Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
София, 27.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3317/2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 46 от 11.02.2021 г. по настоящото дело е допуснато по касационна жалба, подадена от В. И. Т., К. М. К. и А. И. Б. касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 448/2019 г. на Смолянски окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 130 от 16.10.2019 г. по гр.д.№ 249/2018 г. на РС-Чепеларе, с което е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответникът „Топливо“ АД не е собственик на част от ПИ с идентификатор ... по КК на [населено място], одобрена 2006 г., която част е с площ 870 кв.м., повдигната със зелен цвят по скицата на в.л.М. Т., неразделна част към решението.
В касационната жалба се прави оплакване за тава, че съдът не е проверил допустимостта на решението и за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е преценявал само правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, произнесъл се е по същество, като го е приел за неоснователен без да обсъжда правата на ответника. Направено е и оплакване за необсъждане на всички доказателства, и доводи на страните по делото и за необоснованост на извода, че ищците не са демонстрирали явно, че владеят имота. По същество считат, че са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи упражняване на фактическа власт от ищците върху спорния имот. Позовават се на т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което според тях приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и при упражняване на фактическа власт от ищците върху имота, чието право на собственост на ответника искат да бъде отречено.
Ответникът по касация „Топливо“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че ищците не са доказали правният си интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост защото не установяват, че защитават фактическо състояние – владение върху спорния имот. Счита, че са обсъдени доказателствата, но те не установяват владение, че не е разглеждан въпроса за владение чрез друго лице. По същество счита, че съдът правилно се е произнесъл, като е отхвърлил иска приемайки, че ищците не доказват защитимо право или владение като фактическо състояние.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК за преценка допустимостта на решението.
Процесният имот е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ от наследници на Т. М. Д.. За него е постановен отказ, който е обжалван пред РС. С решение № 223 от 09.12.1999 г. отказът е отменен и е възстановено правото на собственост върху имот пл. № ... с площ 0,870 дка. Съдът е преценявал в мотивите предпоставките на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Със заповед от 16.03.2000 г. е попълнена кадастралната основа с имот пл.№ ... в очертанията на парцел ...-Топливо. Ответникът е подал възражение. С решение № 01635 от 12.09.2000 г., издадено въз основа на съдебното решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и попълването на кадастралния план, ПК е възстановила в съществуващи реални граници процесния имот. Наследниците на Т. Д.: М. Т. Д., В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б. са признати за собственици, включително и по завещание с н.а. № ... г. М. Д. е дарил с н.а. № ... г. на нотариус К. своята 1/2 ид.ч. на ищцата К. М. К.. С влязло в сила решение на 07.07.2009 г. по гр.д.№ 42/2006 г. е отхвърлен предявеният от К. М. К., В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б. против „Топливо“ АД иск по чл. 108 ЗС. Прието е при извършване на косвен съдебен контрол на административния акт за реституция, че върху имота е реализирано обществено мероприятие, което е предвидено по плана и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ имота не подлежи на реална реституция. Преценени са и правата на ответника, като е прието, че той е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП. Ответникът е признат за собственик с н.а. № ... г. на нотариус Д.. Актът обаче е издаден в производство по обстоятелствена проверка, като „Топливо“ АД със седалище [населено място] е признато за собственик на основание придобивна давност.
В исковата молба по настоящото дело, ищците основават правният си интерес на това, че са владели процесния имот от 2000 г., но съобразявайки влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, с което искът им по чл. 108 ЗС е отхвърлен, заявяват, че са започнали да го владеят отново от 07.07.2009 г., когато е влязло в сила решението по ревандикационния иск. В писмената защита по същество пред настоящата инстанция се позовават на упражняване на фактическа власт ако се приеме, че не са владели имота.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва, че ищците са във владение на имота. По същество се позовава на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП, като е представил доказателства, установяващи, че имота е бил отреден за държавно предприятие „Топливо“. С решение от 30.07.1990 г. на министъра на търговията и услугите, съгласувано с министъра на икономиката и планирането и министъра на финансите е създадена държавна фирма „Топливо“ по Указ № 56, която поема активите и пасивите на прекратеното предприятие „Горивни и строителни материали“ по баланса към 30.06.1990 г. На последното са предоставени за стопанисване и управление масивен склад, строен 1981 г., административна сграда с площ 10 кв.м. и незастроено дворно място от 710 кв.м. , съгласно отразеното в АДС № 9а и АДС № 9б от, двата от 04.01.1987 г. В баланса на дружеството е заприходена земя и сгради, съгласно изискването на чл. 97 НДИ, но баланса се води само стойностно. С разпореждане на МС № 36 от 28.05.1993 г. е преобразувана ДФ „Топливо“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Топливо“ ЕАД, което поема активите и пасивите по баланса към 31.12.1992 г. Предоставените земя и сгради не са изключени от капитала. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 03.08.1993 г. На основание тези доказателства, в мотивите на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС между страните е прието, че ответникът е придобил правото на собственост на процесното дворно място, включено в парцела отреден за „Топливо“ АД на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/. Прието е, че имота не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ защото е налице основанието по чл. 10б от този закон. В този случай заявилите възстановяване, чието право на възстановяване е доказано с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, следва да бъдат обезщетени имотно или с компенсаторни механизми, защото не може да се възстанови заявеният имот.
По делото са разпитвани свидетели за установяване дали ищците са във владение на имота, в какъвто случай биха имали правен интерес да защитят това фактическо състояние чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. При отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС не се създава сила на пресъдено нещо относно правата на ответника, поради което влязлото в сила решение не е пречка за предявяване на настоящия иск. С това решение обаче е отречено правото на собственост на ищците, т.е. те не могат да защитават свое правото на собственост върху имота с предявяване на отрицателен установителен иск.
Тезата на ищците е, че са владели процесния имот, като ищцата К. К. разрешила на сина си И. К. да паркира товарен автомобил в това место, да разтоварва в него дървесината, с която извършва търговска дейност и ремонтирал автомобила. По същество считат, че и упражняването на фактическа власт е достатъчно за да им бъде признат правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ответникът оспорва тези твърдения. Представя договор за наем на част от имота с ЕТ“Ниагара –Фунги“ – И. И. А... Наемателят е разпитан като свидетел. Установено е от допълнителната СТЕ и от огледа, извършен на место, както и от проведената очна ставка между свидетелите Д. и И., че 10-15 пъти били стоварвани дърва до трафопоста, който според СТЕ отстои на 16 м. от парцела, отреден за „Топливо“ и на още по-голямо разстояние от имота, за който претендират ищците. По искане на наемателя към един от наследниците на общия наследодател на ищците, но в качеството му на ръководител на фирма по чистотата, бил засипан пътя, за да няма кал, но от работник на фирмата по чистота. През ноември 2018 г. бил стоварен дървен материал от сина на К. К. до постройката с площ 12 кв.м. Установено е, че е имало случай на влизане на товарния автомобил в имота, който е ограден, но вратата му била отворена, защото непрекъснато има влизащи автомобили във връзка с дейността на наемателя. Наемателят на ответника ползва имота за изкупуване на гъби. Каналът за ремонт на автомобили е на границата на процесната реална част и парцел ...-Топливо, частично извън процесната площ.
Въззивният съд е приел, че ищците не доказват твърденията си за фактическо състояние, което защитават с предявения иск. Приел е, че са извършвали владелчески действия, но владението не било явно, което е задължителен негов признак. Въззивният съд е приел, че ответникът се легитимира като собственик на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/ и е отхвърлен иска.
С ТР№8/2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК н ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите към т.1 е разяснено, че случай на наличие на правен интерес при позоваване на фактическо състояние, за обосноваване на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е когато владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Ако владението е отнето след изтичане на шест месеца от установяването му, владелецът разполага с иска по чл. 75 ЗС, който може да предяви преди изтичане на шест месеца от отнемането. В случая под „фактическо състояние“ се има предвид владение, а не упражняване на фактическа власт. Последната не е предмет на самостоятелна правна защита по нито един иск. Смисълът на защита на фактическото състояние владение или упражняване на сервитут, който по аргумент от чл. 55 ЗС също може да се придобие по давност е да се защити това състояние с оглед придобиване на права. От упражняване на фактическа власт не се придобиват права, поради което тя не формира правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
В производството по предявен отрицателен установителен иск, ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. С решение №13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това налага произнасянето по съществото на спора, защото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, Р № 15/19.02.2016 т. по гр.д.№ 4705/2015 г. ІІ гр.о., и Р № 9/10.02.2017 г. по гр.д.№ 6320/2015 г.ІІ гр.о. Р № 52 от 19.06.2018 г. по гр.д.№ 2154/2017 г. ІІ гр.о.
По настоящото дело, съдилищата са се произнесли по същество. Ищците обаче не претендират собствени права върху имота. Правото им на собственост по отношение на ответника на основание реституция по ЗСПЗЗ е отречено с влязло в сила решение. В същото решение е посочено че и на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ имота не е реституиран, тъй като това основание е въведено в закона от 21.11.1997 г., а още към 1995 г. ответното дружество вече не е само с държавен капитал – освен държавата има и други акционери. Ищците не твърдят и придобиване по давност, тъй като от приключване на спора по чл. 108 ЗС не е изминал период от 10 години, а в исковата молба по същия иск са заявили, че ответникът не им отстъпва владението. Те се позовават на фактическо състояние владение, установено след влизане в сила на решението по ревандикационния иск. От изложените по-горе доказателства по делото се установява, че те са извършвали търпими действия в различни моменти – вкарване на автомобил за ремонт на автоканал, разположен на границата на процесната реална част, попадащ частично извън нея, /виж л. 324 от делото на РС/, стоварване на дърва до сградата през ноември 2018 г. на площ около 10-12 кв.м. при реална площ на процесния имот 870 кв.м. Установява се, че ежегодно дърва са стоварвани извън имота на ответника – до трафопоста. Подобни на описаните действия се характеризират със спорадичност, откъслечност и несистемност. Те са проява на любезност, добронамереност, добросъседство, лични отношения. Тези действия не са проява на обективния елемент на владението – не са владение, а не съставляват и упражняване на фактическа власт. /в този смисъл - Р № 483/11.12.2012г. по гр.д.№ 493/2012г. на ВКС, І гр.о./
В настоящият случай е приложима постановката от ТР № 8/201 г., т.е. тъй като ищците не са доказали факта на владение върху процесния имот, от който факт извличат правния си интерес, такъв не е доказан. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка. Поради липсата му производството по предявеният отрицателен установителен иск е недопустимо. Като последица от това постановеното решение на въззивната инстанция и на РС, в частта, с която са се произнесли по същество по предявения иск следва да се обезсилят, а производството – да се прекрати.
Съобразно този резултат и на основание чл.78, ал.4 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски, доказани в размер на 800 лв., каквато сума е изплатена по банков път на основание договорът за правна помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 155 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 448/2019 г. на Смолянски окръжен съд и потвърденото с него решение № 130 от 16.10.2019 г. по гр.д.№ 249/2018 г. на Районен съд – Чепеларе в частта, с която съдилищата са се произнесли по същество по предявения отрицателен ,установителен иск поради недопустимостта му и вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от В. И. Т. ЕГН-[ЕГН], К. М. К. ЕГН-[ЕГН] и А. И. Б. ЕГН-[ЕГН] отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответникът „Топливо“ АД, ЕИК 831924394 не е собственик на част от ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място], одобрена 2006 г., която част е с площ 870 кв.м., повдигната със зелен цвят по скицата на в.л.М. Т., неразделна част към решението.
Осъжда В. И. Т., К. М. К. и А. И. Б., всички от [населено място] да платят на „Топливо“ АД, ЕИК 831924394 деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |