Р Е Ш Е Н И Е №37 гр. София, 20.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 14 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на П. М. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 430 от 10.07.2015г. по гр.д. № 417/2015г. на Търговищки районен съд, с което на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК е признато за установено, че спрямо нея съществува вземане на [фирма] за сумата 407,25 лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 29.02.2012г. до 15.05.2013г., заедно със законната лихва от 26.01.2015г. и 87,24лв. лихва за забава, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 34 от 27.01.2015г. по ч.гр.д. № 93/2015г. на Търговищки районен съд. Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал.1, т.3 и 5 ГПК. За обосноваване на първото основание се изтъква, че с определение № 212 от 28.09.2016г. по ч.гр.д. № 145/2016г. на Търговищки окръжен съд е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издадения такъв. Второто основание - по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е обосновано с твърдението, че молителката е била лишена от право да участва в делото, тъй като пълномощникът й не е бил допуснат от съда да я представлява. Ответникът [фирма] в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. С определение № 13 от 18.01.2017г. молбата е приета за допустима. По основателността й съдът намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 422 ГПК. Въз основа на това решение след влизането му в сила е издаден изпълнителен лист от съда по заповедното производство - разпореждане № 4191 от 18.08.2015г. по ч.т.д. № 93/2015г. на Търговищки районен съд. С определение № 212 от 28.09.2016г. по ч.гр.д. № 145/2016г. на Търговищки окръжен съд разпореждането е отменено, като е прието, че решението на Търговищки районен съд по иска по чл. 422 ГПК не е влязло в сила, тъй като съобщението за решението не е надлежно връчено на П. Н. - призовката до нея е върната в цялост с отбелязване, че не е намерена, след като е търсена на три дати, които са в рамките на по-малко от един месец, с което е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал.1 ГПК. Липсват данни след така постановената отмяна да е извършено ново уведомяване на П. Н. за съдебното решение. Същевременно, на 24.10.2016г. тя е подала молба за издаване на препис от решението по гр.д. № 417/2015г. и такъв е получила на 27.10.2016г. Въз основа на това, доколкото след получаване на преписа право на жалба не е упражнено, то с определението по чл. 307, ал.1 ГПК от 18.01.2017г. съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението на Търговищки районен съд е влязло в сила и молбата за отмяна е депозирана в срок. Основанието за отмяна по чл. 303, ал.1,т.3 ГПК изисква решението да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая е извършена отмяна на съдебен акт - разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но решението, чиято отмяна се иска, не е основано на този акт, а тъкмо обратното - издаването на изпълнителен лист се основава на влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК. Ето защо, не е налице визираното основание за отмяна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК изисква страната, вследствие нарушение на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая, в производството пред Търговищки районен съд по гр.д. № 417/2015г. в насроченото на 22.06.2015г. съдебно заседание като пълномощник на ответницата по иска П. М. Н. се е явил В. Й. Н., който е представил пълномощно и е заявил, че е неин съпруг. Съдът е приел, че не е установено пълномощникът да е съпруг на страната и поради това не го е допуснал да участва като неин процесуален представител по чл. 32, т.2 ГПК. При преглед на ч.гр.д. № 93/2015г. и на гр.д. № 417/2015г. на Търговищки районен съд се установяват следните обстоятелства: възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено от В. Н. като пълномощник на П. Н.; преписът от исковата молба по чл. 422 ГПК е връчен на него в качеството му на съпруг и това изрично е отбелязано в съпроводителното писмо за връщане на съобщението /л. 37 от делото/; той като пълномощник е депозирал писмен отговор на исковата молба; призоваването на ответницата за първото съдебно заседание е извършено отново чрез него; по същия начин е извършено и призоваването за настоящето производство с отбелязване от връчителя, че получаващия призовката е съпруг на страната. Съпружеската връзка между представляван и пълномощник е видна от съдържанието на отговора на исковата молба, където В. Н. сочи, че имотът в местн. „Д.”, за който се отнася задължението за електроенергия, е придобит от него и съпругата му по време на брака, като партидата се води на нейно име, а съпругата му от няколко години работи в Гърция и го е упълномощила да я представлява по всички въпроси. При горните констатации молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.5 ГПК е основателна. Установено е, че В. Й. Н. е пълномощник на П. М. Н. и разполага с представителна власт да я представлява включително пред съда. Вярно е, че писмен документ за удостоверяване на обстоятелството, че той е неин съпруг и че попада сред лицата, които могат да представляват страните по пълномощие /чл. 32, т.2 ГПК/, не е представен, но това обстоятелство е било безсъмнително видно от обстоятелствата по връчване на съобщения, представяне на отговор и други, описани по-горе. Следователно, за съда не е съществувало основание да откаже да допусне пълномощника да представлява съпругата си в съдебното заседание, а ако е имал съмнение е следвало изрично да му укаже и да му даде възможност да представи доказателство за удостоверяване наличието на брак между тях. Като не е сторил това и е отстранил пълномощника от съдебното заседание, съдът действително е лишил страната от възможността да участва в делото чрез своя пълномощник. Това запълва основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и налага отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на Търговищки районен съд за ново разглеждане, което да започне от призоваване на страните за открито съдебно заседание. Разноските на молителката в производството по отмяна подлежат на присъждане от съда, разглеждащ спора, в зависимост от изхода му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК по молба на П. М. Н. от [населено място] влязлото в сила решение № 430 от 10.07.2015г. по гр.д. № 417/2015г. на Търговищки районен съд. ВРЪЩА делото на Търговищки районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: