Р Е Ш Е Н И Е № 525 град София, 04.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1736 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Л. М. М. (чрез адвокат И. Н.) и на подсъдимия Г. П. Н. (чрез адвокат П. Т.) с искане за отмяна на присъда № 2 от 29.05.2013 г. по в.н.о.х.д. № С-39/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХVII въззивен състав и за тяхното оправдаване. Като алтернативни искания се настоява за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанията. Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при изграждане на правните изводи въз основа на непроменена фактическа обстановка от предходната инстанция. Нарушение на материалния закон е забелязано в неправилната оценка на елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК и липсата на предложение за съдействие от страна на подсъдимата М.. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите Л. М. М. и Г. П. Н. поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Защитникът на подсъд. Н. адв. Т. подновява наведените доводи и искания. Счита, че не е осъществен престъпният състав на чл. 346, ал. 3 от НК, поради липса на предлагане от подсъдимите за съдействие за връщане на отнет автомобил, като активната страна за това била изцяло на свид. К.. Показанията му неправилно са приети за обективни при протеклата развръзка на взаимоотношенията му с подсъд. М.. Не е извършен всестранен доказателствен анализ, поради извършеното предпочитание само обвинителните доказателства и неоснователно били пренебрегнати обясненията на подсъдимите. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, тъй като не са допуснати посочените в нея нарушения, материалният закон е приложен правилно и наказанието е справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 2 от 29.05.2013 г. по в.н.о.х.д. № С-39/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ХVІІ въззивен състав е отменил изцяло оправдателна присъда от 26.10.2011 г. по н.о.х.д. № С-190/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 96 състав и признал подсъдимите Л. М. М. и Г. П. Н. за виновни в това, че в периода 23-29.03.2006 г. в гр. С., пред сградата на ДЗИ-ЦУ, на [улица] в телефонни разговори, в съучастие помежду си като извършили предложили съдействие на италианския гражданин Ф. К. за връщане на отнетото му на 18/19.03.2006 г. моторно превозно средство – л.а. „М. “ с рег. № СМ .....РР, срещу получаване на имотна облага в размер на 3000 евро (5 867.40 лева), поради което и на основание чл. 346, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на всеки от подсъдимите наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимите възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Касационните жалби на подсъдимите Л. М. М. и Г. П. Н. са неоснователни. Материалният закон е приложен правилно. Поведението на двамата подсъдими реализира от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 346, ал. 3 от НК. Престъплението е на формално (просто) извършване. Изпълнителното деяние се характеризира с предлагане на съдействие, за да върнато отнето от по-рано превозно средство. Използваната форма не е равностойна на понятията „покана” или „оферта” за връщане, а е с по-широко съдържание. Предложението може бъде направено както вербално, така и чрез действия, които категорично да разкриват поетия от дееца ангажимент за връщане на отнетото превозно средство. Затова изпълнителното деяние ще бъде осъществено не само в случаите, когато деецът е активната страна при постигане на условията за връщане, но и когато инициативата е на пострадалия, а с поведението си деецът реално способства за това връщане (като напр.: приема или променя условията за връщане, след като се ангажира поставя нови условия, координира тяхното изпълнение, опосредява връзката между пострадалия и лицето/-ата, укриващи превозното средство, получава част или цялата имотна облага, посочва мястото за получаване на превозното средство и др.). Установените по делото факти разкриват, че макар инициативата за помощ да изхожда от свид. К., чийто автомобил е отнет, двамата подсъдими са играли активна роля да убедят пострадалия в сигурния резултат от тяхното съдействие, след като били потърсени. Подсъд. М. е представяла пред пострадалия неколкократно условията по връщане на л.а. „М.”, следила е за превеждане на паричната сума по нейна банкова сметка и е настоявала за представяне на банково потвърждение за превода; въвела е участието на подсъд. Н. като лице, преговарящо по-нататък в престъпната схема, осъществила е негова среща с пострадалия, на която подсъдимият лично обяснил на свид. К. за причинените повреди по ключалките и арматурното табло (на елементарен български език); подсъд. М. е получила и поисканата имотна облага в кабинет на работното й място (за което свидетелстват и намерените по ръцете й следи от флуорисциращо вещество, с което предварително били обработени банкнотите) и предала тази облага на подсъд. Н. (по чийто ръце също били открити тези следи, както и част от паричната сума в автомобила, който подсъдимият управлявал); посочили точно мястото, на което бил оставен отнетия автомобил. Всички тези задружни и коордирани действия на подсъдимите представят по несъмнен начин отправеното от тях в периода 23-29.03.2006 г. предложение за съдействие за връщане на отнето превозно средство. Неоснователно е възражението на касаторите за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената оценка. Софийският градски съд е извършил собствена проверка на събраните от първата инстанция доказателствени източници, подлагайки ги на задълбочен и прецизен анализ. Съпоставил отделните доказателствени средства и обсъдил поотделно и съвкупно разкритите чрез тях доказателства. Правилната им преценка позволила с доверие да бъдат възприети показанията на свид. К., разкриващи престъпното поведение на двамата подсъдими, за което било намерено потвърждение в записаните чрез специални разузнавателни средства телефонни разговори, в проследеното чрез флуорисцентна обработка движение на паричната облага (част от която намерена в автомобила на подсъд. Н.), в извършеното разпознаване на подсъд. Н. от пострадалия и в намереното в служебния кабинет на подсъд. М. платежно нареждане на първоначално поисканата облага от 3000 лева. При така събраните доказателства с основание били отхвърлени обясненията на двамата подсъдими като недостоверни и съдът е обосновал изводите си защо не ги кредитира. Не може да бъде споделено за правилно съждението на касаторите, че показанията на свид. К. не били обективни и безпристрастни след прекратяване от подсъд. М. на интимната им връзка. Показанията на свидетеля кореспондират на събрания по делото доказателствен материал и не са повлияни от промяната в личните му взаимоотношения. Упрекът на защитата за едностранчив доказателствен анализ от въззивния съд и превратно възприети доказателства е неприемлив. Наложените на подсъдимите М. и Н. наказания от две години лишаване от свобода са определени при условията на чл. 54 от НК, след като внимателно са били взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Санкциите правилно са установени по вид, а размерите – съобразени с тежестта на извършеното престъпление и с данните за личността на дейците. Не се откриват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да предопределят приложението на института по чл. 55 от НК. Наказанията могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК и не се оказват явно несправедливи. Посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Исканията на касаторите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а въззивната осъдителна присъда - потвърдена като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 29.05.2013 г. по в.н.о.х.д. № С-39/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХVІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.