Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
София, 27 януари 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1826/2013 година.
Производството е образувано по искане от осъдената Т. И. Г. със сочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на нохд № 2013/2011 год. по описа на Софийския районен съд, отмяна на постановената по него присъда от 05.11.2012год. и на решение № 754 от 10.06.2013год. по внохд № 1365/2013год. на Софийския градски съд, с което тя е потвърдена и оправдаване на Г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради несъставомерност на деянието предмет на обвинението. В искането от осъдената и от защитника й-адв. Н. К. А. от АК-София се излагат доводи за допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила като не са уважени доказателствени искания от значение за разкриване на обективната истина, с които е ограничено правото на защита, довело е до неправилно изградено вътрешно убеждение на решаващите по фактите инстанции и като резултат от това до нарушение на закона. Сочи се, че поради заличените свидетели от първоинстанционния съд, е налице непълнота на доказателствата по делото по пунктове № № 14, 16, 27 и 28 от обвинителния акт, които съдилищата са приели за доказани. В искането се съдържа и твърдение за наличие на нарушение на материалния закон /чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК/, тъй като Г. е призната за виновна въз основа на недоказано по несъмнен и категоричен начин обвинение.
Пред ВКС осъдената не взема лично участие - редовно призована, не се явява, а защитата й - поддържа искането и представя писмени бележки. Съображенията, изложени в последното, са идентични с тези, намерили израз в депозираното искане за възобновяване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда от 05.11.2012год. по нохд № 2013/2011год. на Софийския районен съд подсъдимата Т. И. Г. е призната за виновна в това, че в периода от 12.05.2009 година до 03.07.2009 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-кредитен консултант в “фирма” (лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице), по силата на договор № – /03.09.2008 год. за посредничество при предоставяне на потребителски кредит с консултант, чрез фактическо разпореждане, присвоила в тридесет отделни случая чужди пари – общо сумата от 2626.93 (две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) лева, собственост на “фирма”, поверени й да ги управлява като тя неотчела на касата на акционерното дружество по предвидения за това ред постъпилите дължими вноски от кредитополучателите по сключени договори за заем „марка.” между „фирма“ и различни граждани, поради което и на основание чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
С присъдата Т. И. Г. е осъдена да заплати на „фирма” , ЕИК[ЕИК], сумата от 2626.93 (две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляващи обезщетение за причинени на дружеството с горното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието - 03.07.2009г., както и сумата от 105.08 лева, представляваща 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск.В останалата част до първоначално предявения размер от 3237.61 лева искът е отхвърлен като недоказан.
С решение № 754/10.06.2013год. по внохд № 1365/2013год. на Софийския градски съд присъдата е потвърдена.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Доводът в искането за възобновяване е свързан с несъгласието на осъдената за начина на установяване на размера на присвоената от нея сума пари и с аргумента за нарушение на процесуалните норми свързани с установяване на предмета на доказване. Този довод настоящият касационен състав не намира за основателен. Несъгласието на Г. и защитата й с приетите за установени от съдебните инстанции факти, не се дължи на тяхната доказателствена необезпеченост, а е израз на възприетата от нея защитна позиция, на която тя безспорно има право. Съдебните инстанции, обаче, не могат да бъдат упрекнати, че неоснователно не са я възприели, с което да е било нарушено правото й на защита при установяване на предмета на престъплението, в което е била обвинена.Съдът е взел всички мерки за разкриването на истината и за изясняването на фактите по делото, като е използвал допустимите от НПК средства, които за него са били достъпни.
Правилен е направения анализ от съдебните инстанции на доказателствата, събрани по делото, поради което не може да бъде отправен упрек за това, че са нарушени правилата на процесуалния закон за анализ и оценка на същите. Установено е по несъмнен начин от разпитаните свидетели, че в трайно установените фактически задължения на осъдената в качеството й на кредитен консултант, е било да получава дължимите седмични вноски по сключените със заемодателите договори, да отразява това срещу подпис в изрично изготвяните погасителни планове и до 12.00часа на следващия ден да се отчете в офиса на дружеството, като внесе получените от нея с тази цел парични суми. Не е била налице нито противоречива, нито недостатъчна доказателствена съвкупност относно получените от Г. суми, представляващи дължими вноски по погасяване на парични кредити отпуснати на различни граждани от „фирма”, които тя е следвало съгласно задълженията си да внесе от тяхно име в дружеството, но не е направила това.
Липсва допуснато съществено процесуално нарушение и с оглед твърдението, че първоинстанционният съд не е положил усилия за издирването и разпита като свидетели на С. К. М., Е. Г. Ц. и Е. М. Д., посочени като пострадали с обвинителния акт, което е довело до непълнота на доказателствата. Посочените три лица не са били включени в списъка за призоваване към обвинителния акт, тъй като на досъдебното производство, въпреки щателното им издирване, местонахождението им не е било открито. При очевидна невъзможност да бъде установено тяхното местоживеене, за да бъдат намерени и призовани за личен и непосредствен разпит пред съда, правилно районният съд служебно е преценил, че съдебното производство не може да се отлага прекалено дълго, без да са налице сигурни времеви параметри за установяване на местонахождението им и конституирането им като свидетели. Това може да се извлече от заключението в мотивите към присъдата на стр. 13, абз. 4, съобразно което приложените по делото писмени документи-договорите за заем, погасителните планове по тях/т. 2, л. 6, л. 21 и л. 26 от досъдебното производство/ и заключението на експертизата, установява по безспорен начин фактическата обстановка и по пунктове №№ 14, 16, 27 и 28 за присвоителната дейност на подсъдимата. Обстоятелствата, за които биха дали показания посочената група лица, са били установени чрез други средства - в конкретиката по тях-от събраните писмени доказателства и заключението на експерта и от показанията на останалите свидетели, обективирайки спецификата на цялостната престъпна дейност на осъдената, поради което липсата на личен разпит на С. К. М., Е. Г. Ц. и Е. М. Д., при обективната невъзможност за провеждане на такъв, не е процесуално нарушение, тъй като не се е отразило на резултата от доказателствената дейност на съдебните инстанции.
Съдебните инстанции по същество са формирали изводите си на базата на представеното и неоспорено от подсъдимата и от защитника й заключение на съдебно-икономическата експертиза, депозирана на досъдебното производство/л.49-52/ и защитена от експерта в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 152 от нохд № 2013/2011год./, изготвена на базата на изследваните писмени доказателства-отделните погасителни планове по сключените договори за заем, датите на вноските по тях в общ размер на 2 626.93лв., които осъдената получила в качеството си на длъжностно лице, но не отчела съобразно задълженията си в касата на дружеството.
Изводите на съдебните инстанции, че изчислените от вещото лице суми действително са били получавани от осъдената са направени и на събраните гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели/ по-голямата част, от които-граждани обслужвани от Г. като кредитен консултант, на която връчвали вноските по погасяване на задълженията си по отпуснатите им кредити/, както и частично на обясненията на Г., която не е оспорила пред съда механизма на присвояването, а единствено размера на неговия предмет, излагайки довода, че е задържала сумите като компенсация за неправомерното й санкциониране с глоби от страна на възложителя.
Предвид изложените съображения ВКС не констатира да е било допуснато каквото и да е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо упражняване на правомощието му по възобновяване на производството по делото на това основание.
Извършената проверка на съдебните актове и на анализа на доказателствената съвкупност дават основание на настоящия състав да приеме, че материалният закон е приложен правилно.
От страна на защитата не се оспорват фактите, имащи значение за съответния правен извод, че през инкриминирания с обвинителния акт период, Г. е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”б”от НК. Този извод на съдилищата се основава на базата на установения по делото сключен договор за посредничество между „фирма” и Г.-като кредитен консултант, при предоставяне на потребителски заеми на потенциални клиенти, по силата на който тя е имала задължения свързани с пазене и управление на имуществото на юридическото лице, респ.-своевременно да отчита постъпилите вноски по погасителните планове на кредитираните лица и внася в касата на дружеството получените парични суми-изискуемо и дължимо поведение по силата на цитирания договор за посредничество/№ /03.09.2008год./, което Г. умишлено не изпълнила. Тъкмо такива, получени от осъдената суми, представляващи вноски по погасяване на получени кредити, не са отчетени от нея по общо тридесетте отделни случая, макар, тя да ги е отразила по отделните партиди. При установеното, че само тя единствено е имала достъп до тях, правилно е прието, че липсата е причинена от нейните действия, с които от обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав на чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед на това настоящият състав на ВКС не констатира да е налице, което и да е от сочените в искането основания за възобновяване на делото.
По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 754 от 10.06.2013год. по внохд № 1365/2013год. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъдата от 05.11.2012год. по нохд № 2013/2011 год. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: