5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 [населено място] ,30,01,2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 660 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 845 / 05.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 540 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено определение № 1929 / 23.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 3157 / 12 год. на Районен съд - Пловдив . С последното е прекратено , с позоваване на чл.299 ал.2 ГПК , основанието преквалифицирано от въззивния съд по чл.126 ал.1 ГПК , производството по заявление на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК , за сумата от 376 134 лева - главница по договор за кредит , просрочена лихва от 62560,93 лв. до 16.05.2012 год. вкл. , дължими такси и комисионни по договора за кредит от 5 046,09 лв. и законната лихва върху главницата от 16.05.2012 год. до окончателното й заплащане . Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния съд, че предвид предходно подадено заявление по чл.417 т.2 от ГПК от [фирма] , за същите вземания , различаващо се единствено в размера на претенцията за лихва – по-нисък , с оглед периода на просрочие към момента на подаването му / ограничен до 20.01.2012 год. / , предмет на ч.гр.д.№ 391 / 2012 год. на Пловдивски районен съд , по-късно заведеното производство следва да бъде прекратено , на основание чл.126 ал.1 ГПК. За последното съдът се е позовал на обстоятелството, че при подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК , необразуването на исково производство по чл.422 ГПК, дължащо се на недадени от съда указания , съгласно чл.415 ал.1 ГПК , не предпоставя автоматично обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение , издадена по ч.гр.д.№ 391 / 12 год. на Плевенски районен съд , по която е издаден и изпълнителен лист . Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че в производството по чл.417 ГПК , протичащо едностранно, съдът не следва да извършва проверка извън обхвата по чл.418 ал.2 ГПК - за редовност от външна страна на документа ,на който се основава искането , като удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя - кредитор към длъжника . Мотивира основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправните въпроси : 1/ Може ли съдът в производство по чл.417 ГПК да извършва служебно проверка за обстоятелства, извън тези , необходими му за проверката по чл.418 ал.2 ГПК и да обосновава отказ за издаване заповед за изпълнение на парично вземане с такива обстоятелства ? и 2 / Има ли право съдът в рамките на заповедното производство служебно да следи за предпоставките по чл.126 ал.1 ГПК ? . С оглед сравнително новата правна уредба на заповедното производство и липсата на утвърдена практика , жалбоподателят намира отговора на поставените въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото . По същество намира, че разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК не може да намери приложение в тази, а само в исковата фаза от развитието на заповедното производство - при предявен иск по чл.422 ГПК , какъвто и по първоначално предявеното заявление твърди, че не е предявил , а издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, според страната подлежат на обезсилване , макар такова да не е постановено , предвид дадени указания по чл.415 ал.1 ГПК . Върховен касационен съд, ТК, състав на първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване . По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното : За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд се е основал на съществуване в правния мир, предвид непостановено до момента обезсилване, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение между същите страни и за същото искане, на същото правно основание - договор за кредит и анекси към същия и изпълнителен лист въз основа на същата , макар изпълнението да е спряно по реда на чл.420 ГПК . Няма спор, че длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК .По отношение неполучени указания по чл.415 ал.1 ГПК от заповедния съд са налице противоречиви констатации - в обжалваното въззивно определение и в мотивите на приложеното определение за спиране на първото образувано заповедно производство – опр.№ 570 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 341 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение , ІV въззивен състав . Няма спор ,че [фирма] не е предявила иск по чл.422 ГПК вр. със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 391 /12 год. на Плевенски районен съд . Видно от мотивите на въззивния съд, същият намира допустимо тепърва предявяването на иска по чл.422 ГПК , на основание заповедта издадена в предходно заведеното заповедно производство, тъй като срокът за предявяването му тече от получаване указанията на съда, съгласно чл.415 ал.1 ГПК , а такива не са налице, т.е. срокът не е започнал да тече . За да потвърди прекратяването на производството въззивният съд действително е съобразил обстоятелства, стоящи извън обхвата на проверката , дължима съгласно чл.418 ал.2 ГПК , но с оглед наличието на правен интерес, липсата на какъвто санкционира и чл.126 ал.1 ГПК , а не по отношение преценката по същество на основателността на претенцията . Следователно , формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК , в конкретизирания си от настоящата инстанция , в съответствие с правомощията й , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , комбиниран в съответствие с правната страна на спора вариант , а именно : допустимо ли е съдът в заповедното производство , във фазата по произнасяне по заявление за издаване заповед за изпълнение , да прекрати същото , на основание чл.126 ал.1 ГПК , предвид подадено от същия заявител, срещу същия длъжник, за същото вземане , предходно заявление и на същото основание по чл.417 ГПК ? С оглед сравнително новата уредба на заповедното производство и липсата на задължителна съдебна практика по така поставения въпрос, съдът намира , че е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . По така поставения въпрос настоящият състав намира следното: Разпоредбите на Част V, Глава ХХХVІІ на ГПК „ Заповедно производство „ не препращат изрично към приложение на разпоредби на Част ІІ „ Общ исков процес „ и конкретно към приложението на чл.126 ГПК. Съгласно чл.422 ал.1 ГПК,обаче - норма , формално съдържаща се в разпоредбите за изпълнителното производство , но уреждаща основание за образуване на състезателно исково производство – искът с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК се счита предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение . С оглед разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК , уреждаща правния интерес от предявяването на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост към всеки един момент от производството по същия , следва да се приеме , че и към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение , иницииращо заповедното производство, фаза от която / макар незадължителна / се явява исковия процес , следва да се преценява наличието на правен интерес от предявяването на заповед за изпълнение на вземане на кредитора - предмет на предходно образувано заповедно производство , по което искането на кредитора е удовлетворено . Двете заявления , обаче , следва безспорно да касаят предявяването на същото вземане , на същото основание и между същите страни . Липсва правен интерес от подаването на повторно заявление за издаване заповед за изпълнение , при така изискуемия идентитет по отношение страни, предмет и основание, до произнасянето на съда по предходното заявление , както и при наличието на уважена заповед за изпълнение развитието на заповедното производство по която не е приключило , предвид подадено възражение по реда на чл.414 ГПК и непреклудирано право на кредитора за предявяване на иск по чл.422 ГПК или е приключило , с влязла в сила , поради неподадено възражение от длъжника , заповед за изпълнение . Предвид преждеизложеното , определението на въззивния съд, като неправилно следва да бъде отменено , ведно с определението на първоинстанционния съд и производството върнато , за произнасяне по заявлението на [фирма], с правно основание чл. 417 т.2 ГПК , тъй като в настоящия случай съдът се е произнесъл при липса на безспорни по делото доказателства , че развитието на заповедното производство по предходно подаденото заявление по чл.417 т.2 ГПК от [фирма] не е приключило, респ. за неприложимост последиците на чл. 415 ал.2 ГПК / обезсилване на издадената заповед за изпълнение / . Липсва и изискуемия идентитет между предявените вземания : с второто поредно заявление се предявява предсрочна изискуемост на вземането на банката , като не е налице яснота дали при същите обстоятелства е предявено и предходното заявление , а във всички случаи е налице непокриващо се от първото заявление вземане от договорна лихва за просрочие - за периода 20.01.2012 год. и до 16.05.2012 година , която не е идентична със законната лихва за забава , на чието присъждане по първото заявление се е позовал въззивния съд, за периода 20.01.2012 год. – 16.05.2012 година . Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845 / 05.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 540 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 845 / 05.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 540 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд и потвърденото със същото определение № 1929 / 23.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 3157 / 12 год. на Районен съд - Плевен и ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд , за произнасяне по заявлението на [фирма] по чл.417 т.2 ГПК . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :