Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 13 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря И. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 169/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството e образувано по жалба на служебния защитник на осъдения А. В. К. срещу въззивно решение № 532, постановена на 20.12.2016 г. от Софийски апелативен съд, по ВНЧД № 1139/2016 г., с което е било потвърдено определение на Софийски градски съд от 07.09.2016 г. по НЧД № 3456/2016 г. С протоколно определение от 07.09.2016 г., постановено по НЧД № 3456/2016 г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на А. В. К. за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъди по НОХД № 4188/2015 г. и по НОХД № 2186/2008 г., и двете постановени от СГС. С атакуваната въззивно решение № 532/20.12.2016 г., постановено по ВНЧД № 1139/2016 г., Софийски апелативен съд потвърдил първоинстанционното определение. В касационната жалба се релевират доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените на К. с присъди по НОХД № 4188/2015 г. и по НОХД № 2186/2008 г., и двете постановени от СГС, наказания. Освен това се счита, че през периода 1999 г. – 2002 г. осъденият е изтърпял наказание лишаване от свобода, което не е било приспаднато при изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 918/1999 г. на Районен съд – Гоце Делчев, по което е бил задържан от 17.09.1999 г. до 16.08.2002 г. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира за нейното уважаване. Осъденият К. в своята лична защита сочи за допусната от съда или от затвора грешка, предвид липсата на направено приспадане на изтърпяно от него наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага последната да бъде оставена без уважение. В последната си дума осъденият А. К. претендира за основателност на жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. За да постанови съдебния си акт, апелативната инстанция е извършила цялостна проверка на оспореното пред нея протоколно определение като законосъобразно е потвърдила установената и от СГС липса на материално-правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените на А. К. с присъди по НОХД № 4188/2015 г. и по НОХД № 2186/2008 г., и двете постановени от СГС, наказания. Освен това, контролираната инстанция е дала верен отговор на релевираното и в настоящото производство възражение за неизвършено приспадане на изтърпяно от осъдения наказание, по което първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе. С оглед на което изложените в жалбата доводи за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не могат да бъдат споделени. Не е възможно групирането на осъжданията с отделните присъда по начина, поискан от жалбоподателя. Осъждането по НОХД № 2186/2008 г. на СГС е за деяние, извършено на 07.09.2007 г., като присъдата е влязла в сила на 14.09.2009 г. Осъждането по второто дело – НОХД № 4188/2015 г. на СГС, е за деяние, извършено на 15.08.2015 г., а присъдата е влязла в сила на 24.03.2016 г. За да се извърши групиране на наказанията по две и повече осъждания, е необходимо деецът да е извършил престъпленията по тях „преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях” /съгл. чл. 23, ал. 1 от НК/. В случая тази предпоставка не е налице. Деянието по второто осъждане е извършено на 15.08.2015 г., или след като присъдата за първото осъждане е била влязла в сила, а именно след 14.09.2009 г. Това обстоятелство препятства групиране на наказанията, наложени по НОХД № 2186/2008 г. и по НОХД № 4188/2015 г., като престъплението по второто осъждане е в съотношение на редидив с това по първото. Предвид всичко посочено дотук, не е възможно групирането на двете наказания, така както иска осъденият К., тъй като не са налице законовите предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Неоснователни са и изложените от защитата твърдения, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 918/1999 г. на Районен съд – Гоце Делчев не е било приспаднато предварителното задържане на осъдения в периода от 17.09.1999 г. до 16.08.2002 г. Видно от приложената по делото справка за съдимост, А. К. е бил многократно осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, което естествено е довело и до развилите се няколко производства по кумулиране на наложените му с отделните осъждания наказания. Както е отразено в последната, а и в справката за правното му положение, изготвена от началника на затвора – гр. Бобов дол, с определени от 18.11.2009 г. по НЧД № 4843/2009 г., Софийски градски съд на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършил групиране на наложените на осъдения К. в отделни наказателни производства наказания, включително и на определената му по НОХД № 918/1999 г. на Районен съд – Гоце Делчев санкция, и е приспаднал именно времето на изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 918/1999 г. в периода от 17.09.1999 г. до 16.08.2002 г. Въпреки изложеното обаче настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че Върховният касационен съд не разполага с правомощие да извършва приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК на времето, през което осъденият е бил задържан по вече приключили съдебни производства. По въпросите, свързани с изтърпените части от наложени наказания, както и с приспадането им, дължи произнасяне съответният прокурор по реда на чл. 417 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 532/20.12.2016 г., постановено по ВНЧД № 1139/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.