото протичане на събитието, присъствието на други лица и последващи събития са твърде общи и противоречиви. При възприетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства, че на 20.09.2007 год. около 21.30 часа подсъдимият настигнал пострадалата, която се прибирала в дома си, хванал я с две ръце в областта на врата и започнал да я притиска, обърнал я с лице към себе си, ударил главата й в метална решетка на детска градина, нанесъл й удар с глава в дясната част на лицето, като през цялото време я заплашвал, че ако вика ще я убие, при последвалата борба сидетелката успяла да се отскубне, но я настигнал, отнел дамската й чанта и избягал, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението грабеж. Употребени са и двете форми на принуда за сломяване волята на пострадалата да запази вещите си и отнемането им. Извън довода за недоказано авторство на деянието от осъдения не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Производството пред въззивната инстанция е проведено по предвидения в процесуалния закон ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Съдът не е изпълнил формално задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, а задълбочено и изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Подробно е обсъдил доводите на жалбоподателя и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не приема изложени в тяхна подкрепа съображения. Неоснователен е довода, че въззивният състав не е направил самостоятелна оценка на всички събрани доказателства. Когато потвърджава изводите на решаващия съд той има задължение не да анализира подробно всяко едно от доказателствата, а да посочи защо възприема оценката им. Съдът не само е изпълнил това свое задължение, на подробно ги е анализирал и мотивирано е приел, че не са нарушени правилата при оценката им. Отговорил е и на довода за допустимостта на св. Р. да дава информация станала му известна при изпълнение на служебните задължения. Законосъобразен е извода, че той не е участвал в действия по разследването и не е включен в списъка на лицата, за които съществува забрана по чл. 118 НПК да бъдат свидетели. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т 3 НПК е неоснователно. Наложеното му наказание е определено в рамките на закона, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Налице са смекчаващи обстоятелства и като такива точно са преценени младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало и липса на предходни противоправни прояви. Те са един от елементите, определящи степента на обществената опасност на дееца. Той обаче се характеризира и посредством извършеното деяние, като в тази връзка са от значение интензитета на упражнената принуда и резултата от нея. Подсъдимият е проявил упоритост при осъществяване на намерението си, като е употребил и двете форми на принуда. Заплахата е била достатъчно сериозна и се е отразила на психиката на пострадалата, която известно време не смеела да излиза от дома си без придружител и продължава да се страхува да се прибира сама в тъмната част на денонощието. Упражнената сила също е със значителен ентензитет. Макар и лека по смисъла на наказателния кодекс, телесната повреда, изразила се в счупване на носните костици, охлузвания и кръвонасядания по лицето, кръвоизлив в дясната очна ябълка, охлузвания на шията, довела и до траен козметичен дефект, е сериозна по своя характер и свидетелства за жестокостта на дееца. При тези данни наложеното наказание от четири години лишаване от свобода, което надвишава само с една година минимума, предвиден за престъплението, не е явно несправедливо завишено. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, пораки което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения А. Рохеро М. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 1777/2010 год. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановено по делото въззивно решение № 867 от 16.07.2010 год., с което е потвърдена присъдата от 1.03.2010 год. по НОХ дело № 8409/2008 год. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: