Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София 04 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1688 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения И. П. П., депозирано на 10.10.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 98/14 по описа на Врачански окръжен съд, по което е постановено решение № 32 от 25.04.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Оряхово, № 7 от 12.02.2014 г, по НОХД № 337/13, с която молителят е признат за виновен в това, че на 25.02.2012 г в [населено място], общ. М., противозаконно е унищожил чужда движима вещ, на стойност 1 661 лв, собственост на А. А. А., с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: че авторството на деянието не е доказано съобразно процесуалните изисквания, че неоснователно са игнорирани оправдателните доказателства / показанията на св. П. и св. И. /, че е останало неизяснено обстоятелството: какъв автомобил е притежавал подсъдимият в инкриминирания период, че неправилно е интерпретирано заключението на съдебно-химическата експертиза, че неправилно са ценени във вреда на молителя досъдебни производства, водени срещу неизвестен извършител, че невярно са интерпретирани съобщения, изпратени от осъдения до св. М., че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителят да бъде оправдан, или да бъде отменено въззивното решение, по същия процесуален ред, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. При анализа на доказателствените източници е спазен чл. 14 НПК. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. А., очевидец на деянието, показанията на св. А., св. М., заключението на пожаро-техническата експертиза и на съдебно-химическата такава. За авторството на деянието е събрано пряко доказателство, изводимо от показанията на св. А., която по време на инкриминираните събития е видяла подсъдимия, познала го е и го е назовала по име. Възприетото от пострадалата кореспондира на съобщеното от нейния съпруг, св. А., и дъщеря им, св. М., които са се събудили и са се включили в потушаване на пожара. Твърдението на св. А. за мястото, на което се е намирал подсъдимият до автомобила, съвпада със становището на вещите лица относно огнището на пожара. В подкрепа на обвинителната теза е и заключението на съдебно-химическата експертиза, посочила, че по ръцете на подсъдимия са открити следи от нафта / по опожарения автомобил е намерена смес от нафта и минерално масло /. Косвено доказателство за авторството на деянието е извлечено от съобщенията, изпратени от подсъдимия до св. М., с които недвусмислено са й отправени заплахи за саморазправа с нея и семейството й. Вярно са интерпретирани показанията на св. Т., разказал за случай, при който подсъдимият го е отвел принудително извън града, унищожил е негови мобилни телефони и го е предупредил да преустанови отношенията си със св. М.. Тези показания имат отношение към характеристичните данни на извършителя и в такъв аспект са оценени от съдилищата. Вярно са интерпретирани обясненията на подсъдимия като защитна теза, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Версията на подсъдимия не е намерила еднозначна подкрепа в показанията на св. П. и св. И., разпитани по искане на осъдения. Налице е съществено разминаване в цитираните гласни доказателствени средства относно лицата, извършили ремонт на дизелов автомобил на инкриминираната дата. Докато св. П. е категоричен, че само двамата с подсъдимия са поправяли колата, св. И. е заявил, че той също е участвал в ремонта. Правилно е становището на съдилищата, че в показанията на цитираните свидетели проличава явната им заинтересованост от изхода на делото / единият е брат на подсъдимия, а другият, техен приятел /, а и техните твърдения са противоречиви и не могат да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Чрез гласни доказателства, изводими от показанията на св. М. и св. Т., е изяснено, че в инкриминирания период подсъдимият е управлявал лек автомобил „Фиат П.”. Ето защо, не е имало процесуална необходимост от събиране на други доказателства в същата насока. С оглед на възприетия процесуален подход към достоверността на съобщеното от подсъдимия и свидетелите: П. и И. / тези доказателствени източници не са кредитирани /, верен е изводът, че не е доказано подсъдимият да е ремонтирал автомобил с дизелов двигател, респективно, не е доказано по такъв механизъм да са оставени следите от нафта по ръцете му. С оглед на изложеното, изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимия са формирани в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, поради което не може да бъде уважен доводът, че е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Ето защо, искането за отмяна на въззивния акт, по реда на Гл. 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти сочат на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / молителят не е осъден за несъставомерно деяние /. Липсва и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от механизма на унищожаване на вещта, криещ риск от запалване на намиращата се наблизо сграда, и събраните негативни характеристични данни за личността на дееца / във връзка с показанията на св. Т. за упражнени неправомерни действия спрямо него /. Като смекчаващи обстоятелства са взети предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, липсата на други вредни последици извън съставомерните. При съвкупната преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК е прието, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Така определено, наказанието отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. П. за възобновяване на ВНОХД № 98/14 по описа на Врачански окръжен съд, по което е постановено решение № 32 от 25.04.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Оряхово, № 7 от 12.02.2014 г, по НОХД № 337/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: