Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 28.05.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Любенов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 402/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по повод на постъпила молба от осъдения Г. П. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3315/2005г., отмяна на влязлата в сила на 10.01.2007г. присъда № 163 от 05.05.2006г. на Русенския районен съд, потвърдена с решение по ВНОХД № 339/ 2006г. по описа на Русенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Като основание се сочи неучастието му в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа в Кралство Испания. В съдебно заседание защитникът на Г. поддържа молбата. Твърди, че осъденият е бил лишен от възможност да участва в наказателното производство, както и че са му предоставени гаранции за преразглеждане на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е бил привлечен и разпитан лично като обвиняем, но е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалното му качество и сам се е поставил в невъзможност да участва в производството. Самият осъден моли делото да се възобнови и върне за ново разглеждане. Твърди, че не се е укривал, живял е в Испания в продължение на седемнадесет години с надлежна адресна регистрация. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на основанието за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: С цитираната присъда Г. П. Г. е признат за виновен в това, че през 2002г. в различни населени места в България, след предварителен сговор с други две лица, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Д. Н., и му причинил имотна вреда в размер на 5000лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим. Съдът е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи определеното му по НЧД № 16/2000г. по описа на Русенския районен съд наказание лишаване от свобода за срок от две години. Осъденият Г. е бил задържан на 13.12.2018г. на територията на Испания, въз основа на европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 03.01.2019 г. и е настанен в затвора в гр. Ловеч. Искането за възобновяване на делото е от 26.03.2019г. и е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законния шестмесечен срок по чл.423, ал.1 от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Осъденият Г. П. Г. е участвал лично в досъдебното производство. Привлечен е в качеството му на обвиняем и е разпитан на 16.07.2002г. Преди това е участвал в разпознаване и е упълномощил защитник. На 01.10.2002г. е напуснал страната. Обявен е за общодържавно издирване на 18.12.2002г. След като не е бил намерен, делото е разгледано от съда в негово отсъствие, с участието на избрания от него адвокат. През 2007г. е упълномощил редовно друг защитник, който е подал от негово име молба за възобновяване на делото, оставена без уважение от ВКС. От изложеното е видно, че не са налице предвидените в чл.423, ал.1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Осъденият Г. е бил надлежно уведомен за воденото срещу него наказателно производство, запознат е бил със задълженията, произтичащи от мярката за неотклонение, но въпреки това е напуснал страната без да уведоми органите на досъдебното производство или съда, като по този начин сам се е отказал от упражняване на процесуалните си права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, само в случай, че не е знаел за наказателното производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай на осъдения Г. Г. лично е било предявено обвинение и е участвал в досъдебната фаза на процеса. Не е получавал разрешение да напуска местоживеенето си, не е уведомил правосъдните органи за адреса си в чужбина, за да бъде призован от там. Българският съд няма задължение да провежда щателно издирване извън територията на страната. Гаранциите за възобновяване на делото, на които се позовава защитникът на Г. са уредени в чл.423, ал.5 от НПК, и са неприложими по отношение на него. Безусловното възобновяване на делото при предоставени гаранции се отнася до случаите, когато задочно осъденият е предаден от страна, която не е член на Европейския съюз. С оглед изложеното, искането на осъдения Г. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. П. Г. за възобновяване на приключилото наказателно производство по НОХД № 3315/2005г. на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.