Р Е Ш Е Н И Е № 42 Гр. С., 05.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена В. изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3038/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. К., ЕГН: [ЕГН], лично и като законен представител на малолетното дете В. В. Н., ЕГН: [ЕГН], срещу решение № 891/05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 751/2015 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 17.11.2014 г. по гр.д. № 13026/2011 г. на СГС, ТО - 7 с-в и са отхвърлени исковете на двамата касатори срещу ЗД Б. И. АД - С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 16.02.2008 г. на В. Н. Н. за разликата между уважената част от 53 333 лева - за В. Н. до 40 000 лева и от 40 000 лева до 30 000 лева - за Д. К., както и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете до претендираните размери от 150 000 лева - за детето и 100 000 лева - за майката Д. К., претендираща обезщетението като лице, с което починалият е живеел на съпружески начала. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в обжалваните части, като постановено в нарушение на нормите на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Моли се за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските за трите инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЗД Б. И. АД [населено място] не е депозирал писмен отговор по касационната жалба. Третите лица – помагачи на страната на ответника - Мериям А. Теббал – В., лично и като законен представител на Е. Б. В., чрез своите пълномощници, изразяват писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, преценени по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при пътно-транспортно произшествие на 16.02.2008 год., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата: превишена скорост и употреба на алкохол над позволеното количество от страна на водача на л.а. ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ с рег. [рег.номер на МПС] - Б. Й. В., е причинена смъртта на В. Н. Н. - баща на малолетното дете - ищец и лице, с което Д. К. е живяла на съпружески начала. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди за двамата ищци, настъпили от смъртта на Н., съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди - душевни страдания, съответно от 80 000 лева - за детето и 60 000 лева - за майка му. Мотивирал е този размер с възрастта на пострадалия – 34 годишен, и с момента на настъпване на произшествието – 2008 г., като показател за обществено-икономическото състояние в страната. Съобразил е също, че ищцата е изживяла изключително тежко загубата на починалия, затворила се в себе си и плачела непрекъснато. По отношение на детето е приел, че загубата на баща му не може да бъде възстановена, че детето е момче и с израстването нуждата от баща ще се засилва. Съдът е редуцирал обезщетенията с ½, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Последното се изразява в липса на използван предпазен колан, който би намалил броя и степента на уврежданията, довели в случая до летален изход, и знание за употреба на алкохол от страна на водача на МПС, в който починалият се е съгласил да пътува /двамата са били в обща увеселителна компания и са консумирали заедно значително количество алкохол в продължителен период от време/. І. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението - за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, становището на настоящият съдебен състав произтича от следното: Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите /лимитите на отговорност на застрахователя по § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ нямат самостоятелно значение за тази преценка/ и пр. Те следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. ІІ. По основателността на касационната жалба. Предвид отговора на правния въпрос, въззивното решение в обжалваната част се явява частично неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Решаващият съдебен състав не се е съобразил в пълна степен с указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., като не е отчел всички релевантни за определяне обема на вредите факти, както и не е оценил напълно значението на тези, обсъдени от него. В резултат на това, присъдените от съда обезщетения се явяват занижени и несъответни на критерия за справедливост. По отношение на ищцата К. не е взето предвид обстоятелството, че фаталното ПТП е настъпило, докато тя е била бременна в шестия месец, като загубата на бащата на детето й по време на бременността е увеличило значително интензитета на преживяните от нея мъка, страдания и тревоги. По отношение на детето В., въпреки съобразяването на обстоятелството, че е сирак от самото си раждане, е определено обезщетение, което не е адекватно на претърпяната загуба, преценена през призмата на съществуващата към м.02.2008 г. обществено-икономическа обстановка, както и не е оценена в достатъчна степен тежестта на засягането на неимуществената му сфера. При съобразяване на всички относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства и при спазване изискването на чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че паричният еквивалент на причинените поради смъртта на В. Н. нематериални вреди следва да възлиза на 90 000 лв. - в полза на ищцата Д. К. и на 120 000 лв. - в полза на малолетното дете В. Н.. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснати от съда нарушения при приложението на чл.51 ал.1 ЗЗД и необоснованост на изводите му при определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на ½ част. Същият е преценен въз основа на правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с причинно-следствената връзка между поведението на починалото лице и настъпилите вреди, при спазване на правилото, че съпричиняването е обективна категория и съществува винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. При спадане приноса на пострадалото лице, обезщетенията в полза на касаторите се дължат съответно в размер на 45 000 лв. и на 60 000 лв. По тези съображения, с оглед частичната неправилност на въззивното решение в обжалваните части, то следва да бъде касирано за разликата над 30 000 лв. до 45 000 лв. по отношение на Д. К. и за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. по отношение на В. Н.. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293, ал.2 вр. ал.3 ГПК, доколкото преценката по касационните жалби не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, с което в полза на детето В. да бъде присъдена допълнително сумата от 20 000 лв., а в полза на майка му – сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.02.2008 г., респективно от датата на раждане на детето - 13.08.2008 г., до окончателното им изплащане, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 700 лв., а в полза на процесуалния пълномощник на касаторите адв. Д. - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв, в размер на 1 580 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 891/05.05.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав по гр.д. № 751/2015 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД Б. И. АД [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Н. Н. при ПТП на 16.02.2008 г., както следва: за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. в полза на В. В. Н. и за разликата над 30 000 лв. до 45 000 лв. в полза на Д. К. К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. К. с ЕГН [ЕГН], лично и като законен представител на малолетното дете В. В. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, следните суми: 20 000 /двадесет хиляди/ лева в полза на В. В. Н. и 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. в полза на Д. К. К., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Н. Н., настъпила при ПТП на 16.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.05.2008 г. за главницата от 20 000 лв. и от 16.02.2008 г. за главницата от 15 000 лв., до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 891/05.05.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав по гр.д. № 751/15 г. в останалите обжалвани отхвърлителни части /за разликата над 45 000 лв. до претендираните лично от Д. К. К. 100 000 лв. и за разликата над 60 000 лв. до претендираните от името на В. В. Н. 150 000 лв./. ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 700 /седемстотин/ лева, представляваща дължима държавна такса за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на адв. К. А. Д. от САК сумата 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: