Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

София, 22.12.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Петя Колева

2. Димитрина Ангелова


разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 1011 по описа за 2020 г.

Делото е докладвано на 22.12.2020 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение № 397 от 16.12.2020 г. по н.ч.д. № 195/ 2020 г. на Пирдопския районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд.

Прокурор Галина Стоянова от Върховната касационна прокуратура представя писмено становище, че съдебното производство следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, който е местно компетентен съобразно изискването на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство пред Софийски районен съд по ч.д. № 16445/ 2020 г. е било образувано на основание чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), по искане на директора на ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър за провеждане на задължително лечение на Л. Д. Г. от [населено място], която страда от психично заболяване от кръга по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Съдията-докладчик без правно основание отказал за разгледа производството по делото и на 11.12.2020 г. го прекратил, изпращайки искането на Пирдопския районен съд, в чийто район бил настоящият адрес на лицето, подлежащо на задължително настаняване и лечение.

Повдигнатата от Пирдопския районен съд препирня за подсъдност е основателна, а изложените мотиви по н.д. № 195/ 2020 г. на съдията-докладчик са правно издържани.

Искането на ръководителя на здравното заведение е направено по чл. 154, ал. 3 от ЗЗ, в условията на „спешност“, а не както неправилно е приел Софийският районен съд по чл. 155 от ЗЗ, защото при неприложено към преписката разрешение по чл. 154, ал. 2 от ЗЗ е могъл да го изиска, а при липсата на такъв съдебен акт – сам да го постанови. Независимо от окомплектовката на преписката, придружаваща искането на директора на психиатричната болница, както по реда на чл. 154, ал. 2, така и по реда на чл. 154, ал. 3 от ЗЗ компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождение на лечебното заведение. В случая – Софийският районен съд, тъй като ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър е в неговия район. Преценката за временно настаняване за лечение на лицето, страдащо от психично заболяване или за провеждане на задължително лечение налага бързи действия от страна на съда, които са били пропуснати.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК


О П Р Е Д ЕЛ И :

Изпраща на Софийски районен съд, Наказателно отделение, ХІ състав за разглеждане ч.д. № 16445/ 2020 г. (прекратено), по описа на същия съд.

Препис от определението да се изпрати на Пирдопския районен съд, за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2