Р Е Ш Е Н И Е № 25 град София, 04.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2112/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Г. В. Г. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 158 от 15.10.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 567/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд. От осъдения се релевира основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК и се иска производството по делото да бъде възобновено, въззивното решение изменено и по реда на чл. 66 ал.1 от НК отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. В подкрепа на искането се излагат съображения, че въззивната инстанция без основание е отказала да уважи жалбата му в тази част при наличието на предпоставките за приложение на чл. 66 ал.1 НК. Отделно развива и доводи за допуснати нарушения в гражданско осъдителната част на въззивното решение, изразили се в уважаване на недоказаната по основание и размер гражданската претенция на пострадалия и иска присъденото му обезщетение да бъде намалено по размер. В съдебно заседание осъденият не се явява и не взема становище по искането си. Частният обвинител и граждански ищец не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 196 от 5.07.2012 год. постановена по НОХ дело № 1437/2012 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че на 5.09.2011 год. в гр.Русе причинил на Д. Х. К. лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота, като извършил деянието по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 във вр. с чл. 130 ал.1 и чл. 54 от НК му е определил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което по реда на чл. 373 ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК е намалил с една трета до размер от една година и осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. Х. К. сумата 7000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 158 от 15.10.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 567/2012 год. Русенският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил срока на наказанието лишаване от свобода на десет месеца, а размера на присъденото обезщетение по гражданския иск на 4000лв, а я е потвърдил в останалите части. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с допуснати от въззивната инстанция нарушения при формиране на вътрешното си убеждение във връзка с оплакванията му против правилността на присъдата. В този смисъл е изложеното съображение, че съдът формално е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда, възприел е неправилния подход на решаващия съд при преценката на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда и макар да е намалил наказанието лишаване от свобода, като не е отложил изтърпяването му по реда на чл. 66 ал.1 от НК му е наложил едно явно несправедливо наказание, надхвърлящо целите по чл. 36 от НК. Такова нарушение по делото не е допуснато. Русенският окръжен съд, който е сезиран с протест от прокурора и жалби от подсъдимия и защитника му, в които са поддържани доводи за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване, изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Самостоятелно е анализирал събраните в предходната инстанция доказателства и не е имал основание да направи различни фактически констатации и да приложи друг материален закон. Частично е възприел съображенията за явна несправедливост на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и на наказанието по размер. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК е изложил достатъчно убедителни съображения какви нарушения са допуснати при определяне на размерите им и защо не възприема доводите на представителя на обвинението и на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване. Изложените съображения, че определеното за изтърпяване от първоинстанционния съд наказание в размер на една година и осем месеца, след редуцирането му по реда на чл. 58а ал.4 от НК, е явно несправедливо завишено, като без основание са преценени за смекчаващи обстоятелства от значение за правната квалификация, са законосъобразни. Като е отчел това обстоятелство и е преценил самостоятелно относителната тежест на всички останали смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е достигнал до извод, че наказанието следва да бъде определено в размер на една година и три месеца и съответно намалено на десет месеца. В този размер е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, като не е превратно оценена относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК, в това число и степента на обществената опасност на деянието и дееца, и не надхвърля целите по чл. 36 от НК, както се поддържа от осъдения. Въззивната инстанция е изложила убедителни съображения, поради които е възприла извода на решаващия съд, че ефективното изтърпяване на наказанието е единствената възможност за постигане целите на генералната и специалната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. За приложението института на условното осъждане не са достатъчни само липсата на предходни осъждания на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и размер на определеното за изтърпяване наказание до три години, в какъвто смисъл са съображенията на осъдения, но и преценка на съда, че без изолирането му от обществото в специализираните пенециални заведения може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно. Мотивирано двете решаващи съдебни инстанции са приели, че това изискване на закона в конкретния случай не е налице. Този извод са направили като са отчели всички данни относно извършеното деяние и тези, характеризиращи дееца. В рамките на признатите изцяло от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че блъснал силно пострадалия с ръце в гърдите, нанесъл му два силни удара с юмрук в областта на лицето, съборил го на земята, нанесъл му множество удари с крак и скочил няколко пъти върху него, в резултат на което му причинил телесните увреждания, констатирани при медицинското освидетелстване, епикризата за болничното лечение и съдебно медицинската експертиза, правилно е прието, че макар и квалифицирано от закона като лека телесна повреда с разстройство на здравето, деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с подобни деяния от този вид. На пострадалия са причинени две разкъсно-контузни рани на главата, осем контузно-разкъсни рани на лицето, кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето, кръвонасядания на лигавицата на горната устна, на дясна ушна мида и в областта зад дясна ушна мида, кръвонасядания и охлузвания на шията, охлузвания по ляво рамо, по ляв лакет и на втори пръст на лявата ръка, открито счупване на носни кости, сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние.Това деяние е довело до причиняване на множество леки телесни повреди, основно в областта на главата и лицето, всяка от които достатъчна за съставомерност като престъпление по възведеното обвинение. Не са превратно оценени и данните за личната му обществена опасност. В тази връзка законосъобразно са отчетени, както начинът на извършване на деянието, доколкото деецът се характеризира и посредством извършеното, така и всички останали данни, характеризиращи го в обществото. Те не дават основание за извод, че извършеното е някаква инцидентна проява в живота му, която да навежда на извод, че може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно без ефективно изтърпяване на наказанието. В тази връзка точно са преценени данните, съдържащи се в свидетелството му за съдимост с оглед самите осъждания и факта, че всяко следващо деяние извършва след влизане в сила на предходната присъда. Очевидно налаганите му с тях наказания не са допринесли за формиране на положителни промени в съзнанието му и възпирането му от извършване на престъпления. При трайно демонстрираното във времето несъобразяване с охраняваните от наказателния закон обществени отношения, липсата по същество на критичност към извършеното, изразена и в искането за възобновяване производството по делото, в което оспорва признатите факти в първоинстанционния съд, е наложително да бъде изолиран от обществото, като по този начин му се даде възможност да осмисли бъдещото си поведение. Не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и в гражданско-осъдителната част на въззивното решение. Налице са достатъчно доказателства за причинените на пострадалия телесни увреждания и мотивирано съдилищата са приели, че гражданския иск е доказан по основание. Въззивната инстанция е коригирала допуснатото нарушение при определяне размера на дължимото обезщетение. Присъдения от нея размер не е определен в нарушение на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са множеството наранявания и свързаните с тях физически болки и негативни психически изживявания, по време на увреждането, болничното лечение и последващия период на възстановяване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Русенския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. д чл. 348 ал.1т.3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Г. В. Г. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 567/2012 год. и изменяване на постановеното по делото въззивно решение №158 от 15.10.2012 год. чрез намаляване по размер на и присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди и приложение на института на условното осъждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: