Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 08.11.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 707 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. А. Ф. срещу решение № 23 от 18.01.2019 г. по внохд № 1540/18 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея са наведени оплаквания по касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. По същество се отправя искане за преквалификация на деянието по чл. 128 от НК, за намаляване размера на наказанието и на присъденото обезщетение за вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. Ч. мотивират становища, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 3954/ 22.08.2018 г. по нохд № 369/18 г. на Благоевградския окръжен съд с която подсъдимият Ф. е признат за виновен в това, че на 02.12.2017 г. направил опит умишлено да умъртви Б. Д. Ч., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и на основание чл. 115, вр. чл. 18 ал.1 и чл. 58а от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. Осъден е да заплати на пострадалия Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева и 400 лв. разноски по делото. Жалбата е неоснователна. Оплакването, относимо към касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК е мотивирано със съображения за неправилни изводи на въззивния съд относно субективната съставомерност на деянието по чл. 115, вр. чл. 18 от НК. Сочи се, че по делото не е налице обективно доказателство подсъдимият Ф. да е действал с умисъл за причиняване смъртта на пострадалия. Намеренията му били да нанесе побой над св. Р. Ч., който проявил унизително отношение към св. С. Ф.. Според защитата, отказът от страна на подсъдимия да продължи нападението над пострадалия сочи на липса на умисъл за убийство. Оръдието на престъплението и насочеността на удара също не предпоставяли такъв извод, тъй като брадвата не била достатъчно масивна и тежка за да увреди най-здравата част на тялото- човешкия череп. Затова защитата счита, че касаторът не е целял смъртта на пострадалия и следва да отговаря за нанесена тежка телесна повреда. Върховният касационен съд не споделя така изложената аргументация. Софийският апелативен съд внимателно е изследвал всички фактически обстоятелства, приети за установени и признати от подсъдимия в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, които са от значение за изясняване на формата на вината. Изложените на л.12 и л.13 от мотивите пространни съображения по този спорен въпрос почиват на вярна интерпретация на установените факти и са в съответствие с трайната съдебна практика и с правната теория. Съдът е направил комплексна оценка на всички обстоятелства по извършеното деяние, въз основа на които е мотивирал извода си за субективното отношение на касатора към общественоопасния му характер и неговите последици. Правилно е приел, че упражненото физическо насилие върху Б. Ч., изразяващо се в нанасяне на силен удар с оръжие, годно да причини смърт / с метална брадва/, в жизненоважна област на човешкото тяло /в главата на пострадалия/, от сравнително близко разстояние, което прави удара достатъчно силен и целенасочен, както и проявената от подсъдимия упоритост в преследване на целта /нанесъл два последователни удара към пострадалия, единият от които попада в св. Р. Ч., опитващата се да предпази съпруга си/ недвусмислено разкриват намеренията и желанието му за умъртвяване на жертвата и очертават формата на умисъла му не като евентуален, а като пряк алтернативен. Фактите, свързани с механизма на извършване на деянието сочат, че в представното поле на съзнанието на жалбоподателя са били формирани два престъпни резултата от проявеното насилие- смърт или телесна повреда, като и двата са били целени и желани от него. Обстоятелството, че поради своевременно оказаната и адекватна медицинска помощ не е настъпил по-тежкия резултат не обосновава невъзможност той да носи отговорност за опит за убийство, както иска защитата. Липса основание за преквалификация на деянието по чл. 128 от НК. Върховният касационен съд не констатира наличие и на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Въззивният съд е направил проверка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, отнасяща се до начина на определяне на наказанието и е мотивирал убедително извод за правилната му индивидуализация при основанието по чл. 58а ал.1 от НК. Искането на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 58а ал.4, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК не е пренебрегнато, обсъдено е подробно в мотивите на решението и е отхвърлено с доводи за липса както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Касационният състав не споделя изложените от защитата съображения, че са пренебрегнати важни обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието /емоционалното състояние на подсъдимия/, а на други съдът е придал тежест, каквато те не притежават. Фактите по делото сочат, че конфликтът, предхождащ осъществяването на деянието е предизвикат от св. С. Ф. и е протекъл между него и св. Р. Ч.. Подсъдимият и пострадалият нямат никакво отношение към този конфликт, поради което съдът с основание е ценил в тежест на извършителя неговата наглост, упоритост, дързост и необуздана агресия при осъществяване на престъплението. Емоционалното му състояние не може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, тъй като не е предизвикано от пострадалия, а раздразнението му е плод на изкривената представа, че брат му се нуждае от защита, въпреки отдалечеността във времето на провокиращия реакцията конфликт. Софийският апелативен съд е отхвърлил като отегчаващо вината обстоятелство тежестта на причиненото на пострадалия увреждане поради значението му за съставомерността на деянието и затова доводът, че е ценил във вреда на жалбоподателя елементи от състава на престъплението е лишен от фактическо основание. Настоящият касационен състав не споделя и оплакването, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 58 ал.1 б.“а“ от НК, която на самостоятелно основание препраща към чл. 55 от НК. Данните по делото сочат, че се касае за довършен опит за убийство, доколкото жалбоподателят е осъществил изцяло изпълнителното деяние. Предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици на престъплението не са настъпили поради бързата, адекватна и компетентна медицинска помощ, поради което ВКС преценява липсата на основание за индивидуализиране на наказанието по посочения законов текст. Останалите, посочени в жалбата обстоятелства- чистото съдебно минало, семейното му положение / съпруг и баща на три деца/ и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното – са оценени от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства. Именно поради тяхното наличие, съдът е индивидуализирал наказателната санкция към минимума на предвиденото в нормата на чл. 115 от НК, определяйки я на 12 години лишаване от свобода, намалени по чл. 58а ал.1 т.1 от НК на осем години лишаване от свобода. В така отмерения размер наказанието съответства на тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и на целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага намаляването му. Оплакването за явна несправедливост на присъденото обезщетение е неоснователно. Съдът е мотивирал заключение за доказаност на гражданската претенция по основание и размер, позовавайки се на установените по делото релевантни обстоятелства- понесените от Б. Ч. болки и страдания от тежките увреждания на главата, загубата на трудоспособност, продължаващото психическо и физическо възстановяване. Възражението, че тези обстоятелства били изведени само от показанията на неговите близки и поради това не са доказателствено обезпечени е несериозно. Понесените от пострадалия неимуществени вреди са установени от съдилищата въз основа на допустими доказателствени средства и при спазване на процесуалния ред, поради което не подлежат на преоценка от касационната инстанция. Ръководейки се от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/ 18.01.2019 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1540/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: