Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * доживотен затвор * анализ на доказателствена съвкупност * обяснения на подсъдим * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. София,03 ноември 2011година


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1991/2010 година.

Касационното производство е образувано по жалба на подс. И. М. К. от гр. Стара Загора, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 65/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на определеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 57/12.05.2011 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил изцяло присъда № 284/26.10.2010 г., постановена по нохд № 171/2010 г., на Окръжен съд, Стара Загора, присъждайки и направени разноски, с която подс. И. М. К., е бил признат за виновен: в извършено на 09.08.2007 г., в гр. Гълъбово, престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и „б” НК и при условията на чл. 54 НК осъден на „доживотен затвор”, както и за извършено престъпление на същата дата и място, по чл. 152, ал. 4, т. 4, вр. ал. 3, т.т. 2 и 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и при приложение на чл. 54 НК, осъден на 20 години лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил най-тежката наказание от „доживотен затвор” при „специален режим”, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от „закрит” тип. Уважил е предявените граждански искове за по 50 000 лв. в полза на С. и Д. К. със законната лихва, присъдил е направени разноски, държавна такса и се е произнесъл по веществените доказателства.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Оплакването, неподкрепено от конкретно посочени нарушения, е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. И. К.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Пловдивският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за искания и устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. К., е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Въззивната инстанция, подробно в мотивите си и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, като изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички събрани доказателства и точно е посочил въз основа на кои от тях е изградил извода си за правилност на първоинстанционната присъда. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, макар и на косвени доказателства, че подс. К. е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че съставите на престъпленията, не са осъществени от подсъдимия и че са били допуснати процесуални нарушения.
Отказът на съда да кредитира безусловно твърденията на подсъдимия не представлява нарушение на процесуалния закон. Изложената версия е била обсъдена обстойно от въззивната инстанция и с основание отхвърлена като опровергана от всички посочени по – горе доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, които намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства и инстанционните съдилища са сторили точно това.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е извършил инкриминираните деяния.
При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. К., е осъществил съставите на посочените престъпления, правилно квалифицирани по текстовете от НК, отбелязани по-горе, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ст. К., Д. Б., Т. В., Д. В., Ф. А.-приятелка на жалбоподателя, защитени свидетели №№ 14, 15 и извършеното от тях разпознаване, № 16, В. М., И. А., М. Д., Н. М., К. К., Д. П., Г. В., Д. К., Д. К., Г. О. и Т. А., на които основателно и законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства – включително протоколи за разпознаване, правилно ценени като годно доказателствено средство, от експертните заключения по съдебно медицинските, СППЕ и дактилоскопни и одорологична експертизи и от веществените доказателства. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставите на престъпленията, при съответната квалификация, са осъществени от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главните факти от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянията, т.е. да се приеме, че те са доказани по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. К.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършени престъпления по посочените от него текстове от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, включително и за твърдението на подсъдимия, че не е бил на мястото на престъпленията, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на посочените свидетели и извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване, на приложените писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Настоящата инстанция приема тези изводи считайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ, логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите са направили вярната констатация, подкрепена от посочените по – горе доказателства, включително и заключението на дактилоскопната експертиза за намерени следи от пръстите на подсъдимия върху вещите на пострадалата, че събраните доказателства го изобличават еднозначно като извършител на деянията.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. е извършил престъпленията за които е бил обвинени и осъден. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкциите по вид и размер, при приложение на чл. 23, ал. 1 НК, така както са определени от решаващия съд и потвърдени от въззивната инстанция, са напълно справедливи. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта и адекватността на наказанието „доживотен затвор”, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за много високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК, тъй като подс. К. е с изградени трайни престъпни навици – осъждан многократно и липсват смекчаващи вината му обстоятелства.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 57/ 12.05.2011 г., постановено по внохд № 65/2011 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: