Р Е Ш Е Н И Е N 783/10 София ,22.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на осми ноември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1873 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 444 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 1873 /2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Д. Б. П., Е. Б. Н., П. Л. П., В. Л. П. , Ц. Л. Б. , Г. Г. Д., В. Х. А., Б. М. П. , К. М. П., Л. М. Т., Н. Й. П., Л. Й. П., К. П. С., И. П. С. и Е. П. П. на решение от 12.06.2009 г. по гр.д. № 296 от 2008 г. на Софийския градски съд , ВО, 2”б” състав , с което е оставено в сила решение от 12.11.2007 г. по гр.д. 11258 от 2007 г. на Софийският районен съд , 51 състав и е отхвърлен иска на касаторите срещу Общинска служба “Земеделие и гори” –О. к. , Държавно лесничейство – София и Регионално управление на горите – София по чл.13, ал.2 от ЗВЗГДПФ за 13 бр. гори в землището на с. “В.”. В жалбата навеждат доводи за неправилност на съдебният акт в хипотезата на чл.281 , т.3 ГПК. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: към кой момент следва да са релевантните доказателства , индициращи правото на собственост върху земите и горите , одържавени към 1948 г. и допустими ли са други доказателства извън изброените в чл.13, ал.3 от ЗВЗГДПФ в съдебното производство и които касаят установяване на оригинерно придобиване на имота при налично и представено извлечение от емлячния регистър. В същото време бяха постановени решения от ВКС по чл.290 ГПК, в които изрично се подчертава , че установяването на правото на собственост може да се осъществи само с доказателствата, които са определени в нормата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, поради което е налице трайна съдебна практика и касационната проверка следва да се осъществи в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците Общинска служба “Земеделие и гори” –О. к. , Държавно лесничейство – София и Регионално управление на горите – София не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите. Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. Софийският градски съд е отхвърлил предявеаният установителен иск от Д. Б. П., Е. Б. Н., П. Л. П., В. Л. П. , Ц. Л. Б. , Г. Г. Д., В. Х. А., Б. М. П. , К. М. П., Л. М. Т., Н. Й. П., Л. Й. П., К. П. С., И. П. С. и Е. П. П. по чл.13, ал.2 от ЗВСЗГДПФ за 13 броя гори защото е счел, че емлячния регистър не установява оргинерното придобиване на право на собственост на наследодателя С. С. към момента на одържавяване на земята. Отделно от това е посочил, че липсват допустими от закона доказателства за установяване на давностно владение, което да обоснове извод , че наследодателят е притежавал в собственост посочените гори на първично основание. Допълнително е намерил аргумент , подкрепящ неоснователността на иска в липсата на делба между наследниците на С. С., която да обуслови претенцията им да присъждане на правото на възстановяване на реални части от горски имоти. Този последен извод е неправилен. Ищците са наследници на П. С. С. /у-ние за наследници № 75 от 18.04.2007 г. /. От извлечението от емлячния регистър на имотите в [населено място] се установява, че на името на наследниците на С. С. са декларирани 13 бр. имоти, които не са били заявени за възстановяване на собствеността в сроковете по чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ , което определя и допустимостта на иска. Касаторите като наследници на низходящ на С. С. са поискали да им се признае правото за възстановяване на собствеността върху Ѕ ид.ч. от имотите, описани в емлячния регистър от 1948 г. Необосновано и в разрез с данните по делото въззивният съд е приел, че се претендират реални имоти без да е проведена делба между наследниците на С. С.. Иска е предявен за ½ идеална част от тези земи. Този неправилен извод обаче не се е отразил на резултата по спора. С разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ е въведено нормативното ограничение за доказване на правото на собственост само с писмени доказателства. Представеното извлечение от емлячния регистър е допустимо доказателство по силата на цитираната правна норма , но то не установява притежаваното право на собственост, а е само наличие на индиция за него. По делото е разпитан свидетелят Й. И. М., които е посочил границите на претендираните гори. Установяването на границите със свидетелски показания не е забранено от закона. Нормата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ изброява възможните писмени документи, допустими за установяване правото на собственост, както и въвежда изрична забрана да се доказва собствеността с определени доказателства, включително със свидетелски показания . Въпрос на преценка на въззивният съд по конкретния правен спор е дали представените писмени доказателства за установяване на собствеността са такива от кръга на посочените в цитираната норма и дали са достатъчни за да установят правото на собственост. В настоящия случай въззивният съд е намерил, че извлечението от емлячния регистър не е достатъчно да установи по категоричен начин правото на собственост на наследодателя на ищците- касатори. Решението е съобразено със създадената трайна съдебна практика по приложението на чл.13, ал.2 и 3 от ЗВСГЗГФ. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила . По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 12.06.2009 г. по гр.д. № 296 от 2008 г. на Софийския градски съд , ВО, 2”б” състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: