3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 461 София, 11 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1438 по описа за 2014 година. Осъденият Д. В. М. е направил искане да се възобнови внохд № 620/14 г. на Окръжния съд-гр.Бургас, тъй като при разглеждане на делото са допуснати основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от защитника на молителя. Последният редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 27/14 г. Районният съд-гр.Царево осъдил подсъдимия М. на основание чл.354в, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на М. с влязла в сила присъда по нохд № 4699/10 г. по описа на БРС, като постановил то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С решение № 201 от 23.07.2014 г., по внохд № 620/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, БОС изменил присъдата на ЦРС като оправдал подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение за „засяване на коноп”. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Молителят е поставил акцент върху претендираното от него наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в подкрепа на което е възразил следното: обвинителният акт не е съответен на изискванията по чл.246 НПК; превратно са ценени показанията на св.Д. Ю. Я.; изземването на инкриминираните растения е в нарушение на чл.161, ал.2 НПК, тъй като не е одобрено от съдия; в хода на досъдебното производство е лишен от право на защита, като не му била предоставена възможност да се свърже с адвокат и/или роднина. Обвинителният акт е съответен на изискванията на чл.246, ал.2 НПК. Не отговаря на истината твърдението, че в него не се съдържат факти, от значение за съставомерността на извършеното (виж л.1 и 2). Показанията на св.Д. Ю.Я., депозирани от него в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 НПК, са приобщени към доказателствата по делото при условията на чл.281, ал.1, т.т.4 и 5 НПК и са ценени от съда адекватно на обективното им значение. Процедурата по чл.161, ал.2 НПК гарантира правата на лицата, които биха били засегнати от действията по изземване. И да е допуснато нарушение на посоченото процесуално правило, то не е съществено, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК. Към изземването на инкриминираните растения, органите на досъдебното производство не са имали категорична и несъмнена информация за техния държател. При изложеното дотук, няма аргументи за това, че с изземването на растенията, без последващо одобрение от страна на съда, са ограничени процесуалните права на подсъдимия, който и пред настоящата инстанция поддържа, че няма нищо общо с тях. Не намира опора в данните по делото и възражението за ограничаване на правото на защита, свързано с участието на защитник за осъдения. Данните изводими от протокола за разпит по реда на чл.222 НПК (л.18) сочат тъкмо на обратното. При изложеното ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Приложението на чл.68, ал.1 НК е законна последица на извършеното от осъдения ново умишлено престъпление в рамките на изпитателния срок, определен му с влязъл в сила съдебен акт по посоченото по-горе наказателно дело. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. М. за възобновяване на внохд № 620/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: